Велизар Пенков Енчев е български политик, журналист и общественик. Роден е през 1953 г. в Гълъбово, Старозагорско. Завършва специалността “Журналистика” през 1978 г. и двегодишен факултативен курс по реторика и международни отношения (1977-1978) в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи във вестник “Отечествен фронт” (1979-1986). От 1985 до 1996 година е щатен служител в югославския отдел на Първо главно управление на Държавна сигурност. Кореспондент е на вестниците “Отечествен фронт”, “Отечествен вестник” и БНТ в Югославия в периода 1987-1993 г. и предава всекидневни кореспонденции за БНТ и БНР за гражданските войни в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина (1991-1993). Посланик на България в Хърватия в периода 1997-2002 г. На 5 октомври 2014 г. е избран за народен представител от “Патриотичния фронт”, но през декември миналата година напусна Фронта.
През почивните дни в Арбанаси Велизар Енчев учреди Движение за радикална промяна “Българска пролет”, което ще прерасне в партия.
– Г-н Енчев, какви цели си поставя новата политическа формация “Българска пролет”?
– Две са целите ни – стратегическа и тактическа. Стратегическата е революционна съпротива срещу неолибералния модел в България, който за тези 25 години направи страната ни най-бедната държава в Европа, а българската нация – най-болната и най-отчаяната.
В чисто тактически план нашата основна цел е участие в местните избори през есента на тази година. Задачата на участието ни във вота е да дадем отпор, да ограничим с помощта и на други опозиционни формирования участието на партия ГЕРБ във властта, тъй като ние смятаме, че в момента партията на Борисов е окупирала местната власт в България и то не толкова от любов към властта, а от любов към парите – българските и европейските, които през програмния период се очаква да надхвърлят 8 милиарда евро.
– Какво в генезиса на вашата формация я прави по-различна от всички останали партии, които изгряват на политическия небосклон и залязват бързо?
– Различаваме се по морала, защото сме твърдо решени да изпълним това, което сме казали. Няма да изневерим на обещанията си и на програмата си, която все още не е напълно готова. Няма да се коалираме с партии и коалиции, с които нямаме допирни точки и общи ценности. Няма да излъжем.
В този парламент няколко са партиите, които измамиха своите избиратели. Започвам от Реформаторския блок – Божидар Лукарски в нощта на изборите обяви, че антигерб говоренето на реформаторите е било предизборен трик за печелене на гласове. Втората измама е движението АБВ, което в нито един момент не обявяваше, че ще подкрепи партия ГЕРБ и ще влезе в правителството. Една от най-големите измами е свързана с поведението на Патриотичния фронт, на който аз бях член и то на висшето ръководство. Мога да потвърдя, че преди да се формира парламентът, не беше обсъждана и теоретична възможност за коалиране с ГЕРБ, да не говорим за подкрепа на Реформаторския блок. Няма лошо в това партиите да се коалират, но това трябва да се заяви в програмата и в предизборните изявления, останалото се нарича измама.
Ние няма да мамим, няма да лъжем, защото в политиката в България има дефицит на морал.
– Как гледате на това, че ви сравняват с гръцката СИРИЗА?
– Това сравнение е неуместно, защото от тях вземаме само радикалността, както и добри идеи като програмата за борба с бедността. Впрочем, гърците не са измислили нищо ново, само го прилагат по един техен, да го наречем бунтовен начин, който трябва да уважаваме. Различията ни с тях са големи. Проблемите на Гърция с дълговата криза са заради прекомерните държавни и социални разходи там, докато в България проблемите са точно обратни. При нас липсват такива разходи, защото има дефицит в бюджета и най-вече декапитализация на основните фондове в държавата като Здравната каса и Националния осигурителен институт.
– Възможни ли са предсрочни парламентарни избори?
– Предсрочни парламентарни избори трябва да има заради политическия морал, защото вота на избирателите в този парламент е подменен от трите партии, които споменах. Но ако говорим реално, партиите от управляващата коалиция плюс петото резервно колело ДПС така здраво са се вкопчили във властта, че избори въобще не се задават. Петото резервно колело вече стана първо резервно колело. Всъщност, в момента ние нямаме четворна коалиция, страната ни се управлява от коалицията ГЕРБ и ДПС. При водещи, съдбоносни гласувания ДПС дава своя глас, а реформаторите и Патриотичният фронт са смокиновия лист на срамния брак между ДПС и ГЕРБ.
