Семейство с тригодишно дете пътува повече от 12 часа, за да успее да се прибере от Солун до Велико Търново. Мариянка и Николай Тодорови решили да прекарат Великденските празници извън България. И тъй като са с малко дете, вместо далечна дестинаци избрали да празнуват в съседна Гърция, в малко кокетно хотелче близо до Солун. Почивката била прекрасна, цените били топ, обслужването превъзходно. Прибирането обратно в България обаче било истински кошмар за семейството. Както повечето българи, за да се възползват до края максимално от времето за почивка, Тодорови решили да тръгнат към България на 6-и в ранния следобед. До границата пътуването минало нормално и за около два часа заедно със спирането за почивка те стигнали до ГКПП Кулата. Кошмарът започнал почти веднага след влизането на българска територия. Минаването през самия пропусквателен пункт не било проблем и чакането било не повече от 15-20 минути. На 20-ина километра навътре в страната обаче по пътя започнали да се образуват опашки от леки и товарни автомобили. „Проблемът всъщност беше след като се наложи да слезем от автомагистралата „Струма“ и да продължим по нормалния главен път, като пътните платна в едната посока намаляха от две на едно. Това наложи колите рязко да намаляват скоростта и се започна едно дълго изчакване огромният автомобилен поток да се влее в единственото платно към София. Сигурно няма да преувелича, ако кажа, че от границата до София пътувахме повече от пет часа. Като от тях над два часа и половина бяха необходими, за да изминем не повече от 40 км, което е разстоянието от Кресна, където свършва автомагистрала „Струма“, до Симитли. Там се събират двата туристически потока: от Кулата и от Банско и става още по-страшно. Така тези към стотина километра от Симитли до София ги взехме за още над два часа, защото пъплехме със скоростта на охлюв. Отгоре на всичко няколко пъти ни се случи баровци с мощни джипове и автомобили да ни изпреварват и да затапват и без това затрудненото движение. Тръгнахме от Солун някъде около 15,00 ч., към 16,30 ч. бяхме на Кулата, в София стигнахме в 21,50 ч. Спряхме да починем малко и след това тръгнахме за Търново. Слава богу, по това време на магистрала „Хемус“ движението беше нормално. И така в 3,15 ч. след полунощ бяхме пред блока си на Пишмана“, разказва Николай Тодоров. Според пресмятанията му разстоянието от около 550 км от Солун до Велико Търново те изминали за 12 часа. Пътуването било убийствено и за 3-годишната им дъщеричка Никол, която те доста необмислено взели със себе си вместо да я оставят на бабата в Търново.
„Ако движението беше нормално, при средна скорост от 100 км/ч., която аз обикновено поддържам, трябваше да сме изминали 1200 км. Което е разстоянието приблизително до Мюнхен, до средата на Европа. А ние по-голямата част от тези часове ги прекарахме по родните български пътища. Това е срамота. През всичките тези години се хвърлиха милиарди левове за магистрали, за ремонти, а се оказа, че у нас ние още не можем да пътуваме като истински европейци“, възмущава се мъжът. Той споделя, че за същото време, за което се е лашкал по родните пътища, със самолет е щял да отиде два пъти до любимата му Италия и да се върне. След Великденското приключение семейство Тодорови вече са се зарекли, че повече няма да предприемат подобно пътуване по родните пътища. „Отсега нататък за празниците в чужбина – да, но само със самолет“, категорични са те. Мариянка и Николай Тодорови далеч не са единствените търновци, принудени да се прибират в родния град посред нощ заради големите опашки и задръстванията по родните пътища. В социалните мрежи имаше още не една и две подобни на тяхната истории, както и немалко упреци и по-остри думи по адрес на онези, от които зависи подобряването на състоянието на родните пътища.
Иван ГЕОРГИЕВ
