В зората на българското училище учителите са били предимно мъже. С годините обаче професията все повече се феминизира, а сега може да се каже, че е предимно женско занятие. Това важи най-вече за детската градина и началното училище, когато малките деца навлизат в дебрите на познанието. Сред малцината представители на силния пол, които работят с най-малките ученици във Велико Търново, са Стефан Ангелов и Иван Мешеков. Единият е начален учител в ОУ “П. Р. Славейков”, а другият – в ОУ “Бачо Киро”.
Иван Мешеков започва
всеки учебен ден с усмивка
25 г. педагогически стаж е натрупал Иван Мешеков, а последните 10 е начален учител в ОУ “Бачо Киро”. За него този четвърт век е преминал като един миг. “Времето с децата минава много бързо и неусетно. Когато съм на работа, още от сутринта всяко от тях идва със своите грижи и радости. Споделяме си кой каквото има, за да изчистим главичките от ненужните емоции и започваме часовете. Така ден след ден, година след година, времето отлита”, казва г-н Мешеков и допълва, че дори за миг не съжалява, че е избрал учителската професия. Свършената работа му носи истинско удовлетворение.
Като малък, Иван никога не е имал ясно изразено желание да стане учител. Мечтата му била да учи история, но когато кандидатствал във ВТУ само по документи, тъй като имал отлична диплома, се оказало, че така не може да запише специалност “История”. Тогава избрал начална училищна педагогика и бил приет първи в класирането. След като се дипломирал, отслужил военната си служба, а веднага след това успял да си намери и работа по специалността.
“Контактът с тези малки деца изисква много енергия, но по някакъв начин те успяват и да ни зареждат. Когато резултатите са добри и малчуганите са доволни, за нас също е много приятно”, разказва за работата си г-н Мешеков. Той смята, че няма универсална рецепта за добрите отношения между учител и ученик. Лично за него най-важно е децата да имат доверие на педагога, да знаят, че ще бъдат разбрани и могат да разчитат на помощта му.
Учителят признава, че винаги се опитва да започне учебния ден с усмивка, позитивизъм и оптимизъм. Винаги работи в насока толерантност и се опитва да търси баланс в отношенията. Казва, че в началния етап на обучение похвалите въздействат много добре и често дават крила на децата. В повечето случаи се опитва да бъде добър, но когато положението може да излезе извън контрол, си позволява да приложи и повече строгост, като се опитва да изчисти конфликтите още в зародиш.
“При различните поколения се усещат разлики в децата. Онази строгост, която съществуваше преди, сега я няма. Възпитанието вкъщи вече е по-свободно, а това преминава и в училище. Понякога това не прави добра услуга на някои от децата. Хубаво е от малки те да бъдат научавани да поемат отговорности, да уважават другите, да бъдат концентрирани в задачите си. Често се опитвам да разговарям за тези неща както с децата, така и с родителите им”, казва учителят.
Иван Мешеков много обича да води малчуганите сред природата. Така той се бори с ясно изразената през последните години молкултура. В района на В. Търново почти няма място, което да не са посетили заедно, а често ходят и на детски лагери и екскурзии. “Когато децата са сред природата, се освобождават от напрежението, насъбрано в тях. Те са много по-спокойни и това се забелязва дори в отношенията помежду им. Там и контактът между учител и ученик е по-различен и това по някакъв начин ни сближава допълнително”, споделя г-н Мешеков.
Стефан Ангелов се старае винаги
да бъде за пример на децата
С бащинска любов Стефан нарича своите ученици “моите деца”. За него дните, прекарани с тези момчета и момичета, са вълнуващи и зареждащи и всеки един от тях е ново приключение. “Работата с децата ми дава преди всичко усещането за вечна младост. Тялото се променя, но душата остава млада. За съжаление, когато дойде моментът да се разделяме, с всеки випуск изпращам и частица от себе си”, споделя г-н Ангелов.
Стефан е родом от Дряново и още в детската градина и в училище попада на прекрасни учители, които още тогава го спечелват за тази професия. По-късно е впечатлен и от преподавателите си в Педагогическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, където завършва висшето си образование. От тях се научава най-вече на отношение към децата, които, освен че обучава, трябва да формира и като личности. Старае се да им бъде за пример така, както неговите преподаватели са били за него и усеща, че понякога неволно копира някои техни действия и начини на преподаване. “Много е хубаво да получаваш всеки ден детска обич, да бъдеш този, който държи плахата малка ръчичка и я води напред. Вече повече от десетилетие съм отдаден на това призвание, защото за мен учителстването не е работа като всяка друга”, признава педагогът.
С течение на годините г-н Ангелов забелязва промяна в учениците. Те стават все по-модерни, имат по-широки виждания за света, по-смели са във въпросите си. Според него тъжното е, че са по-нечетящи. Затова преди време поставя началото на традицията за първия учебен ден да не му подаряват цветя, а да носят по една книга за библиотеката, която е оформил в класната стая. Често с децата са правили и благотворителни инициативи, при които средствата за букети са отивали за различни каузи.
Като неприятна тенденция Стефан отбелязва и все по-малката заинтересованост на децата в сферата на духовното ограмотяване, липсата на ценности и морални устои. С това той се опитва да се справи, като възпитава доброто в децата с примери от реалния живот. Спомня си, когато с учениците коледували в мразовита зимна вечер. Прибирайки се с пълни торби с храна, минали покрай уличен музикант и малчуганите сами решили да му оставят всичко, което са събрали. Продължавайки по пътя си, те повече не проговорили, сякаш се опитвали с детските си мозъчета да осъзнаят случилото се. Това бил един от онези моменти, в които Стефан разбрал, че усилията, които полага като учител, наистина имат смисъл.
За справянето с дисциплината и задържането на вниманието на децата в час педагогът понякога прибягва и до нестандартни методи. Разказва как в една зимна сутрин в първия учебен час децата трябвало да напишат съчинение. Много от тях още не се били събудили и дремели по чиновете, унесени от топлината в стаята. За 5 минути той ги извел на снега, за да потичат и да се замерят със снежни топки, след което всички се прибрали обратно по чиновете и написали едни от най-сполучливите си съчинения. Стефан споделя, че често работи без учебници, като се опитва да разказва на учениците си много допълнителни и интересни неща извън сухия учебен материал, с които да ангажира вниманието им. Според него контактът и живото слово са много важни в комуникацията с децата.
Класната стая на Ангелов също е нестандартна и е плод на неговата творческа фантазия. Казва, че тя е първата в училището, ремонтирана с помощта на родителите още преди няколко години. По негова идея и хрумвания на децата, освен библиотеката с книги, те са си оформили кътче за спомени, където закачат снимки от ваканциите си. Имат табла с магнитчета, донесени от екскурзии. Заедно отглеждат и рибки в аквариум. По стените висят много грамоти, на една от които пише, че г-н Ангелов освен най-добрият учител е и най-добрият доктор, шивач, фризьор, фотограф, екскурзовод и “Дясната ръка на Господ”, защото се е случвало при неприятен инцидент да спаси живота на едно от децата. С удоволствие споделя, че вкъщи има кашони с рисунки и картички от своите ученици. Казва, че както за актьора най-голямото признание не са наградите, а любовта на публиката, така и за учителя най-хубаво е да получава любовта на децата. Според него отношенията с учениците му се крепят най-вече върху доверието. А най-голямата му награда е благодарността на бившите ученици, които често го посещават в училище и признават, че там се чувстват като у дома си. Той ги приема винаги с огромна радост и така, освен криле да отлетят, им дава и корени, за да се завръщат.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив
