Д-р Любка Любенова е родена през 1968 г. във Велико Търново, общопрактикуващ
лекар, общественик, председател на Национално движение “Работилница Седянка”
– Защо станахте част от листата на АБВ?
– Не взех лесно решението да се присъединя към листата на АБВ, защото никога не съм искала да бъда политик, а само и единствено лекар. Реших да приема поканата им, защото с тези хора имаме общи възгледи по отношение на професионализма, отдадеността в работата и обществените приоритети. Имаме общи ценности и цели. Според мен лекарят, по принцип, е с по-лява нагласа, защото се интересува от проблемите на околните, от болестите им. Той подкрепя по-слабия, по-нуждаещия се.
За мен е важно, че това са хора, които живеят в тази област. Те всеки ден са сред жителите на региона, познават техните проблеми, доказани професионалисти са. Не идват, за да си заминат след изборите. Те са тук, можеш да ги видиш на улицата, можеш да ги докоснеш, човешки да споделиш проблемите си с тях. Те са напълно наясно със същността на проблемите.
– Проблемите в здравеопазването много ли са?
– Лекар съм от 25 години. Намирам се в онази професионална и социална зрялост, в която трябва да оползотворя натрупания опит. Общопрактикуващ лекар съм от началото на реформите в здравеопазването. Те все се правят прибързано и затова има и толкова много грешки. Сякаш се работи на принципа проба-грешка, но този принцип не е работещ в медицината, тя е малко по-консервативна, по-добре е да се работи с отработени критерии и правила. Нещата трябва да стават по-бавно, по-консенсусно. Когато се изготвя един национален рамков договор, е добре да се изслушват всички, които работят по него. Първичната здравна помощ си има излъчено ръководство, зад което стоим ние. То трябва да се изслушва. Ние най-добре знаем какво трябва да се направи, за да се работи по-лесно, кое е в полза на гражданите, на по-бързото обслужване, на профилактиката. Но тези неща не се случват така. В много случаи решенията се вземат, без да се изслушват експертите, които работят в съответната област. А гласът на експертите, които работят в първичната здравна помощ, на ръководителите на болниците и на пациентските организации е важен. Ако той се чува, решенията, които ще вземаме, ще бъдат малко по-верни, по-лишени от емоционалност, по-експертни ще са. Българите трябва да разберат, че бюджетът, който се отпуска за здравеопазване, не е толкова голям, което определя и тези лимити в здравеопазването и затрудненията, и листите на чакащите. Някой неща в здравеопазването трябва да се случат по-болезнено, например да се реши реално кои пациенти са осигурени и кои не.
В момента тези хора отиват в Спешна помощ, където е претоварено. Трябва да се приеме някакъв пакет, който е за неосигурени лица и да се реши къде ще се изпълнява той и кой ще го плаща. Сега тези хора задръстват Спешното отделение, където не им отказват, но колегите там изнемогват.
Едни болници са печеливши, а други не. Така е, защото частните болници работят по пътеки, които са печеливши, а общинските болници приемат пациенти, които са спешни, тежки случаи, неосигурени и неплатежоспособни лица.
– Какво искате още като лекар?
– Нужни са промени, свързани със специализацията на лекарите, защото след тежкото следване те нямат добра реализация и бързо напускат страната. Тези млади хора не виждат за себе си начин за реализация тук. Заплащането има огромно значение за тях, защото те трябва да си издържат семействата, но те са огорчени и неудовлетворени от посланията, които обществото изпраща към тях. В здравната система има невероятно голям глад за медицински сестри и други здравни кадри, не се ли даде едно достойно заплащане на сестринския труд, на акушерския труд съвсем скоро здравеопазването ще е в голям колапс, защото, ако лекарят е главата, те са ръцете. Няма да има ръце скоро, а и средната възраст на личните лекари и на мед. сестри е вече висока. Съвсем скоро, може би след 5 или 10 години, ще говорим много сериозно по темата за недостига на лекари. Не ме притеснява, че сега се чака на опашка да стигнеш до лекаря, а че след известно време няма да има къде да чакаш, което е много сериозен проблем. Желаещи да бъдат лични лекари няма. Много труд е това. Но аз не казвам нищо, което хората не виждат. Сега нито пациентите са доволни, нито лекарите. Когато има едно всеобщо недоволство, може би трябва да се седне на масата за преговори, да се преговаря и да се реши проблемът. Той не се решава, като го премълчаваме или като правим някакви частични реформи, трябва да се реши кардинално. АБВ ще настоява за преобразяване на болниците от търговски дружества в специална категория юридически лица – лечебни заведения, защото сега не познавам човек, на който да му харесва сегашната ситуация в здравеопазването.
АБВ настоява и за отпадане на таксата за посещение при лекар на пенсионери.
Потребителската такса за част от населението е непосилна, но тя е регулаторен механизъм, защото в част от малките населени места таксата, ако отпадне, лекарите ще бъдат принудени да затворят практиките си. Държавата трябва да намери начин да подпомогне тази част от боледуващото си пенсионирано население, за да може то да си позволи здравеопазване, тоест трябва да намери начин да я плаща, както например и при пациентите, които са с ТЕЛК.
– Д-р Любенова, демографията е болна тема за вас, защо?
– Да, една от многото болни теми. В лекарския ми кабинет имам едно табло, на което слагам снимки на любими мои пациенти, които са деца и са напуснали страната с родителите си. Нарекла съм го “таблото на плача”, защото имам страхове, че тези хора, когато си дойдат след време, сигурно няма да могат да говорят с мен на родния си език, че един ден децата им ще забравят, че са българи. Точно на тази част от работата си гледам много емоционално. Когато ми се родят бебета, ходя и ги посрещам. Вярвам, че е много важно да получиш в първата си среща на този свят благослов, да те поеме добър човек, и когато си тръгват от мен тези малки българчета тъгувам много.
Трябва да направим така, че младите хора да се върнат и да правят нещо за земята си, за народа си. Да осигурим перспектива, възможност за развитие. Важно е да престанем да мислим за себе си като народ, който оцелява, който чака помощ отвън. Нека да извикаме Неволята и да се справим с проблемите си.
– Какво е “Седянка” за вас?
– “Седянка” е въплъщение на старата българска мъдрост – “Сговорна дружина планина повдига”. Идеята за “Седянка” е групова и “Седянка” е групово творение. Хората в нашата работилница са на различна възраст и с различни професии, но ни обединява желанието да опазваме и съхраняваме. Нашата морална мисия е да съхраним българското. Целта ни е да не забравим кои сме, защото сме в единна Европа, но в нея добавяме и своя цвят, присъствие и корени от древността. За своя шести рожден ден на седенкарите подготвяме собствено издание, в което ще се опитаме да съхраним технологията на изработване на шевиците. Правим го с надеждата, че ще има и други, които ще искат да го правят и след нас.
Весела КЪНЧЕВА
