Сребринка Лакова – единственият учител, който работи в СУ “Ем. Станев” от създаването му до днес

Сребринка Лакова е учител в СУ “Емилиян Станев” във Велико Търново от самото му създаване преди 40 години до днес. Да преподава е нейна сбъдната мечта и призвание за цял живот.
Лакова е родена във В. Търново. През 1982 г. завършва Факултета по изобразително изкуство на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” със специалност “Монументална живопис”. След дипломирането си тя научава от радиото за свободно учителско място в новосъздаденото великотърновско училище и решава да опита късмета си. На 1 септември младият педагог пристъпва прага на школото заедно с друг току-що завършил неин колега и още един по-опитен учител с 10-годишен трудов стаж, който впоследствие се превръща и в техен наставник. Така тримата започват първата учебна година както за тях, така и за СУ “Емилиян Станев”.
“Училището все още приличаше на строителна площадка. От 1 до 15 септември се включихме в пренасянето на чинове и други мебели, почистване, облагородяване на цветните алеи в двора. Всичко това за мен беше една прекрасна емоция, а първият звънец – истинска магия”, спомня си Лакова. В двора тя се среща с бъдещите си ученици, непознатите си колеги и стотици родители.
Преди да застане пред черната дъска, завършващата своето висше образование Лакова преминава през близо двумесечна педагогическа практика с деца. Това се случва в ОУ “Димитър Благоев”, където работи с ученици от 6 клас. Преподавателят методист оценява високо възможностите на студентката и дори ѝ възлага да поеме неговите кръжоци. Това се превръща в нейната първа самостоятелна среща с непознати деца в различна възраст, които да обучава. Заниманията са ѝ интересни и любопитни и те спомагат за по-лесната адаптация при старта на професионалната ѝ учителска кариера. Тогава Сребринка е съвсем млада и разликата с по-големите ѝ ученици е едва около 10 години.
Голямото изпитание за нея идва два месеца след започването на първата ѝ година като учител, когато се провежда национално съвещание за новите учебни програми в начална степен на образование. Тогава ѝ поставят задача да изнесе открит урок пред методисти и инспектори от цялата страна. Предизвикателството тя приема спокойно и с вяра в знанията на своите ученици. В края на часа, при обсъждането на проведения урок, Сребринка получава похвала, а едни от последните думи на оценяващия я методист тя помни и до днес: “И дано младата колежка не се откаже от учителската професия!” Това дава допълнителна увереност на Лакова и тя с голямо желание и хъс продължава работата си с учениците.
“Всяка учебна година предоставя различни емоции и предизвикателства, срещи с нови деца. Винаги едно от най-трудните неща е раздялата с дванадесетокласниците, които завършват и си тръгват”, казва учителката. Според нея всички деца са добри и емоционални, а за връзката с тях са важни подходът, доверието и отношението на възрастните. Сегашните ученици са много по-информирани заради достъпа до интернет и ролята на учителя е главно да им предава своите знания и практически умения, а същевременно той също да се учи от тях, от тяхната креативност и новаторско виждане, казва Лакова. Децата, изучаващи изкуства, се превръщат в по-спокойни, по-мислещи и с по-красив мироглед хора, смята още тя.
Лакова разказва, че пет години след завършването на университета става базов учител към Министерството на образованието. Задачата ѝ е, доколкото ѝ позволяват педагогическият стаж и практика, да помага с открити уроци на педагози от общината. За нея това е едно приятно предизвикателство да се среща с по-възрастни от нея учители, които се интересуват от новостите в областта на изобразителното изкуство и по-точно в неговата педагогическа насоченост. На един от тези уроци присъства и първият ѝ учител от 1 до 4 клас, което за нея е много вълнуващо. През всичките години и до днес Сребринка е базов учител към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, където работи със студенти – бъдещи млади учители.
Във връзка с работата си Лакова три пъти е удостоена със званието “Учител на годината” на Синдиката на българските учители и става носител на наградата “Неофит Рилски”. През 2019 г. е отличена и с наградата “Св. Евтимий патриарх Търновски” на Община Велико Търново. Тези отличия добавят допълнителна отговорност към нейната работа и я карат да бъде още по-взискателна, по-всеотдайна към учениците и да докаже, че заслужава това признание, споделя Лакова. Неслучайно сред нейните възпитаници са настоящи учители и преподаватели по изобразително изкуство, както и изявени съвременни художници.
Ако не беше учител, Сребринка може би щеше да е музикант. От 6-годишна възраст до 8 клас, по преценка на нейните родители, тя свири на цигулка в школата към Младежкия дом във В. Търново. Връщайки се от една репетиция през зимата обаче, тя се затичва да хване автобуса, но вратата прищипва кобура с музикалния инструмент и спуква подбрадника му. Тази малка пукнатина на старата цигулка така и не позволява тя да възвърне предишния си звук. Това може би е съдбовният момент за бъдещето на Сребринка, защото след случилото се започва да посещава школа по рисуване заедно с други ученици. Казва, че не съжалява за това стечение на обстоятелствата. Сега почти не хваща цигулката, за да свири, но за сметка на това през почивните и ваканционни дни с удоволствие се отдава на рисуването. Обича да работи с акварел, с напластена живописна техника, като винаги гледа да използва хубави материали и предпочита класическия начин на създаване на творбите си. Най-често рисува абстрактни картини, пейзажи и фигурални композиции, в зависимост от настроението, емоцията на деня, от светлината. Често подарява свои платна на близки и приятели. Когато е вкъщи, Сребринка с най-голямо удоволствие изпълнява и домакинските си задължения, в които също влага красота и емоция.
В училището Лакова се чувства прекрасно. Спомня си началото на своя професионален път, когато е сред най-младите, а сега е единственият учител, който работи в училището още от неговото откриване. Харесва ѝ, че в момента почти половината ѝ колеги са млади и с всички се работи леко и приятно. Голяма заслуга за доброто развитие на СУ “Емилиян Станев” според нея има директорът на школото Кина Котларска, която освен да сглоби един задружно работещ колектив успява и постоянно да обновява базата, за да могат учителите и учениците да се обучават и развиват в адекватна съвременна среда.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