История на клубните цветове на великотърновския “Етър”
Клубните цветове са неотменна част от символиката на всички отбори по света – от най-малките отбори до световните грандове. Няма футболен фен, който да не идентифицира с лекота названията “белия балет”, “нераздурите”, “червените дяволи”…
В цялото многообразие на гамата един от най-екзотичните цветове е виолетовият. Според специалистите той символизира висока духовност, прочистване, привързаност, едновременно скромност и щедрост. Друго тълкование е, че това е цветът на магиите и чудесата. Един от най-загадъчните, той има силно въздействие върху душата и разума. Символ на философите и поетите, виолетовият цвят е противоречив – крие в себе си синьо и червено, което означава, че съчетава едновременно противоположности като спокойствие и активност, земното и божественото.
Така са се стекли нещата, че е рядкост в дадена страна да има повече от един отбор, заложил на този десен. В Италия това е “Фиорентина”, в Австрия “Аустрия” (Виена), в Белгия “Андрелехт”… “Етър” е единственият отбор у нас, който достойно носи виолетовия цвят вече точно 50 години.
Малцина обаче знаят, че първият клубен цвят на великотърновския тим е жълто-черно. През 1919 г. се създава МСК (Младежки спортен клуб), предшественикът на “Етър”. Дебютът е в Габрово, където прави 2:2, а на следващата година първото домакинство е срещу “Левски” (Г. Оряховица), спечелено с 2:1. В първите месеци всеки играе със собствено облекло, най-често по риза и брич с ботуши. Най-модерно обаче било с къси до коленете панталони, срязани от дълги…
Преди мача с горнооряховци двама състезатели – Тодор Гроздев и Братован Братованов, се обзалагат, като първият държи за гостите, а вторият за МСК. След мача Братован подарява спечелените от залога 100 лева на великотърновския клуб. Окрилено от подаръка, ръководството решава да пусне подписка сред гражданите за волни пожертвования. За кратко време в касата постъпват над 3000 лв. и с тези пари е купен първият екип в историята на великотърновския футбол. Фланелките са на широки жълти и черни ивици, с бели гащета и черни чорапи. За жалост днес няма запазена снимка на този отбор от 1919 г.
Първата запазена снимка на “Етър” е от годината на основаването му – 1924. Най-вероятно е имало и други фотоси, но във великотърновския музей е запазена само една – точно тази. Повечето футболисти на нея са още в юношеска възраст. На нея се вижда, че играчите са с бели къси панталони с колани и черни чорапи. Цветът на блузите им обаче днес остава неизвестен. Прави впечатление, че емблемата на тях е триъгълна.
Впрочем, преди 4 г. бе открита уникалната първа емблема на “Етър”, при това – в оригинал. Тя представлява оригинална рисунка с черен туш върху бял лист с формат А3, вече пожълтял от времето, но отлично запазен. На него отдолу с молив има разграфяване на квадрати и отгоре с туш е нанесена емблемата. Тя представлява буквата “Е” в характерния и познат вече шрифт (ползвана във всички следващи емблеми на клуба), оградена от два кръга. На гърба на листа с мастило е написано името “Рачо Пешев Видинлиев” (б.а. – неизвестно кой е той), а с молив е добавено “1924 г.”. Емблемата е принадлежала на Никола Илиев – един от основателите през 1919 г. на МСК и също основател през 1924 г. на “Етър”. Днес тя се съхранява от неговия внук Руен Хаджиниколов. Друга интересна подробност е, че за самите екипи емблемата не е правена върху плат, а е щампована върху тънка кожа, което я прави още по-здрава и трайна. За жалост от фотографията не става ясно в какъв цвят е фланелката на един от основателите на “Етър”.
Следващите запазени снимки на великотърновския тим са вече от 1930 г. На тях ясно се вижда емблемата, фланелките са бели, с големи деколтета и черни якички, също черни гащета и чорапи. Почти същите са фланелките и в следващите снимки от 1941 и 1942 г., като само на някои от тях гащетата са бели.
След прекъсване в следвоенните години и създаването на физкултурните дружества през 1957 г. “Етър” е възроден отново. На първите снимки оттогава отборът е в бели фланелки с широка (неизвестна на цвят) лента хоризонтално през гърдите и тъмни гащета и чорапи. В спомените на ветераните има и фланелки на черно-бели ивици, на синьо-бели ивици и чорапи с бяло-червени. “В средата на 60-те години, когато за първи път атакувахме “А” група, фланелките бяха бели с черни ивици”, спомня си тогавашният треньор Петър Шатров.
Голямата промяна идва през сезона 1968-69 г. с избора на виолетовото. “Въведен беше стандарт – всеки клуб трябваше да посочи във федерацията основен и резервен цвят на екипите си”, разказваше тогавашният капитан на тима Йордан Ценов. “Ръководството се събра, присъствах и аз като капитан на отбора. Идеята хрумна на треньора ни Йордан Томов, който предложи лилавия цвят.” С такива фланелки играел италианският “Фиорентина” и румънският “Арджеш”, откъдето няколко години по-късно дори подарили на етърци екипировка.
Стефан Чакъров – капитан на “Етър” в следващия период, обаче уточнява, че виолетовото не е въведено по подражание на “Фиорентина”, а че Йордан Томов е заявил как на болярски град като Велико Търново подхожда и характерният за царете цвят. Така през сезона 1968-69 г. “Етър” вече е с клубни цветове – светловиолетови фланелки с дискретен черен кант на яката и голяма емблема на гърдите, черни шорти и чорапи. Запазени са няколко (макар и черно-бели) снимки от тогава, а екипите определено носят късмет, защото “болярите” за първи път в историята си се преборват и влизат в “А” група.
В продължение на десет години виолетовите фланелки са неизменен атрибут, съчетавани с бели или черни шорти.
Чак в края на 70-те години екипът става изцяло виолетов, като освен фланелките такива стават и гащетата, и чорапите. “Бях администратор в клуба и през 1979 г. за второто влизане в “А” група поръчахме от Австрия екипи изцяло в този цвят, както се играе и до днес”, спомня си Стефан Чакъров.
През 1988 г. е закупен екип “Адидас”, който привържениците на “Етър” добре помнят и от шампионската 1991 г. – фланелките са в диагонално райе в по-тъмен и по-светъл виолетов цвят. По традиция резервният екип е в бели фланелки и виолетови шорти. В него етърци излизат и за победата над “Левски” на 9 юни 1991 г. в последния кръг, а веднага след края на мача за награждаването обличат виолетовите фланелки. От 1968 г. – вече половин век, “Етър” не е изневерявал на свещения виолетов цвят.
Анатоли ПЕТРОВ
