Мар­тин То­до­ров (пети дан), пред­се­да­тел на Ай­ки­до клуб “Ка­ло­ян”: “Ай­ки­до усъ­вър­шен­с­т­ва фи­зи­чес­ки­те и ду­хов­ни­те цен­нос­ти на лич­ност­та”

В края на м.г. бе от­бе­ля­за­на 25-ата го­диш­ни­на от съз­да­ва­не­то на Ай­ки­до клуб “Ка­ло­ян”. То­ва е един от пър­ви­те Ай­ки­до клу­бо­ве в стра­на­та. Към нас­то­я­щи­я мо­мент 27 са ак­тив­но прак­ти­ку­ва­щи­те ай­ки­до със­те­за­те­ли в клу­ба. Те са на въз­раст от 5-6 до 55 г. С тях ра­бо­тят че­ти­ри­ма ин­с­т­рук­то­ри. По вре­ме на тър­жес­т­во­то се про­ве­де из­пит за сте­пен, на кой­то се яви­ха 20 от чле­но­ве­те на клу­ба и поч­ти всич­ки го по­ло­жи­ха с ус­пех. Най-ви­со­ка­та пок­ри­та сте­пен бе 2 кю.
Пред­се­да­тел на Ай­ки­до клуб “Ка­ло­ян” е сен­сей Мар­тин То­до­ров (5 дан). От 1991 до 1998 г. той е член на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на Бъл­гар­с­ка­та фе­де­ра­ция по ай­ки­до. От 1999  до 2014 г. е пред­се­да­тел на На­ци­о­на­лен ай­ки­до съ­юз.
– Сен­сей То­до­ров, раз­ка­же­те как пос­та­вих­те ос­но­ви­те на ай­ки­до във В. Тър­но­во?
– През 1989 г. по­кой­ни­ят ве­че мой учи­тел сен­сей Ге­ор­ги Ива­нов ми пред­ло­жи да от­во­ря клуб. В то­зи пе­ри­од аз бях раз­п­ре­де­лен във В.Тър­но­во. Вля­зох в кон­такт с Пет­ро­зар Шо­лев от ка­ра­те го­джу рю и ме по­ка­ни­ха да нап­ра­вя тре­ни­ров­ки по ай­ки­до в тях­на­та за­ла. Ха­ре­са­ха ме и по­лу­чих пред­ло­же­ние да нап­ра­вя сек­ция по ай­ки­до към Бу­до цен­тър “Ка­ло­ян”. За то­зи пе­ри­од сме оби­ко­ли­ли мно­го за­ли и учи­ли­ща, но от 10 г. се ус­та­но­вих­ме в до­джо на ули­ца “Си­ме­он Ве­ли­ки” №7, ко­е­то не е прос­то за­ла. Тук има­ме соб­с­т­ве­на нас­тил­ка и под­дър­жа­ме дос­та доб­ро ни­во ка­то ка­па­ци­тет и ка­чес­т­во на ра­бо­та.
– Как­во от­ли­ча­ва ай­ки­до от ос­та­на­ли­те из­точ­ни бой­ни из­кус­т­ва?
