30 български харизани са се трудили два дни в шедьовъра на Колю Фичето, който вече над 40 години стои затворен
Цял тир с боклуци са събрали и изхвърлили доброволци от храма “Св. св. Константин и Елена” във Велико Търново. Около 30 български харизани са се трудили два дни, за да може църквата отново да отвори врата за богослужения. “Купищата със строителни отпадъци вероятно са се трупали с години и стигаха до глезените. От тях буквално не можеше да се влезе в храма. След почистването църковните служби ще бъдат възстановени”, увери председателят на църковното настоятелство отец Давид.
Той разказа, че мъжете са от Южна България, предимно от Хасково, Димитровград, Асеновград, сами се организират на групи и на практика се явяват безплатна (дарена, харизана) работна ръка за храмове и манастири. Харизанин значи “харизан на Бога”, обяснява отец Давид. През последните години те редовно даряват труда си в Зографския манастир на Атон.
Повече от 40 години църквата, строена през далечната 1872 г. от майстор Колю Фичето, е затворена за посетителите. Този паметник на културата от национално значение, разположен в историческия център на старата столица, се нуждае от мащабен вътрешен и външен ремонт. Сега храмът е включен в Интегрирания план за градско развитие, което позволява на църковното настоятелство да търси финансиране по ОП “Региони в растеж” и други европейски програми, обясни арх. Донка Колева, главен експерт в общинската дирекция “Култура и туризъм”.
От ремонт се нуждае цялата външна фасада на храма, която се свлича като юфка. Тази мазилка е правена през 30-те години на миналия век и е една от причините за лошото състояние на църковната сграда, посочи арх. Колева. Майстор Колю Фичето е построил храма с огромни каменни блокове от пясъчник. после, за да може по тях да се захване мазилката, те са надрани. Някои от камъните са толкова ерозирали, че при ремонта трябва да се извадят, да се почистят и да се вкарат наново. Сериозни са и довършителните вътрешни работи, които трябва да извършат строителите, а те включват мазилки, настилки, подмяна на дограми. От консервация и реставрация се нуждае и камбанарията, която трябва да се укрепи и в основите.
Предоставила съм на отец Давид архитектурния и конструкторски проекти за църквата, които се нуждаят от актуализиране, тъй като не отговорят на съвременните строителни норми, каза арх. Колева. Заявих готовност да свържа настоятелството с авторите арх. Дафинка Кирелова и сина на покойния инж. Нено Тотев, който е работил по конструкцията. За да може да се кандидатства за финансиране, трябва да се направят и нови количествено-стойностни сметки, поясни архитектът. По груби изчисления за ремонтите на църквата и околното пространство сега ще са необходими около 350 000 лв.
През 2012 г. започна реставрацията на шедьовъра на Колю Фичето в старата столица. Тогава Общината, областната структура на Камарата на строителите и Великотърновската митрополия сключиха тристранно споразумение. Строителите осигуриха 125 000 лв. и през 2013 г. ремонтираха покрива, а наклоненият от години кръст на купола беше изправен. Те направиха и добра хидроизолация, която спря течовете в храма. Извършени бяха и необходимите укрепителни работи, с което храмът е стабилизиран за столетия напред.
Храмът “Св. св. Константин и Елена” е втората по големина Фичева църква в страната. Застроената площ на храма е 250 кв.м. На дължина той достига 30, широчината е 15 м, а височината на колоните – 10,5 м. Църквата е трикорабна, а абсидата е в бароков стил с характерните за майстора прийоми – фичовски корнизи, закривени кобилици и използване на т.нар. “вълчи зъб”.
Историята на храма е разделена на 2 периода: първият е до началото на 1870 г., вторият – по времето на Екзархата. При изграждането му Колю Фичето успял много умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, като полуцилиндрични, елиптични и кръстати сводове, полукръгли и сплеснати арки. През XIX век тя се включвала добре в общата панорама сред големите възрожденски къщи, които са я заобикаляли. Освещаването става на 7 октомври 1873 г. от първия български владика Иларион Макариополски. Сред култовото богатство на църквата са иконите, рисувани от Папа Витан от Тревненската школа, от школувания художник Николай Павлович и др. Сега те, заедно с иконостаса, се съхраняват в Регионалния исторически музей.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
