Владимир Зомбори пред в-к “Янтра ДНЕС”: “Да бъдем себе си и по-добри!”

Публикувано на вт, 14 май 2024
9225 четения

Превъплъщението в Майкъл Джексън изуми всички.

От Пенсионерския клуб в Павликени трогнаха Зомбори с българска шевица - подарък за жена му Весела Бабинова.

Той наистина е харизматичен и изключително талантлив. Има зад себе си вече немалка кариера, направи завладяваща роля във филма “Игра на доверие”, но широката публиката го откри и заобича в сериала “Вина”. А след шоуто “Като две капки вода” остана направо изумена от актьорския и музикалния му талант. Наричат го “хамелеона на “Капките”, а всъщност той е човек, който винаги иска да бъде себе си. Не лети високо, не подхожда с излишни очаквания, а гради всичко стъпка по стъпка – с труд и талант.
Часове преди финала Владимир Зомбори бе в Павликени на Празника на яйцето. Хиляди хора го спираха, прегръщаха, пожелаваха му успех… А след снощната си победа в сезона на “Капките” не можа да сдържи сълзите си и успя да промълви единствено: „Не съм си представял такава енергия и любов от хората… Благодаря от сърце на всички!“

– Влади, как приемаш всичко това?
– Вниманието на хората го усещам още откакто се появих в шоуто. Всичко това ме радва, защото в крайна сметка това е оценката на някакъв труд, който съм положил във времето. Наистина ме радва много!

– В последно време се оказа основно лице в две от най-рейтинговите продукции – филма “Вина” и “Капките”. Това късмет ли е, случайност, или знак от Съдбата?
– Не мисля, че е случайност. Имам нужните умения, за да допринеса за качеството на продукцията. Разбира се, всичко е плод на една обща работа, но се радвам, че си намерих мястото и в сериала, и в “Капките”. Явно имам нужните качества, за да се получат добре нещата…

– Малцина знаят, че ти тръгна от друг музикален формат – “Х фактор”. Кога всъщност разбра, че можеш да пееш?
– Аз винаги съм обичал да си пея, да слушам музика. Просто сега хората видяха и тази ми страна, иначе аз я имам откакто се помня. Всъщност много ми се отдаваше и рисуването, това е нещо, което съм учил дълги години, но е нещо, което съм оставил настрана в момента, защото може би нямам потребност да го правя. Възможно е някога да ми остане време и за това.

– Очакваше ли това, което се случи? Оказа се, че тази симбиоза между музиката и актьорското майсторство ти е стихия…
– Аз гледам да не тръгвам с очаквания към нещата, които правя. По-скоро гледам да съм в кондиция, най-вече да се забавлявам. Нищо не ми е на всяка цена – ако нещо не се получи, значи просто не е било моето. Но когато човек е последователен, съсредоточен и сериозен в нещата, които прави, рано или късно те ще му се случат.

– Казваш, че се забавляваш, но дали хората осъзнават колко труд влагате през седмицата, за да изградите музикалния образ?
– О, разбира се, че аз и моите колеги влагахме много труд и се подготвяхме сериозно, защото това е най-гледаното предаване в България и имаш отговорността да му предложиш най-доброто, на което си способен.

– Ти още преди финала сподели, че вече се чувстваш победител…
– Да, чувствах се вече победител за себе си и заради цялата тази обич и подкрепа, която имам от хората. За мен това е най-важно! И винаги е било най-важно публиката да е доволна, защото нещата се случват за нея, както и за твореца. И когато се получи такава хубава “среща” между твореца и публиката, това е най-доброто и всичко друго няма особено значение.

– Ще има ли следващо музикално предизвикателство?
– Трябва сега да взема решения накъде да поема. Не мисля да ставам певец, защото това не е моето нещо, но знае ли се? Ако някой ми предложи нещо интересно…

– Кое харесваш повече – киното или театъра? Те са много различни…
– И двете. Това са наистина различни предизвикателства, но и двете ми допадат много.

– Защо българите толкова харесаха “Вина”?
– Обяснявам си го с това, че самият сценарий е много простичък и близо до изказа на българина тук и сега. Близък до обществото, това, което го вълнува, и начина, по който то реагира на нещата около него. Филмът е близък до реалния свят, който ни заобикаля, и хора лесно се припознаха в него.

– Актрисата Дария Симеонова, с която сте от един клас в НАТФИЗ, беше споделила пред нас, че има роли, които никога не излизат от нея: “частица от тях ме променя и си остава винаги в мен”. При теб така ли е?
– Може би, но при мен по-скоро е на подсъзнателно ниво. Разбира се, че като преминеш през някакъв образ, все едно през теб минава някакъв друг човек, друг свят, който малко или много те променя.

– А какво е да играеш на една сцена с жена си (б.а. Весела Бабинова)? Вие сте в един театър, имате и сега обща постановка – “Заклеваш ли се в децата?”.
– Аз с нея играя и на сцената на живота (смее се), така че това е най-голямото предизвикателство. След като с него се справяме добре, останалото ни е наслада за душата и сетивата. Впрочем, с пиесата ще гостуваме и във Велико Търново – на 12 септември в Летния театър. Има доста време, но който желае – да заповяда, според мен постановката е много добра.

– Семейството ли е най-голямата ценност за теб?
– Абсолютно. Имам пълен съмишленик в лицето на Весела и Слава Богу! Затова имаме и хубаво семейство, и прекрасно дете.

– В социалните мрежи хората вече те сравняват със Стефан Данаилов. Задължава ли  това?
– Аз се познавах със Стефан Данаилов, светла му памет! Изключително харизматична личност, нямаше при него суета и беше човек, който адски много помагаше на колеги и на всеки човек. Неслучайно остава в историята като един от най-добрите. Трогнат съм от такова сравнение, но не го приемам като задължение. Единственото ми задължение е към мен и семейството ми, нямам сила да поема всички останали задължения. Просто ще гледам да се справям с нещата.

– Няма да те питам за какво мечтаеш в актьорската професия. По-скоро бих те попитал как се виждаш след 10 години?
– Преди време Матю Макконахи, като получи “Оскар”, каза, че неговата цел е да бъде себе си и след 10 години. Това е едно непрекъснато гонене на теб самия към по-добро. Пожелавам си само да бъда здрав физически и ментално, разбира се. Останалото е въпрос на труд и възможности. Така че – да бъдем себе си и по-добри!

Анатоли ПЕТРОВ

 

loading...
Пътни строежи - Велико Търново