Великотърновска област рекордьор по заетост

Област Велико Търново е рекордьор по заетост, достигаща до близо 79 %, докато за столицата процентът е 78. За сравнение средният показател на заетост за страната е 70,1 на сто. Това показва годишният анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за състоянието на регионите в България. На другия полюс е област Монтана, където заетостта е 48,2 %. Подобна е картината в областите Видин, Враца и Силистра.
Високата заетост в област Велико Търново се отчита за трета поредна година, като факторите за това са поне два. От една страна това е образователният ценз, като регионът се нарежда на едно от първите места в страната по най-нисък дял на трудоспособното население с основно и по-ниско образование. От друга страна през последните години вложенията на местните предприятия за придобиване на дълготрайни активи е сред най-високите в страната. Областта обаче все още не може да се мери с производителността на труда в региони като София, Стара Загора, Габрово, Пловдив и др.
В София-град брутната добавена стойност на човек от населението е 28 994 лв., което е четири пъти повече от областта с най-слаб показател – Силистра, където е под 7000 лв. Подобна е картината и в областите Сливен и Видин. За област Велико Търново този показател е 9048 лв., като най-голям дял от формирането на брутна добавена стойност заема секторът на услугите. За сравнение средният показател за страната е 13 540 лв.
Профилът на областните икономики е различен. В София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89 % от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също е причина за сериозен превес на услугите – по 71 % в добавената стойност на водещите морски области. Най-силните индустриални области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Това се дължи на големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.
Във всички области в страната безработицата нараства през 2020 г. в резултат на пандемията и наложените ограничения. Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година, отчитат от ИПИ. Профилът на работната сила ще е ключов както за икономическото възстановяване, така и за процесите на трансформация на българската икономика. Областите, които имат повече квалифицирани кадри, ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.
Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70 % от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60 % от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т.нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове, отчитат от Института за пазарна икономика.
Негативната тенденция продължава да се задълбочава, като възрастните хора (над 65 години) са вече над 1/3 от населението в трудоспособна възраст (15-64 г.). В София (столица) населението над 65-годишна възраст е 26,2 % от всички хора в трудоспособна възраст, докато във Видин и Габрово делът на възрастните е съответно 52 % и 49 % от населението. Почти във всички области демографските показатели са с отрицателен знак с две изключения. Едното е София (столица), която продължава да увеличава своето население в резултат на притока на млади и активни хора. Другото е област Кърджали, която в последните години успява да увеличи своето население. За област Велико Търново коефициент на възрастова зависимост е близо 38 % и е под средния за страната.
В сферата на образованието продължават да се наблюдават интересни тенденции. Въпреки ефекта от пандемията и временното преминаване на учениците към дистанционна форма на обучение, общите тенденции и регионалните различия се запазват. Областите София (столица) и Смолян продължават да имат най-добри показатели на държавните зрелостни изпити по български език и литература – средно 4,63 и 4,53 през 2020 г. След тях се нареждат Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново. В долната част на класацията с оценки под границата от 4,00 са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище.
По отношение на здравеопазването регионалните различия са особено видими през достъпа на населението до лекари специалисти. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, се падат по под 400 души на един лекар специалист, то в други региони – Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души на един специалист. За Велико Търново се падат 555 души.
Броят на болничните легла също варира от над 9 легла на 1000 души в Плевен до около 3 легла на 1000 души в Добрич, Шумен и Велико Търново, показват още данните на ИПИ.
Весела БАЙЧЕВА