Мария Мицова запленена от ценностите на олимпизма

Мария Мицова ще навърши 18 г. през ноември. Вече 11 от тях се занимава с бадминтон. Започнала в родния си град Русе, когато била първи клас. Един ден в училище пристигнали треньори от местния клуб и раздали брошурки на децата с цел да популяризират спорта си. За Мария обаче подобна реклама била излишна, защото тя вече познавала бадминтона от своята по-голяма с 2 г. сестра Деница. Мария веднага вписала името си в брошурата и започнала да посещава заниманията още на следващия ден.
Така двете сестри тренирали заедно, докато не били приети да учат в Американския колеж “Аркус” във Велико Търново. Тогава Деница се отказала и започнала да заляга повече над учебниците, но Мария продължила да играе. Станало й по-трудно, защото местният клуб е с по-малки възможности от русенския и няма как да провежда професионални тренировки. Въпреки това в 9 клас Мария се явява на първото в кариерата си европейско първенство за девойки, пише viasport.
“Това се случи благодарение на моята настояща мениджърка Каролина Зографова и на треньора ми Гюнтер Хубер. Преди никога не съм си мислела, че ще стигна до там, че да играя на международни турнири. Треньорът ми от Русе ни водеше по турнири, но само на междуклубно ниво в България, които винаги печелeх”, разказва Мария.
След като се запознала с Кари и Гюнтер и сестрите Габриела и Стефани Стоеви, талантливата русенка започнала да гледа по-сериозно на бадминтона като поле за изява на международно ниво. Била на тренировъчен лагер, после и на Балканиада.
“Сиси и Габи и Гюнтер ме подготвиха за младежката олимпиада и въобще всичко, което съм постигнала дотук, е благодарение на тях”, откровена е Мицова, която вече е концентрирана към следващото си участие на европейско първенство през март в Полша.
Баща й пък й помага финансово, за да може да отиде в Швейцария, да живее и да тренира със сестри Стоеви.
Въпреки многото отсъствия заради лагери и турнири, Мария си е редовна ученичка в Американския колеж “Аркус” и засега се справя перфектно. “Навсякъде съм с лаптопа си и вземам уроци и тестове, докато съм на път”, споделя тя.
“За мен образованието е много важно. Аз тренирам по два пъти на ден и през останалото време спокойно мога да отделям време, за да се образовам”, казва Мария. Сигурна е, че ще продължи да учи и след завършване на средното си образование, но първо иска да отдели 2-3 години за по-сериозно навлизане в елитния спорт. “Човек може и трябва да се учи цял живот. Спортът обаче е до време и трябва да използвам, докато съм млада да се опитам да постигна нещо повече в тази област”, казва младата ни състезателка. Влече я мениджмънтът и PR-ът.
С Габриела и Стефани са заформили страхотно трио. Когато са заедно в Берн, момичетата, родени през 1994, 1995 и 1996 г., сами се справят с домакинството. На въпрос кой готви в къщата, настъпва бурна веселба. “Давам указания по телефона, на високоговорител”, обяснява Каролина и разказва интересна случка, как веднъж решили да си направят спагети без нейна помощ, но ги варили 40 минути и те станали на каша. По-лесно им е, когато се преместят в къщата на Гюнтер в Базел, където той отговаря за готвенето, а момичетата – за това да са измити чиниите, да е подредено и почистено, пералнята да е пусната.
През 2014 г. Мария Мицова бележи най-големия си възход в спорта. На 1 май тя достига до 19-о място в юношеската ранглиста на световната федерация, после и до трето място на европейската. “Това го дължа на Кари и на Гюнтер, които изготвиха цялостна програма за участията ми по турнири, където да трупам точки. Иначе не съм имала кой знае какви успехи – просто държах едно постоянно ниво с достигане до 1/4 финали и 1/2 финали по състезанията”, споделя младата бадминтонистка.
Младежката олимпиада в Нанджинг, Китай, е най-голямото преживяване в досегашната кариера и живот на Мария въобще. “Бях много подготвена и малко не ми стигна, за да се представя още по-добре. Самото изживяване, да си на Олимпиада, е уникално! Толкова много нови познанства, научих много за културата на различни народи, за спорта ни като цяло, имаше различни срещи с елитни спортисти. Запознах се с принципите на олимпизма – феърплей, приятелство и т.н., както и за антидопинговата програма и залаганията. Благодарна съм, че имах страшно много възможности да се образовам във всякакво отношение и аз се възползвах максимално от тях”, разказва с нескрит ентусиазъм Мария Мицова.
Анатоли ПЕТРОВ