За д-р Петя Пашова и д-р Божидар Ангелов медицината е съдба, по-късно свързала живота им в семейство. И двамата са родени във В. Търново, където са завършили с отличие средното си образование в Първа гимназия. И двамата са първо поколение лекари във фамилиите си. След това следват медицина в София, но не се познават. Любовта ги среща като лекари във великотърновската окръжна болница. Сега тя е анестезиолог и макар да е вече пенсионер продължава да работи в извънболничната помощ. Той е хирург в МОБАЛ “Д-р Стефан Черзеков”, дори шеф на Първа хирургия.
Повече от година семейството се е преселило на село и живее в чудесна къща с двор във Ветринци. Д-р Ангелов се грижи за градината с плодни дървета, а д-р Пашова е поела домакинството, трите кучета и десетте котки. Кучетата са от различни породи, но са страхотни пазачи. Котките пък след 3 г. затишие отново се народиха, сега 8 малки се разхождат в двора. Човек, който не обича животните, не обича и хората, смята д-р Пашова. Признава, че сега има повече време за къщата и семейството. Обича да готви и споделя, че понякога експериментира в кухнята и се случва сама да похапва приготвеното. И двамата са категорични, че е много по-хубаво да се живее сред природата и тишината, така релаксират от тежката професия, на която семейството е отдадено изцяло. В свободното време обичат да четат, да слушат музика и да пътешестват в страната и чужбина.
Признават, че преди години често са работили един срещу друг на операционната маса, а после вкъщи да са имали страхотни спорове по лечението на пациентите, въпреки че синът им лежи болен с 39 градуса температура. Сега вече е по-спокойно, защото д-р Пашова не работи в областната болница и нямат общи болни. Имат приятели от други професии, с които се събират и си бъбрят за литература, изкуство и музика.
И двамата разказват, че в България има много красиви места, а още не са ги посетили, защото са нямали време. Обичат да пътуват и в чужбина с кола или самолет. Преди няколко години дори отиват с приятели на концерт във Виена, за да слушат знаменития холандски цигулар Андре Рийо, а преживяването е невероятно. Наскоро успяват да си купят билети за миланската “Ла Скала”, където гледат операта “Аида” на Верди. Постановката на прочутия режисьор Франко Дзефилери е била посветена на неговата 95-годишнина. Но това, което ги кара да се почувстват още по-горди, е, че ролята на Аида се изпълнява от великотърновката Красимира Стоянова. Нейните родители пък са работили в МОБАЛ.
Д-р Пашова и д-р Ангелов са много горди със сина си Стефан, който също е лекар и специализира анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” в София. И двамата не настоявали синът им да стане лекар, дори го разубеждавали, но той категорично избрал да се посвети на професията на своите родители. Сега със задоволство споделят, че има случаи, когато професионално търсят мнението на Стефан, макар да имат зад гърба си толкова много опит. Младото поколение е по-информирано за новостите, а медицината се развива бурно и всеки лекар трябва да е в крак с промените.
Д-р Петя Пашова: “В реанимацията за живота на пациента се води битка докрай”
Мечтата на моето поколение беше да станем хирурзи, споделя анестезиоложката. Но когато като студентка попада в болница “Н. И. Пирогов”, се отказва от мечтата си, тъй като се убеждава, че хирургията е мъжка специалност. Но пък тези, които стоят най-близо до хирурзите, са анестезиолозите. А те бяха едни красиви докторки в “Пирогов” и аз си казах, че искам да бъда като тях. Така д-р Пашова специализира анестезиология и интензивно лечение. Сега след толкова години отчита, че медицината ѝ е дала много удовлетворение и елитни учители като д-р Стоян Русев, д-р Атанас Атанасов, д-р Стефан Петров, д-р Алексиева и др. Имало е също много добри реанимационни сестри и от всеки д-р Пашова е научила по нещо. Но най-важното е, че в реанимацията за живота на пациента се води битка докрай. Всеки лекар трябва да бъде сигурен, че е направил всичко да спаси болния. Той никога не трябва да се отказва, защото всеки пациент е уникален. Една и съща болест при хората се развива различно. И това, което се опитвам да науча моя син, е, че се трупат знания и те се прилагат индивидуално на пациента. Същото се отнася и за индивидуалното отношение към всеки болен, който очаква да чуе добра дума и внимание. Има лекари, които познават и личните проблеми на своите болни, помагат за решаването им, пациентите се чувстват като в своето семейство. Но лекарската професия “краде” от свободното време за семейството.
