Надя и Гален са доказателство, че с много труд и ентусиазъм
в България може да се развива предприемаческият дух
Семейството на Надежда и Гален Илиеви от Велико Търново решават да съчетаят счетоводната си кариера с алтернативен бизнес, който се заражда като хоби преди пет-шест години. Пчеларството за тях започва като начин да избягаш от офиса, да се откъснеш от напрегнатото ежедневие и да се доближиш до природата. Това се превръща в тяхна страст и те стават пример за все по-разпространения предприемачески дух сред младите хора, които се решават да развият собствен бизнес модел в селското стопанство.
Работата с пчелите сред природата е нещо, което ги зарежда и компенсира дългите работни дни в офиса пред компютъра. Откъсва ги от методичната работа, типична за една счетоводна кантора. Професионалният път на Надежда започва в “Янтра ДНЕС”, където 11 години работи в отдел предпечатна подготовка и е част от екипа, който основава вестника. Заедно със съпруга си имат икономическо образование и в последствие решават да се занимават със счетоводство. Така успешно основават собствена счетоводна кантора. Надя с носталгия споделя, че в счетоводната работа най-много ѝ липсва творческата идея и самоизявата, която ѝ е предлагал вестникът. В счетоводството материята е по-суха и нямаш право на творчество. Е,
може и да има счетоводители
“творци”, но законът не го позволява.
Работата е много отговорна, обемна и задължаваща, казва Илиева.
Именно тази монотонност и напрегнато ежедневие ги подтиква към идеята за нещо различно. “Имаме приятел, който беше пчелар. Впоследствие той ни стана клиент. Един път се заговорихме и той каза: “Много е хубаво през пролетта, когато цъфнат цветята, когато почне всичко да се раззеленява и като жужнат пчелите, навън е страхотно!” Като че ли точно тези думи ни провокираха и решихме в началото малко на шега да се занимаваме с отглеждане на пчели. Имахме нужда от въздух, от простор, защото работата по цял ден в офиса, на затворено и на изкуствена светлина, ни затормозява”, споделя Надежда.
В начало всичко започва като хоби. Стартирали с пет кошера в двора на бабата на Надя. “Много интересно е пчеларството. Сложна наука е, макар че не съм от хората, които обичат да превъзнасят нещата, които правят. Учили сме се и от интернет, и от стари пчелари, и от приятели пчелари, защото в пчеларството само с теория не става. Трябва някой да те подбутне, да ти помогне, да ти покаже някои неща. И така малко по малко решихме да ги увеличаваме. Участвали сме в национални програми към Държавен фонд “Земеделие”, за да си увеличим броя на кошерите, да направим все по-голям пчелина”, разказва Надежда. Така превръщат едно приятно занимание в допълнителен бизнес.
В момента Илиеви имат два пчелина с около 100-120 кошера. Надя с усмивка споделя, че със съпруга си успешно са намерили баланса и съчетанието между двете работи, защото най-натоварено в счетоводството е до април, когато се извършват годишните приключвания, подаване на различните декларации. До края на месеца приключват с тежкото счетоводство и слагат началото на активния пчеларски сезон, който продължава до есента.
“В счетоводството всичко е свързано със спазването на срокове… Може да се предвиди, може да се планира. Докато в пчеларството не можеш да правиш големи планове, защото
това е “фабрика под небето”…
Много зависи каква ще бъде зимата, какви ще са природните условия – дали ще е дъждовна, дали ще е голяма сушата…”, разказва чаровната дама.
Продукцията също така зависи и от стопанисването, качествените грижи и правилните технологии, които използват пчеларите. Семейство Илиеви са стигнали до заключението, че пчелните семейства най-добре се развиват в нови кошери. Много от старите кошери са мръсни, мухлясали, пчелите в тях се раждат с дефекти, и затова често цели семейства бягат от домовете си. Надя е категорична, че пчеларите са длъжни да се грижат добре за кошерите си: “Ние не гледаме да спечелим на всяка цена, колкото – толкова. Гледаме кошерите ни да са добре, защото много е важно редовното им почистване, обезпаразитяването на пчелите заради т.нар. кърлеж Вароа…, да се правят редовните прегледи”, обяснява Надежда.
И други интересни заключения са си направили младите фермери. Забелязали са, че
пчелите са като хората –
има някои много люти, има някои много работливи.
Колкото да им вадиш меда, те пак трупат, трупат. Има други, които съществуват само за себе си… не можеш да разчиташ, че ще изкараш мед от този кошер”, разказва пчеларката счетоводителка.
Семейството споделя, че до сега не са имали проблеми със земеделските производители в с. Янтра, община Горна Оряховица, където са разположени пчелите им и не са претърпявали големи загуби. Надежда с притеснение споделя, че техни приятели губят своите пчели именно защото земеделците не спазват точните изисквания за торене и пръскане. По думите на Гален неоникодиноидите, които са системни пестициди, се използват още в обработката на семената и растенията се третират с тях през целия вегетационен процес. Пчелите приемат неоникодиноидите при събирането на прашеца и нектара и той се трупа в техния организъм и скъсява живота им. Пестицидът атакува централната нервна система, което води до парализа и смърт. Леталният край не е задължителен, но пчелите могат да загубят чувството си за ориентация, работоспособността им намалява, имунната им система отслабва и те стават по-податливи на болести. Чрез прашеца отровните за пчелите вещества се пренасят в кошера и с тях се хранят всички. Това отслабва силата на цялото пчелно семейство. Гален добавя, че също пчелите губят памет и забравят локацията на кошерите си и не се завръщат, а те не могат да оцелеят извън тях.
В края на 2013 г. ЕС забранява употребата на няколко неоникодиноидни пестициди, но България е една от държавите, които решават да се възползват от някои изключения към забраната. Гален обяснява, че е често срещано компании да предлагат своите препарати на земеделците срещу “подаръци” и облаги под различна форма. По този начин в България се стимулира един изключително пагубен метод в селското стопанство, който има унищожителен характер за околната среда.
Медът има прекрасни качества и е полезен за човека, стига да знаем как да го консумираме.
Най-полезен е суровият
непреработен мед,
този, който е изваден от кошера без никаква топлинна или друг вид обработка, без хомогенизиране и без примеси. Вярно, че след време течният мед кристализира и губи привлекателния си вид, но безспорно непреработеният мед има по-добри свойства от преработения, категоричен е Гален. При загряване на меда над 40 градуса, част от фруктозата се разпада до хидроксиметилфурфурол (ХМФ) и в много големи количества това вещество е токсично.
С други думи, никога не използвайте мед за правене на сладкиши или във варианта горещ чай с мед, защото вредите са повече от ползите. Комбинирайте чая с мед, но ако е хладък, съветва той.
Тръгваме си от счетоводния офис на Надя и Гален заредени с нови знания за отглеждането на пчелите, заразени с техния ентусиазъм и любов към природата, и с убеждението, че който може, го може. Стига да му се работи, да не мрънка, а да се наслаждава на труда си и да се забавлява.
Михаела ДАВИДОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ и личен архив
