“14 000 българи с хиперхолестеролемия получават 100 пъти повече инсулт и инфаркт”

14 000 българи у нас са застрашени от инсулт или инфаркт на млади години и причината е фамилната хиперхолестеролемия (висок холестерол), която поражда сърдечносъдов риск, който с лечение може да бъде намален. 7000 от тези българи не могат да постигнат целите на терапията по различни причини, което означава, че рискът от преждевременната сърдечносъдова болест при тях е 20 пъти по-висок. При младите пациенти, които още не са развили сърдечносъдово заболяване, смъртността от него е 100 пъти по-честа, отколкото общо при населението, а честотата на общата смъртност при тях е 10 пъти по-висока в сравнение с хора без фамилна хиперхолестеролемия. Затова въвеждането на скрининг, ранен семеен обхват и лечение още при първите признаци на повишения холестерол намаляват ранната сърдечносъдова смъртност. Това заяви във Велико Търново доц. Пламен Попиванов, ендокринолог и началник на отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания в университетската Александровска болница в столицата. Той се включи в проект на Федерация “Български пациентски форум” за скрининг тестове за разясняване на рисковете и профилактиката на високия холестерол, който на 30 март стартира от Велико Търново.
Според доц. Попиванов, половината от общата смъртност при българите се дължи на типичните сърдечносъдови заболявания и най-много са инфарктите, като при 75 на сто от тях пациентите имат нарушена въглехидратна обмяна – преддиабет и диабет. Над 10-12 % от хората, които развиват инфаркти, се свързват с фамилната хиперхолестеролемия, а 5-6 на сто – с други заболявания на кръвоносните съдове на сърцето. Ако погледнем основните групи заболявания като риск за инфаркт, които могат да се лекуват, това са захарният диабет и преддиабетът и високият холестерол. Излиза по-евтино на държавата, ако тези две заболявания се лекуват с таблетки, отколкото да правим байпаси и да вкарваме стентове, когато пациентите вече са направили инфаркта. Проблемът е, че по сега действащата нормативна уредба у нас НЗОК не заплаща лечението на пациенти с наследствен повишен холестерол преди появата на сърдечносъдово усложнение или инцидент. Според доц. Попиванов този подход е крайно неправилен, тъй като на практика извежда цели рискови групи извън обсега на адекватна превенция.
Фамилната хиперхолестеролемия започва още от детска възраст, когато се забелязват първите отлагания на холестерол в кръвоносните съдове, обясни доц. Попиванов. Ако това заболяване не бъде открито и не се лекува, след това мъже между 35 и 45 години умират от инфаркт или инсулт, при жените това се случва 5-10 години по-късно. Още по-голям е рискът от сърдечносъдови инциденти, когато детето е наследило високия холестерол от двамата родители.
Холестеролът е вид мазнина в организма, която се състои от няколко циклични пръстена в линейни вериги. Той изгражда мембраните на клетките, половите хормони, жлъчните киселини и други и се синтезира в черния дроб, обясни механизма на действия доц. Попиванов. После холестеролът тръгва към периферията като се превръща в “лош” (медицинско понятие) и всяка една клетка си прибира толкова, колкото и трябва. На връщане, останалите количества се преобразуват в “добър” холестерол и влизат в черния дроб. От там чрез жлъчката и червата той се отделя от организма. Тава е възможно при положение, че в тялото има рецептори. Когато употребяваме алкохол и пушим, а имаме и диабет, холестеролът се свързва със захарните молекули и други окислители от периферията и се променя. Черният дроб не го приема и той започва да се отлага в кръвоносните съдове и опасността е, че може да ги запуши.
При наследствената хиперхолестеролемия холестеролът се натрупва под кожата, получават се типични образувания, които се забелязват и не се забравят. Това е така, защото механизмът на отделяне е нарушен поради генен дефект.
Наследствената холестеролемия не е рядко заболяване и се смята, че 1 на 300 или 500 души у нас има този проблем. В България се прави диагностика повече от 40 години и изследваните българи с наследствен висок холестерол са малко. Обикновено това са пациенти от големите градове, където има болници и университетски клиники. Хората от периферията на страната и по селата въобще не знаят, че имат такова заболяване, защото не са се изследвали и после съседите се чудят, как млад мъж на 40 години е умрял от инфаркт. А ние, лекарите, си имаме клинични критерии, по които можем да диагностицираме пациентите, още преди да изследваме кръвта за доуточняване на диагнозата и това е работа на личните лекари, които са по-близо до болните и знаят заболяванията на цялата фамилия. Започва се с унифицирана европейска анкета има ли в семейството баща или майка, които са получили инфаркт или инсулт преди 55-годишна възраст при мъжете и 60 години при жените. След тази възраст се смята, че ако има такива сърдечносъдови инциденти, те се дължат на възрастта.
