Адвокатската професия е една от най-престижните в днешно време. Днес отбелязваме Деня на българската адвокатура. Мнозина се питат защо точно 22 ноември е обявен за празник на това авторитетно съсловие.
Повод затова е първият специален закон, регламентиращ адвокатската професия в България – Законът за адвокатите, приет от втората редовна сесия на V Обикновено народно събрание на 22 ноември 1888 г. Документът е утвърден с Указ № 342 на княз Фердинанд I, преподписан от министъра на правосъдието Димитър Тончев, подпечатан с държавния печат и регистриран под № 180.
Законопроектът е изработен от бившия адвокат и министър на правосъдието д-р Константин Стоилов. Забележителни са споделените от него разсъждения за адвокатурата: “Адвокатството е наистина свободно звание; но понеже неговото упражнение се коснува всекидневно до най-жизнените интереси на обществото, то последното, както има право да изисква, щото възпитанието на децата да се поверява на добри и достойни учители, а болните да се лекуват от вещи и способни доктори, тъй също има право да изисква, щото ония, които се явяват пред съдилищата, да защитават честта, имота и живота на гражданите, напълно да отговарят на тая важна и деликатна длъжност. Ето защо, виждаме във всички цивилизовани страни да съществуват закони за адвокатите, които полагат на известен ценз желаещите да постъпят в това звание и които подробно регулират адвокатските действия.”
Според Закона (ГЛАВА I, Член 1) “Всяко правоспособно лице може да търси и защитава своите права и интереси пред съда:
а) лично
б) чрез едно или повече от лицата, които имат право да бъдат повереници по чужди дела в съдилищата, т. е. на адвокатите се дава изключителното право за защита на интересите на съдещите се.”
Следващите членове на Закона регламентират адвокатската правоспособност. Такава придобиват само тези, които имат завършено средно или поне третокласно образование, при условие че “са практикували три години независимо или при някой адвокат”. Задължително е полагането на изпит. Освобождават се само “лицата, които имат свидетелство от някое висше учебно заведение, че са свършили курса на правните науки”, както и тези, притежаващи известен служебен ценз – като бившите министри и лицата, които до издаване на закона “се занимават с адвокатство при окръжните и по-високите съдилища” или “имат в сложност четиригодишна съдийска и адвокатска практика при окръжните и по-горните съдилища”.
Регламентирани са и правата на “адвокатските помощници” или помощник-адвокатите. Според Закона за тях не се предвижда образователен ценз или изпит, те се вписват “към едно от мировите съдилища в Княжеството” и “не влизат в числото на адвокатите и не вземат участие в избора и състава на съвета на адвокатите”.
Според Закона се забранява упражняването на адвокатската професия от чужди поданици и лица, които не са навършили 21 години или са лишени от граждански и политически права.
Законът регламентира реда за постъпване в адвокатурата, като адвокатите “се приписват” към даден окръжен съд с определение въз основа на молба, подкрепена със съответни документи, установяващи притежаването на изискваните от закона положителни качества за званието “адвокат” на молителя и липсата на отрицателни такива.
В правата и задълженията на адвоката влиза даването на устни или писмени съвети на лицата, които се допитват до тях, представляването на доверителите и явяването вместо тях в съдилищата, защитаването на страните в тяхно присъствие или отсъствие.
Регламентирано е и заплащането на труда на адвоката “за ходатайствуванието по делата зависи от тяхното съглашение с доверителите им”, което съглашение трябва да бъде писмено. Специална таблица определя размера на адвокатските възнаграждения. Уточнено е, че лицата, които не могат да си осигурят адвокатска защита, се отнасят до съда с “молба за назначение на адвокатин”.
Дисциплинарният надзор е поверен на окръжните съдилища, към които са “приписани”, или от адвокатски съвети, при положение че са създадени. Адвокатите носят дисциплинарна, гражданска и наказателна отговорност.
Законът не предвижда задължително изграждане на Адвокатски съвети и затова те дълго време не се създават. Окръжните съдилища осъществяват функциите на организатори и ръководители на адвокатурата в окръга и на тях се възлага задачата да бъдат и инициатори за формиране на адвокатските съвети. Търновският народен представител, адвоката Трайко Китанчев, взима участие в разработването на закона и прави предложение заедно с група народни представители до председателя на Петото Обикновено народно събрание за изменение на чл. 4 от Закона за адвокатите, което е внесено след обсъждането и гласувано на второ четене.
Така в първите следосвобожденски години българската адвокатура, заедно със съда и прокуратурата, оформя системата на родното правосъдие. По-късно се обособява в отделна, самоуправляваща се институция.
От статистическите сведения и направените до този момент проучвания е констатирано, че към 31.12.1885 г. общият брой на адвокатите в 17-те съдебни окръга на младото Княжество България (без да се броят в Източна Румелия) възлиза на 358 души, като от тях работят най-много адвокати в София – 50, от които 9 с висше образование.
Няколко години по-късно, към 1.01.1891 г., броят на упражняващите професията си адвокати и адвокатски помощници в София остава непроменен – 50, за сравнение, в Пловдив те са съответно – 28, в Стара Загора – 12, а в Търново – 16.
Информацията, с която днес разполагаме за най-ранните истински стожери на адвокатурата в Търновско, е оскъдна. Тя не позволява да се посочат изчерпателно дори само техните имена.
Сведения за адвокатите и адвокатските помощници в Княжество България ни дава публикуваният им списък към 1 януари 1891 г. в Държавен вестник, който обхваща 488 имена. По силата на този документ от името на “Търновский окръженъ съдъ”, професионалните си разрешителни да адвокатстват като адвокати и адвокатски помощници получават 27 души. От тях в Търново работят 16 адвоката и 3 адвокатски помощници. Останалите 8 души практикуват професията си в други съдилища, като адвокати са 3, а адвокатски помощници – 5.
Благодарение на Закона за адвокатите от 1888 г. се регламентира адвокатската професия в държавата. Великотърновската адвокатска колегия е една от първите, създадена през 1878 г., изиграла съществена роля в националния летопис на българската адвокатура.
КАТЯ МИТОВА-ГАНЕВА
Регионален исторически музей