– Ай­ки­до е бой­но из­кус­т­во от Япо­ния, съз­да­де­но от О’Сен­сей Мо­ри­хей Уе­ши­ба, на­ри­чан “Ве­ли­кия учи­тел”. Не­го­во­то има оз­на­ча­ва път към ду­хов­на хар­мо­ния. Иде­я­та е да се по­лу­чи еди­но­дейс­т­вие на ра­зум и дух. Вся­ка ед­на от тех­ни­ки­те в ай­ки­до­то е из­раз на та­зи хар­мо­ния и ка­то та­ка­ва от­ра­зя­ва за­ко­ни­те на ес­тес­т­ве­на­та при­ро­да. Цел­та му е да ни на­у­чи на прин­ци­па за пос­ти­га­не на еди­но­дейс­т­вие на ця­ло­то ни съ­щес­т­во чрез са­мо­кон­т­рол. Ай­ки­до ня­ма със­те­за­те­лен ха­рак­тер. Още О’Сен­сей Мо­ри­хей е ка­зал, че ако ис­ка­ме да спаз­ва­ме при­род­ни­те за­ко­ни ние не тряб­ва да се със­те­за­ва­ме с при­ро­да­та. От там тръг­ва са­ма­та идея ай­ки­до да ня­ма със­те­за­те­лен ха­рак­тер. Ако един чо­век ис­ка да прак­ти­ку­ва то­ва бой­но из­кус­т­во, тряб­ва да ра­бо­ти мно­го упо­ри­то, да вло­жи мно­го во­ля и тър­пе­ние, за­що­то ай­ки­до е ед­но от най-труд­ни­те бой­ни из­кус­т­ва. Цел­та при тре­ни­ров­ки­те е чо­век да се на­у­чи пър­во да пар­т­ни­ра, след ко­е­то се при­ла­гат по-се­ри­оз­ни тех­ни­ки. Иде­я­та за пар­т­ни­ра­не е  да не се на­ра­ня­ват пар­т­ньо­ри­те, за­що­то има клю­чо­ви хвър­ля­ния, ко­и­то изис­к­ват оп­ре­де­ле­ни тех­ни­чес­ки въз­мож­нос­ти на на­ше­то тя­ло. За да се по­е­ме са­мо­то хвър­ля­нер е не­об­хо­ди­мо да се под­дър­жа кон­так­тът и да се след­ва си­ла­та, ко­я­то ни на­соч­ва в оп­ре­де­ле­на по­со­ка.
– Сен­сей То­до­ров, кол­ко майс­то­ри сте обу­чи­ли в клу­ба за те­зи 25 го­ди­ни?
– От съз­да­ва­не­то на клу­ба има­ме над 20 майс­то­ра от пър­ви дан на­го­ре. Хи­ля­ди със­те­за­те­ли са пре­ми­на­ли през клу­ба. На тър­жес­т­во­то ми­на­ла­та сед­ми­ца се съб­рах­ме 70 бив­ши и нас­то­я­щи майс­то­ри на то­ва из­кус­т­во. Не­за­ви­си­мо че ня­кой от тях ве­че не тре­ни­рат, те дой­до­ха и бя­ха съп­ри­час­т­ни, за­що­то но­сят ду­хът на ай­ки­до в сър­це­то си.
– Как про­ти­ча ед­на тре­ни­ров­ка по ай­ки­до?
– Про­дъл­жи­тел­ност­та на за­ни­ма­ни­е­то е 90 мин. По вре­ме на тре­ни­ров­ка­та има за­дъл­жи­тел­на ети­ке­ция, ко­я­то по тра­ди­ция се спаз­ва. Вся­ка тре­ни­ров­ка се съп­ро­вож­да от тра­ди­ци­он­ни пок­ло­ни в знак на ува­же­ние. След­ва заг­ряв­ка с про­дъл­жи­тел­ност 15-20 мин., след ко­е­то се да­ват уп­раж­не­ния, ко­и­то се на­ри­чат ки­хон. То­ва са уп­раж­не­ния, спе­ци­фич­ни за ай­ки­до, ко­и­то раз­ви­ват 10 ба­зо­ви тех­ни­ки. Има­ме 5 хвър­ля­щи и 5 клю­чо­ви тех­ни­ки, вър­ху ко­и­то се ба­зи­рат над 3000 ва­ри­ан­та. Ко­га­то хо­дим на обу­че­ние в Япо­ния, ни се пре­по­да­ва ба­за­та от вся­как­ви ата­ки, ко­я­то е ос­но­ва­та на ай­ки­до. В края на тре­ни­ров­ка­та за­вър­ш­ва­ме с по-сво­бод­на ра­бо­та ран­до­ри. Всич­ко то­ва се ра­бо­ти в сед­на­ло, по­лу­из­п­ра­ве­но и из­п­ра­ве­но по­ло­же­ние. Та­ка че има­ме три “вад­зи”, ко­и­то раз­ви­ват на­ше­то тя­ло хар­мо­нич­но. От гла­ва­та до пе­ти­те чо­век учас­т­ва с ця­ло­то тя­ло за да из­пъл­ни да­де­но дви­же­ние. Нав­ре­ме­то на­ши­ят клуб бе се­да­ли­ще на На­ци­о­на­лен ай­ки­до съ­юз, кой­то раз­чи­та­ше на нас и се уче­ше от на­ши­те ме­то­ди на ра­бо­та.