Разпитваме още дали родителите имат отлагания на мазнини под кожата върху лактите, коленете, китките на ръцете и Ахилесовите сухожилия, които се наричат ксантоми и то преди 40-годишна възраст. Това са жълти туморовидни задебелявания от холестерол, които повдигат кожата и лесно се виждат. Освен това търсим върху вътрешния ъгъл на горните клепачи на очите кафяво-жълтеникави малки издутини, наречени ксантелазми. Според доц. Попиванов такива издутини могат да имат и пациенти с болен черен дроб и жлъчни пътища, които не могат да отделят холестерола. Тогава той се натрупва на определените по кожата места и може да се види.
Друг белег, по който видимо може да се установи повишен холестерол, е жълтеникав кръг около цветната част на окото, посочи ендокринологът. Този кръг го имат възрастните хора, но ако той се появи преди 40 години, означава, че има съмнение за хиперхолестеролемия.
Хубавото е, че всеки може сам да се наблюдава за такива признаци по кожата и след това да потърси лекар, апелира доц. Попиванов. После започва лечение.
Каква е терапията?
Доц. Попиванов обясни, че при изследване на кръвта за холестерол резултат до 5,2 ммол/л определя идеално здраве и в това състояние обикновено са млади хора, които ядат много малко месо, млечни продукти и яйца и се движат много. Ако един човек консумира повече от тези продукти, има холестерол между 6-6,5 ммол/л., но рискът от сърдечносъдов инцидент е малък. Когато пациент с тези стойности се подложи на диета, ограничи тези продукти и се движи повече, той може да се доближи до идеалния вариант от 5,2 ммол/л. Ендокринологът даде пример с нашите баби и дядовци, които са консумирали повече солена сланина, мас и свинско месо, консервирано в делви с мазнина в мазетата. Но инфарктът и инсултът са били малко познати и хората са били дълголетници. Това е така, тъй като нашите предци са използвали нерафинирани храни и са работили много. Сега ние ядем високорафинирани храни, комбинирани с алкохол и цигари, не се движим много, ядем сладко, солено и мазно.
При фамилната хиперхолестеролемия се отчитат резултати на холестерола от 9 до 14 ммол/л, обясни доц. Попиванов. Такива стойности се забелязват при унаследяване на въпросния ген от единия родител и с диета и спорт резултатите няма да се нормализират, тъй като само 15 % от повишения холестерол се дължат на храната. Останалите 85 % се синтезират в черния дроб. Факт е обаче, че без холестерол човек не може да живее. Така от черния дроб холестеролът тръгва по кръвта, организмът поема, колкото е необходимо, и останалата част се изхвърля. Обаче при фамилната хиперхолестеролемия излишният холестерол не може да се изхвърли от тялото и се натрупва на определените места под кожата и в кръвоносните съдове. Така се образуват холестероловите плаки, които запушват големите кръвоносни съдове и предизвикват ранен инфаркт или инсулт. Доц. Попиванов посочи още, че ако детето е наследило хипархолестеролемията от двамата родители, тогава неговият холестерол е между 15 и 25 ммол/л, а може и повече, и това е много тежка наследственост, която се нарича хомозигота. Такива деца стигат до тежка атеросклероза дори на 20 години и развиват инфаркти. Въпросът е как да помогнем на такива хора, за да удължим живота им с 20-30 години, което никак не е малко.
Ендокринологът разказа за такъв пациент, който лекува от младежка възраст. Сега той е на 70 години, няма никакви усложнения и се чувства добре, но приема статини. Това се лекарства, които понижават синтеза на холестерол в черния дроб. В случая мъжът спазва и определена диета, която понижава стойностите с още 15 %. Към статините се прибавя и второ лекарство, което улеснява изхвърлянето на холестерола.
В момента здравната каса заплаща само 25 % от цената на статините, но не за профилактика, а за усложненията от високия холестерол.
Как другите страни се справят с проблема?
Доц. Попиванов посочи, че във Франция здравната каса заплаща статините като в България, но при фамилната хиперхолестеролемия поема 100 % от разходите им. В Испания наследствено обременените пациенти също са поети изцяло от касата, но заплащат месечно по 5 евро задължителна такса.
Еднокринологът разказа за модела на Холандия при откриване на пациенти, техните семейства и родственици с наследствен повишен холестерол. В резултат на този опит със скрининг на асимптомни пациенти са открити 80 на сто от хората с това заболяване, срещу 1 до 5 % в другите европейски страни. В България тези проценти са около 3. Холандският модел е получил признанието на Световната здравна организация и се прилага в много клинични области за оценка на риска и напредъка на терапията при рискови за сърдечносъдови заболявания пациенти.
При холандците има много добра информираност за проблема сред обществото, коментира ендокринологът. Според него тук е важната роля на пациентските организации. Целта е в България да се въведе такъв модел за ранно откриване на наследствения висок холестерол и насочване към лечение. На второ място трябва да се въведат обучителни програми за личните лекари, смята доц. Попиванов.
За съжаление здравната информираност на българина е ниска. Много хора не се интересуват от здравето си, не ходят дори на задължителните профилактични прегледи, които се заплащат от Здравната каса. Проблемът е, че повишеният холестерол не боли и хората не искат да признаят, че имат такъв риск.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. интернет