– Да се върнем към местните избори, как ще участвате на тях?
– Самостоятелно, но по места, там където е необходимо да се даде отпор на герберската олигархия, е добре всички опозиционни партии да се обединят и да постигнат съгласие около общи кандидатури. Не говоря за коалиция, а за сътрудничество, защото ние имаме много сериозни разминавания с БСП както във вътрешната, така и във външната политика. Нашите разлики с Атака са много по-малки, тъй като те в последните месеци имат много правилна позиции. Говоря така, защото искам да съм обективен. Със сигурност бихме си сътрудничили и с младежки формации и зелените партии.
– Какво е мнението ви за задължителното гласуване?
– Аз и моите колеги сме за задължителното гласуване. В България трябва да има задължително гласуване, но при едно много важно условие, за което всички парламентарно представени партии свенливо мълчат, а дори и извънпарламентарните, които имат над един процент. Ако се въведе задължителното гласуване и преди това не се промени законът за политическите партии и държавната субсидия от 11 лв. не се намали на 5 лв., партиите ще вземат два пъти повече, отколкото в момента. Затова, ако се вземе решение да има задължително гласуване, аз ще внеса предложение държавната субсидия за един глас да е 1 лв., както е в най-богатата европейска държава Германия. В Македония субсидията също е толкова, в Италия – 2,5 евро. Ние с 11 лв. на глас имаме възможно най-високата субсидии за политическите партии, а сме най-бедната държава в Европейския съюз.
– Как ще избегнете възможността хора, които са сменили по няколко партия, сега да станат и част от вашата формация?
– Ще оставим местните структури сами да избират своите ръководства, защото хората по места най-добре знаят кой кой е. Ще има контрол, който ще е по-скоро наблюдаване, а не пряка намеса. При общо събрание със 100-150 души вотът едва ли би могъл да се обърне в полза на хора, които са компрометирани.
Листите за общински съветници и за народни представите ще се формират изцяло по места. Водачите на листи за депутати ще са местни хора, може да не са ръководителите на структурите. Трябва да извадим българската интелигенция от ъгъла на обществения живот. Тя не е в София, а по места. Велико Търново е символ на българската култура и духовност, нима тук няма достойни хора, които да влязат в парламента? Аз ще бъда водач само в София, бих приел да бъда на второ място на някоя от листите в страната. Парламентарните избори са далеко, освен ако не дай си боже се случи нещо лошо с банковата система в страната.
– Възможно ли е да се случи?
– Не трябва да се случва, но се говорят неща, които никак не са добри.
– Сравняват ли ви с Дон Кихот?
– В гимназията избрах своя път в живота след като написах литературна работа на тема “Дон Кихот или Хамлет”. Тогава преподавателят ми беше писал петица, което при него си беше отлична оценка. Под работата беше написал, че имам талант за литература и за писане.
– Питах ви дали се усещате като Дон Кихот в политиката?
– Другите може и да ме възприемат така, но аз съм прагматичен, а Дон Кихот не е прагматичен. Мисля, че това, което го говоря, го правя. Вижте, моята книга за разузнаването, част от което бях. Приложил съм цялото си досие и дело. Ще се убедите, че не съм нито Дон Кихот, нито Хамлет. Моите оценки в работата, която съм работил, винаги са били най-високите, но в същото време кариерното ми развитие е било най-ниско, тъй като живеем в България, а в нашата държава властва отрицателният подбор. Той предполага, че колкото си по-добър, толкова по-лошо стоиш в кариерата.
– Защо?
– Може би защото отрицателният подбор е следствие от нашата народопсихология, описана от велия Иван Хаджийски. Той казва нещо много силно и вярно, че народът ни е оцелял, защото е имал ценното качество да се приспособява, а приспособявайки се, той оцелява, но не се развива. Приспособлението е добро качество за оцеляване на биологичния вид, но в духовно и интелектуално, културно и образователно отношение, то води застой, битовизъм и малокултурие.
– Г-н Енчев, кога ще се случи Българската пролет?
– Искам да се случи, но не знам кога.
Весела КЪНЧЕВАр сн. Даниел ЙОРДАНОВ