– Пре­ди 10 г. ка­то пред­се­да­тел на На­ци­о­на­лен ай­ки­до съ­юз по­лу­чих­те приз­на­ние от Япо­ния и ста­нах­те офи­ци­а­лен пред­с­та­ви­тел. Как­во си спом­ня­те от то­зи пе­ри­од?
– През 2001 г. ме по­ка­ни­ха за пър­ви път в Япо­ния за чес­т­ва­не 60 г. на Ай­ки­кай фон­да­ци­я­та и 70 г. Хом­бу до­джо (цен­т­ра­ла­та на Ай­ки­до). Съ­бе­сед­вах с го­ле­ми­те майс­то­ри на ай­ки­до, след ко­е­то ос­та­нах за един ме­сец в Япо­ния. Учас­т­вах в тех­ни­те тре­ни­ров­ки, то­га­ва не ме поз­на­ва­ха. По-къс­но тех­ни майс­то­ри (ши­ха­ни) ид­ва­ха в Бъл­га­рия. По­лу­чи се до­ве­рие меж­ду две­те ор­га­ни­за­ции. Те ви­дя­ха, че след­ва­ме пъ­тя на О’Сен­сей Мо­ри­хей Уе­ши­ба. През 2004 г. ме по­ка­ни­ха в Япо­ния и ни връ­чи­ха до­ку­мент, приз­на­ваш ле­ги­тим­ност­та на на­ша­та ор­га­ни­за­ция в све­то­вен ма­щаб.
– Как фун­к­ци­о­ни­рат от­дел­ни­те ор­га­ни­за­ции и фе­де­ра­ции по ай­ки­до в Бъл­га­рия?
– Пре­ди го­ди­ни се по­лу­чи ед­но раз­цеп­ле­ние, за­що­то ня­ма­ше един­с­т­во. Ед­ни хо­ра ис­ка­ха да след­ват пъ­тя на тра­ди­ци­он­но­то ай­ки­до, дру­ги по­е­ха по друг път и се стиг­на до то­ва раз­цеп­ле­ние. От три го­ди­ни ра­бо­тим съв­мес­т­но, по­лу­ча­ват се доб­ре не­ща­та. Хом­бо до­джо е дал приз­на­ние и на дру­ги­те 2 ор­га­ни­за­ции и те про­я­вя­ват ко­рек­т­но от­но­ше­ние. На 20 ок­том­в­ри 2015 г. в Бъл­га­рия ще дой­де вну­кът на Мо­ри­хей Уе­ши­ба – Ме­цу­те­ро ва­ка. Ще се ор­га­ни­зи­ра ог­ро­мен се­ми­нар в Аре­на Ар­ме­ец, с над 500-600 чо­ве­ка. В На­ци­о­на­лен ай­ки­до съ­юз има­ме 12 клу­ба с око­ло 300 със­те­за­те­ли. В дру­ги­те ор­га­ни­за­ции е близ­ка брой­ка­та. В Бъл­га­рия има бли­зо 1000 със­те­за­те­ли, тре­ни­ра­щи ай­ки­до.
– Скъп спорт ли е ай­ки­до?
– Сред­с­т­ва­та, ко­и­то тряб­ва да се от­де­лят, не са мно­го. Ай­ки­до не е от най-скъ­пи­те бой­ни из­кус­т­ва. В стра­на­та се ор­га­ни­зи­рат 3-4 се­ми­на­ра, от тях тряб­ва да се при­със­т­ва на по­не 2, за ко­е­то ще са им не­об­хо­ди­ми око­ло 500 лв. Най-ре­дов­ни­те учас­т­ни­ци в тре­ни­ров­ки­те се под­по­ма­гат и фи­нан­си­рат от нас. Мно­го мал­ко хо­ра под­по­ма­гат на­ша­та дей­ност. В бъ­де­ще се на­дя­вам с по­пу­ля­ри­зи­ра­не на ай­ки­до да се на­ме­рят хо­ра, ко­и­то да ни по­мог­нат. На­ши­ят съ­юз не по­лу­ча­ва фи­нан­си­ра­не от дър­жа­ва­та, за раз­ли­ка от Бъл­гар­с­ка ай­ки­до фе­де­ра­ция, на ко­я­то пре­дос­та­ви­ха за­ла и от­пус­на­ха сред­с­т­ва. То­ва им по­мог­на да обо­руд­ват за­ли­те си с та­та­ми­та.