Д-р Пашова е голяма почитателка на книгите, а две от тях са предопределили съдбата ѝ да стане лекар. Това са “Триумфалната арка” и “Ангелите ще заплачат”, в които главните герои са лекари. Пред болестта всички са равни и грижата ще бъде еднаква за всички, това е разбрала д-р Пашова от многото книги, които е прочела дотогава. Сега смята, че за активната медицина са необходими млади, умни и амбициозни хора, затова трябва да им се даде път. Това тя вече е направила. Имаме много добри български лекари и трябва да се борим, те да останат в България.
Сега д-р Пашова мечтае да отиде в Чипровци, където е прекарала детството си. Иска с д-р Ангелов да посетят още Роженския манастир, Рупите, Мелник, за да се насладят на прекрасната природа и на усещането за свобода и гордост.
Д-р Божидар Ангелов: “Мечтаех да уча атомна физика в Москва, но учител по биология ме запали по медицината”
Златният медалист на Първа гимназия във Велико Търново д-р Божидар Ангелов мечтаел да учи атомна физика в Москва, но учител по биология го запалил за медицината. И днес любовта му към точните науки се е запазила, защото продължава да решава задачи по физика. Разказва, че имал прекрасен учител по биология – Андрей Йосифов, който е насочил много ученици към хуманната професия. Не съжалявам, че станах лекар, защото хирургията ме научи да ценя важните неща в живота и изгради определени качества в мен, които ми помогнаха да намеря вътрешно равновесие, отчита д-р Ангелов, който отскоро е член на борда на областната болница.
В живота си като лекар е акуширал едно-единствено раждане по време на разпределението си в Обединение като завеждащ участъковата здравна служба. Всичко минало успешно за майката и бебето. Д-р Ангелов признава, че като млад лекар много искал да работи в еленското село Константин, защото природата много му харесвала. Там бил назначен друг лекар. Но стажът му в селото е голямо предизвикателство, защото се сблъсквал с всякаква патология. Когато отишъл през 1984 г., имало 2000 души и 11 деца, за които младият доктор се грижел.
Още първата година като селски лекар той се зачислил да специализира хирургия във великотърновската болница, към която се насочил още като студент в 3 курс. Тази специалност му допаднала, защото има динамика и явен резултат – добър или лош. Ако сега трябваше да избирам какво да специализирам, пак щях да стана хирург, е категоричен шефът на Първа хирургия, който управлява отделението повече от 20 г.
Д-р Ангелов е имал много добри учители като хирурзите д-р Димитър Чолаков, д-р Петър Попов, д-р Николай Хаджигенчев, д-р Георги Рашев, баща на бившия кмет на Търново д-р Румен Рашев. През 1988 г. младият лекар кандидатствал с конкурс за ординаторско място в хирургията на областната болница, а председател на комисията бил легендарният хирург проф. Александър Гюровски, оперирал до 95-годишна възраст. Така д-р Ангелов напуснал Обединение и започнал работа в търновската болница.
Това, което липсва днес, е методическата помощ в организационно и професионално отношение, отчита дългогодишният хирург. Тогава известни специалисти ходели по селата да помагат на младите лекари, а също и в болниците. Ние бяхме щастливци, че се докоснахме до най-добрите хирурзи в страната – професори, национални консултанти, които редовно посещаваха нашата болница. Сега цари разпокъсаност, всеки стационар работи сам за себе си, разделение има и в самата структура, което пречи на работата на лекарите, смята д-р Ангелов.
Хирургът признава, че семейството се събират вече по-рядко заедно, защото синът има доста ангажименти със специализацията си. Но когато Стефан – нашата най-голяма гордост, е вкъщи, се допитвам до него за някои новости в хирургията. Приказваме си за болните хора. За бащата обаче няма разделение между хирурзи и анестезиолози по време на операция, работи се екипно, макар пациентите да помнят предимно този, който ги е оперирал.
Сега хобито на шефа на Първа хирургия е селският двор във Ветринци, където неговото его са овошките. Това е нов свят за мен, който ми доставя голямо удоволствие. И тъй като много обича да чете книги, напоследък се е увлякъл по историческите романи. Смята, че има закономерности в политическия живот на миналото и настоящето, дори в европейската история. И не само в политиката, а и в медицината. Нейната история дава широки познания и за хирургията, как в миналото са лекували определено заболяване, как това се прави сега.
В свободното си време слуша и музика. Като дете съм свирил на гайда. Но сега веднъж взех инструмента и все едно че никога не съм свирил в детския ансамбъл “Българче”, с усмивка отчита хирургът.
Освен това докторът не е безучастен към съдбата на селската църква във Ветринци, която от безхаберие направо се е самосрутила. Оказва се, че църквата не подлежи на реставрация, толкова е порутена. Проблемът е, че държавата е допуснала това да се случи. А има села в общината, които си възстановиха храмовете и едното от тях е Балван.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
