Боб, риба, кисело зеле, чесън, люти чушки и млечни храни са ни добър съюзник за зимата
Големият студ през последните дни у нас е изпитание дори за най-здравия организъм. Най-добрият начин за справяне с минусовите температури е краткият престой навън, а не всеки може да си го позволи. Но освен с топлите дрехи, можем да преборим студа, а и грипа, с подходяща храна, тя трябва да бъде в умерено количество, а не да преяждаме, казва проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика. Това става с подходящи продукти, които да подобрят имунната ни защита. Но в никакъв случай с диети и гладуване, които могат да предизвикат спад на белите кръвни телца, които са нашата крепост срещу вирусите и инфекциите. Именно здравословната храна има пряко влияние към имунната устойчивост.
През зимата не трябва да хапваме тежки и мазни храни, а да наблегнем на белтъците,
но в умерени количества. Това са киселото мляко с млечно-киселата закваска, айрянът, кефирът, изварата, която е истински еликсир за организма, рибата, постното месо, които са добър съюзник срещу студа и вирусите. Препоръчва се пилешко и телешко месо три пъти седмично, а риба – два пъти седмично. Тези белтъчни продукти не трябва да са много мазни, защото натоварват черния дроб, а той трябва да бъде в добър тонус. Да не забравяме туршиите и киселото зеле, които обаче да не са много солени, защото крият риск за кръвното налягане. И от нас зависи колко сол ще сложим при консервиране.
Две лъжици качествено олио или рапично масло дневно подобряват протеиновата синтеза при клетъчните структури. Освен това не бива да пропускаме и картофите, които съдържат калий, а той влияе положително на сърцето. Много важни са също пълнозърнестите храни като боб, леща, грах, просо, киноа, които са богати и на омега-3. Те ни дават енергия в мразовитото време. Освен това съдържат въглехидрати и фибри, целулоза, растителни белтъци, които поддържат стомашно-чревния тракт. А в него е важно да няма гнилостни процеси, а да преобладават полезните бактерии, тези от групата на пробиотиците. Те образуват колонии по протежение на лигавичната стена и поддържат имунната система като първа бариера. Над 30 процента от имунната защита в организма е съсредоточена именно по чревната лигавична система.
В студа много важна храна е също пилешката супа, която е много богата на сяросъдържащи аминокиселини. Пилешкото месо съдържа цистин, който има противовъзпалително действие, отгоре на всичко подобрява кръвотворението на белите кръвни телца, а също и общото състояние на организма. Имунноукрепващо действат и омега-3 мастните киселини, а тях може да си набавим от рибата, рибеното масло, лененото и сусаменото семе. Овесените ядки пък съдържат антиоксидантната субстанция бета-глюкан, която също активизира имунната защита. Що се отнася до ядките, здравословно е да хапваме най-много по 2 ореха или 5 бадеми дневно, защото съдържат много мазнини.
В обстановка на студ и грип е задължително да се консумират плодове и зеленчуци за сезона, богати на витамини и минерали, които са активатори при производството на имунни тела в организма. А за тяхната синтеза са необходими много минерали като катализатори на този процес. Става въпрос за магнезий, цинк, селен, калций, всички антиоксиданти. От витамините много важен е витамин С, който се съдържа в туршиите, киселото зеле. Тиквите и морковите съдържат бета-каротени, провитамин А, много важен за имунната защита и пречи на вирусите и бактериите да се размножават. Бета-каротени съдържат още и броколите, праз лукът, кивито. Например, две кивита са достатъчни да ни покрият дневната потребност за витамин С. Освен това полезни са печените червени чушки и доматите, макар и консервирани, съдържат ликопени, каротиноиди. Полезните полифеноли ги имат цитрусовите плодове. Те са пълни с витамин С, който е имуностимулатор.
Две скилидки чесън вечер предпазват от грип
Чесънът е мощен лек срещу настинки. Лукът и праз лукът също имат противовъзпалително действие. Цялата лукова група съдържа фитонциди. Лютите чушки пък имат термогенен ефект и затоплят тялото. Когато има лека настинка на горните дихателни пътища, незаменим е чаят от бъз. Може да го консумираме като чаена напитка или пък да си подсладим чая със сладко от бъз.
Силен имуностимулатор е и медът с 400 полезни биологичноактивни вещества. Тук може да прибавим прополиса, клеевата тинктура, които трябва да присъстват ежедневно в бита ни.
Чаят от ехинация е адаптор към студа, помага да се приспособим по-лесно
Лайката и ментата също можем да включим към зимните чайове, които действат укрепващо и противовъзпалително на организма. Благодарение на напитките, токсините, които се образуват в тялото, когато то се бори с грипа, се извеждат от организма. За препоръчване е чайовете да се подправят с мед и лимон.
По време на студените дни не бива да се препива с алкохол. В случая аут е нашият имунитет за 24 часа. А точно тогава може да ни лепне грипният вирус или някоя друга зимна инфекция. И никак не си струва да рискуваме с алкохола, също със силния чай и кафето, които натоварват сърцето.
А що се отнася до сланината, за която вече се твърди, че не е вредна, проф. Байкова заяви, че чак такова “ухажване” няма към нея. Може да се консумира сланина, но до 30 гр дневно, това са няколко малки парченца. Наистина в студените зимни дни може да си позволим малко сланина, защото тя все пак подобрява терморегулацията в тялото. Това се отнася и за свинската мас. Оказа се, че тези продукти не са чак толкова вредни. По-опасен е стресът за организма.
Да, наистина нашите предци са консумирали повече мас и сланина, но са се движили много и са изразходвали тази енергия. Днес българинът не слиза от колата си, седи през целия ден пред компютъра, вечер вкъщи – също. И няма къде да стопи енергията дори от 2-3 парченца сланина.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив
