35 процента от делата в медицината се водят поради влошена комуникация между лекар и пациент, съобщи адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. Половин година тя работи по проект, който е посветен на събиране и анализиране на 10-годишна съдебна практика в областта на медицинските деликти (лекарски грешки). Според адвокат Шаркова, пациентът остава с впечатлението, че е допусната лекарска грешка, и то не за друго, а защото не е получил адекватна информация и очакваното отношение. Когато човек е болен, той е чувствителен по отношение на заболяването, тълкува погрешно някои действия на лекаря, дори може да преувеличава. Тази дистанция между лекар и пациент вероятно се дължи на натовареността на лекарите, а и броят на медицинските сестри намалява в болниците. Вече е характерен и синдромът бърнаут от претоварване, а и медиците нямат много време да обясняват на пациента.
Трябва да се обърне сериозно внимание на комуникацията в
лечебните заведения,
но най-добре е това да става още в медицинските университети, което в България не се прави. В чужбина има предмети, по които се преподава комуникация с пациент – как да се съобщават лошите новини, как да се направи информираният избор, как да се приемат медикаментите без притеснение и др. Бих искала да поздравя ВМА в София, където отскоро започнаха обучение по комуникация сред своите лекари. Това е много добро начало, надявам се и медицинските университети у нас да последват примера на ВМА, коментира адвокат Шаркова. От друга страна обаче, пациентът трябва да спазва предписаното лечение, а не да го прекъсва и после да обвинява лекаря, че не е оздравял. Освен това много важно е конфликтите в лечебните заведения да се решават вътре в самите болници, а не да стигат в съда. В тези случаи има много добри практики в чужбина и едни от държавите са САЩ и Холандия. Там се използват медиация и болнични омбудсмани, които подпомагат персонала в такива критични ситуации. Затова препоръчвам на българските лечебни заведения да въведат такива практики, коментира Шаркова.
От анализа по проекта става ясно също, че за последните пет години делата срещу лекари се увеличават и това вероятно се дължи на по-голямата информираност на пациентите и на пациентските организации, а също и за по-голямата липса на доверие между лекар и пациент. Но за този негативен резултат всички носим някаква отговорност.
Проучването на юристката е показало още, че
42 % от исковете за причинена смърт от приключилите дела са основателни,
а останалите 58 процента са неоснователни. Тя уточни, че това са 30 основателни дела и на фона на над 2,2 млн. хоспитализации на болниците годишно цифрата не е голяма. Но трябва да се положат усилия тези 42 процента от делата да намалеят.
От 240 съдебни дела за последните 10 г., 18 процента са висящи, от останалите 51 процента са отхвърлени, а на 31 процента исковете са уважени. В същото време присъдените обезщетения по разгледаните дела са за 3,5 млн. лв., но ако се добавят лихвите и разходите на двете страни, тази сума става двойна, отчете адвокат Шаркова. Англия, например, плаща годишно 3,5 млрд. за обезщетения и българската сума за това е просто нищожна. Но преблемът с пациентската безопасност съществува във всички държави, дори и в тези с изключително качествено здравеопазване, твърди адвокатът.
В България най-големите обезщетения са изплащани за увреждане на мозъка. Следват бъбреци, лице и гърди. А при най-големите обезщетения за загуба на орган на първо място е пенисът, следват ръка, крак, матка и око.
По данни на изследването,
най-много дела се водят срещу хирурзи,
гинеколози, ортопеди и зъболекари
По-рядко са делата срещу лекари по вътрешни болести, педиатрия и анестезиология, макар тази специалност да е доста трудна. Най-често пациентите водят дела за некачествени постоперативни грижи, неправилна диагноза и неправилно лечение. Много по-рядко се водят дела за отказ от лечение или ненужно извършена манипулация, посочи Шаркова. Има обаче и дела за отказ на медицинска документация и тук е редно да се отбележи, че с въвеждане на електронното здравеопазване, болниците ще бъдат задължени да съставят електронни досиета на пациентите. Така че вече няма да има хартиени истории на заболяването, в които се залепват изследвания, пишат се епикризи. Достъп до електронното си досие ще има всеки пациент, който може да контролира какво му е направено в болницата. Надявам се, че с електронното здравеопазване ще бъде предвиден и регистър на нежеланите събития в лечебните заведения. Това е много важна стъпка напред. У нас още няма такъв регистър, уточни Шаркова.
Тя допълни, че всяка година в Агенцията за медицински одит постъпват над 600 жалби, които също са незначителна част спрямо броя на хоспитализациите. При извършените проверки се оказва, че здравната ни система не е толкова безопасна и сигурна за пациента, колкото би трябвало да бъде.
Адвокатката коментира още, че е неправилно да се употребява терминът “лекарска грешка”. Но хората така са възприели това деяние. По-правилно е да се казва “медицинска грешка”, което означава грешка, която е станала причина за настъпване на предотвратимо нежелано събитие. Приема се, че по-голямата част от медицинските грешки се дължат на неправилно работещата здравна система, а не на доктора, например.
Когато говорим за “нежелано събитие”, това означава, че пациентът е получил усложнение в болницата или е починал. И това се случва не в резултат на естествения ход на дадено заболяване.
Адвокат Шаркова сподели още мотивите, които са я амбицирали да направи това 6-месечно задълбочено проучване за медицинските грешки. Като адвокат на пациенти, които водат дела срещу лекари, ми направи впечатление, че не разполагам с обективни данни и непрекъснато се налага да търся информация в правноинформационните системи. А събирането на такава информация е много трудно, тъй като в съдилищата няма регистър за тези дела.
Тя посочи още, че като е била в САЩ, и е направило впечатление, че там болниците са длъжни да докладват нежеланите събития и да правят анализ, за да се знае, кои са били предотвратими и кои не. След това на база на тези данни лечебните заведения предприемат мерки да подобрят качеството на лечението. В САЩ има също регистър на лекарските грешки на година, които възлизат между 100 – 400 000. И тъй като много се спекулира с този проблем у нас, реших да направя проучване на тази тема.
Какво се случва в момента при нас. Хората казват, че няма осъден лекар, а от друга страна, пациентски организации и пациенти се изказват, че едва ли не всеки починал в болницата е по причина на лекарски грешки. Оказа се, че нито едно от тези две твърдения не е вярно, това са два мита, които фактически проучването разби, заяви юристката. Тя допълни, че от нейния 6-месечен труд си е направила извода, че пациентите не винаги търсят правата си по съдебен ред. Вероятно причината е в недоверието в съдебната система, в контролните органи, в проблемите с вещите лица и доказването. Освен това пациенти, които искат да водят дела срещу лекари, се притесняват, че те няма да приключат в тяхна полза, защото съществува митът, че “гарван на гарван око не вади”. Тоест, че лекарите се подкрепят и няма да бъдат обективни. Всъщност това не винаги е така, коментира Шаркова.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив
