Язовир “Йовковци” гарантира водоподаване от 77 млн. куб.м годишно на 250 000 души

Язовир “Йовковци” водоснабдява градовете и прележащите селища в общините В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица, Полски Тръмбеш, Дебелец, Килифарево и Дряново. Водата ползват около 250 000 граждани, живеещи в тези населени места, и всички фирми и държавни учреждения – от 25 до 30 млн. куб. метра годишно. Водата до общините Елена и Дряново отива до резервоарите с помпи, за което се изразходва електроенергия, а за останалите градове водата не се помпи, което не повишава цената ѝ.
В началото на 60-те години на миналия век гр. В. Търново започва бързо да увеличава жителите си. Изгражда се етернитов водопровод за водоснабдяване от местността Лъгът и пречиствателна станция “Стоките”, намиращи се в община Севлиево. Изгражда се и водоснабдяване с помпена станция от с. Хотница. През лятото и есента населението е в ежедневен воден режим.
През 1952 г. във “Водстрой” – гр. Павликени, започва да работи младият инженер Владимир Петров Марков, роден в с. Маркетинци, община Трън, на 10.06.1927 г. Тай завършва основно образование в родното си място, след което учи в строителния техникум “Христо Ботев” в София. През 1951 г. завършва специалността “Хидромелиоративно строителство” в Инженерно-строителния институт в столицата. Като войник участва в строителството на язовир “Копринка” – гр. Казанлък, като групов технически ръководител.
След отбиване на военната си служба през 1956 г. постъпва на работа в Окръжен народен съвет – В. Търново, като началник-отдел “Водно стопанство”. Попаднал на точното място, инж. Марков разработва проекта “Задание за язовир “Йовковци”. Убеждава ръководителите на окръг В. Търново да одобрят и финансират идеята в язовира да се акумулира вода за водоснабдяване на община В. Търново и напояване на 100 000 дка обработваема земя. Използвайки топографските карти, той изчислява, че от водосбора на р. Веселина може да се акумулира годишно 50-60 млн., от река Костелска – 30-40 млн., от река Плаковска – 20-30 млн. куб. метра вода. Тези три водосбора се намират в Еленския балкан. Идеята е язовир “Йовковци” да се построи на р. Веселина, а след това да се изградят деривации за отвеждане на водите от другите две реки в чашата му.
“Енергопроект” – София, проектира язовира с височина на стената 95 м, завиреният обем е 92 млн. куб. метра. Водата, която може да се ползва за пиене, е 77 млн. куб.м. Главен проектант е инж. Владимир Панчаревски от София. Проектът за пречиствателна станция за питейни води изработва “Водоканалпроект” – София, която пречиства 2,5 куб.м вода в секунда.
От 1959 до 1963 година инж. Марков е директор на “Водстрой”, след това учител в Строителен техникум в старата столица, директор на СМК – В. Търново. Изградени са три язовира с височина на стената над 25 м – “Негованка”, “Казълдере”, “Карайсен”, 115 микроязовира за напояване.
През 1960 г. започва строителството на яз. “Йовковци” от “Водстрой” В. Търново с директор инж. Владимир Марков и гл. инженер Стефан Йонков. През 1972 г. строителството продължава “Хидрострой” – Велико Търново, с директор инж. Стефан Йонков и гл. инж. Иван Петров. През 1980 година за директор на “Хидрострой” – Велико Търново, е назначен инж. Марков, с гл. инж. Георги Иванов Георгиев. Стената на язовира е каменно-насипна с вертикално глинено ядро от прахово-пясъклива глина. В основата ѝ е изградена контролно-инжекционна галерия. Подаването на водата от водовземната кула става със стоманени тръби с диаметър 1500 мм за питейни нужди и 700 мм за напояване. От язовира до пречиствателната станция е изпълнена 5 км стоманобетонова деривация и два тунела. За водоснабдяване на градовете са изпълнени около 200 км водопроводи от стоманени, стоманобетонови и етернитови тръби.
Сградите в селата, попадащи в чашата на язовира, са съборени с изключение на черквата в с. Йовковци, защото строителите отказват да я разрушат. И когато водата в язовира спадне с 5-6 м, покривът на черквата се появява над водата. Всички казани за варене на ракия, попадащи в зона “В”, са премахнати. Изградени са над 200 бр. шахти за тоалетни в селата около язовира. На 25.04.1979 г. е пусната вода от язовира към пречиствателната станция и гр. В. Търново при изпълнена стена 2 м по-ниско от проекта и небетониран преливник с вода в язовира около 40 млн. куб. м. При завиряването на язовира главният проектант написва заповед, че разрешава водоползване на водата и нарежда нивото ѝ да се поддържа така, че да не превишава повече от 40 млн. куб.м.
През май и юни 1982 г. започват обилни валежи. Зам.-председателят на Окръжен народен съвет гр. В. Търново и бивш кмет на Г. Оряховица Никола Панайотов е с най-голям принос за изграждането му. По негова заповед началникът на язовира Трифон Станчев и главният инженер Георги Георгиев дежурят на язовира и докладват до какво ниво е стигнала водата. Водата достига 70 млн. куб.м. Дъждът спира. Предната година водата, подадена за водоснабдяване е 30 млн. куб. м. Благодарение на поетата отговорност от Никола Панайотов в язовира има вода за две години.
Хидровъзел “Йовковци” е напълно завършен през 1987 година. Стойността на изпълненото строителство е 52 000 000 лв.
“Вода да има за всеки ден и за всички” – сбъдна се мечтата на инж. Владимир Марков и той се пенсионира на 60 г. през 1988 г. Партийните големци и властимащите не награждават строителите на яз. “Йовковци”, но водата тече и гражданите я ползват всеки ден.
През 1987 г. инж. Марков успява да реализира и другата си мечта – започна изграждане на “Костелска” деревация, която ще подава годишно минимум 20-30 млн. куб. м вода в яз. “Йовковци”. До 1990 г. са изградени около 800 м от стоманобетоновата деревация и част от тунела за отвеждане на водата в язовира.
За изграждането на хидровъзел “Йовковци” са работили стотици строители. Населението на Великотърновски окръг е участвало с доброволен труд. Живите участници в строителството, наследници на инж. Марков – инженерите Георгиев и Енгьозов, техниците Рако Радков, Пламен Левичарски, Любчо Пенчев, Николай Терзиев, Захари Захариев и инвеститорският контрол Пеньо Атанасов още живеят със спомените за тези изпълнени с трудност, но хубави времена.
След 1990 година новите управници прекратиха финансирането. През 2000 г. бяха демонтирани част от стоманобетоновите тръби, както кофражите и механизацията на тунела.
За да имаме вода, трябва да мислим за това, силно да го желаем, да построим хидросистемите, а след това да ги поддържаме изправни. Това ни е завещал нашият Учител и Ръководител – инж. Марков, коментират наследниците му.
инж. Георги Иванов
Георгиев – главен инженер на “Хидрострой” –
В. Търново 1980-1988 г.