– Как­ва е йе­рар­хи­я­та в то­зи спорт?
– За­поч­ва се с кю-сте­пе­ни, под­гот­ви­тел­ни сте­пе­ни, за де­ца от 10-о, за мал­ки­те от 6-о Кю на­го­ре, ка­то се сти­га до 1 кю, ко­е­то е пос­лед­но­то ни­во пре­ди дан (сте­пе­ни­те). Дан сте­пе­ни­те се раз­де­лят на три. Най-ви­со­ко приз­на­ние имат те­зи, ко­и­то са 6 дан (ши­хан). Те са с меж­ду­на­род­но приз­на­ние, имат сер­ти­фи­кат и мо­гат да пре­по­да­ват по цял свят. Вре­мет­ра­е­не­то в от­дел­ни­те да­но­ве е дос­та се­ри­оз­но. Тит­ла­та ши­хан се да­ва след пок­ри­ва­не на мно­го се­ри­оз­ни кри­те­рии. Ко­ми­си­я­та, ко­я­то при­съж­да зва­ни­е­то ши­хан, се със­тои от 8 чле­нове, ко­и­то не се поз­на­ват и то­ва поз­во­ля­ва да не се опо­ро­ча­ва из­пи­тът.
– В за­ла­та виж­да­ме не­мал­ко де­ца. С как­во смя­та­те, че ги прив­ли­ча ва­ши­ят спорт?
–  С на­ша­та ра­бо­та. Ро­ди­те­ли­те съ­що имат страш­но го­ля­мо зна­че­ние за при­със­т­ви­е­то на де­ца­та в до­джо­то. То­ва, ко­е­то де­ца­та виж­дат, тряб­ва да го ос­мис­лят, осъз­на­ят. В на­ча­ло­то им го пред­ла­га­ме ка­то иг­ра­та. Не­за­ви­си­мо че ай­ки­до е от труд­ни­те бой­ни из­кус­т­ва, в клу­ба има­ме ме­то­ди­ка по ко­я­то де­ца­та ус­пеш­но се спра­вят и про­дъл­жа­ват на­го­ре. В на­ше­то до­джо все­ки ра­бо­тен ден от 17 до 20 ч. про­веж­да­ме тре­ни­ров­ки с же­ла­е­щи­те.
– Кои ка­чес­т­ва раз­ви­ва ай­ки­до?
– Ай­ки­до е из­кус­т­во, ко­е­то раз­ви­ва тя­ло, си­ла, гъв­ка­вост, дух. Стре­мим се хо­ра­та да из­г­ра­дят во­ле­ви ка­чес­т­ва, за­що­то ай­ки­до мо­же да из­г­леж­да кра­си­во, но то е мно­го се­ри­оз­но бой­но из­кус­т­во и ако чо­век сгре­ши, ако не­кон­т­ро­ли­ра се­бе си или пар­т­ньо­ра мо­же да го на­ра­ни. Чо­век тряб­ва да мо­же да по­е­ме тех­ни­ка­та с оке­ми, с па­да­не, да мо­же да се из­п­ра­ви пра­вил­но в гард, да раз­вие усе­ща­не за ата­ка­та, за пар­т­ньо­ра. Тряб­ва да се на­ме­ри син­х­рон и хар­мо­ния в ра­бо­та­та. Чрез ай­ки­до пос­ти­га­ме еди­но­дейс­т­вие на ця­ло­то ни съ­щес­т­во чрез са­мо­кон­т­рол, усъ­вър­шен­с­т­ва­ме фи­зи­чес­ки­те и ду­хов­ни­те цен­нос­ти на лич­ност­та.
Ге­ор­ги ГЪ­РЕВ
сн. ав­то­рът