Професор Божанка Моцинова – живот,отдаден на музиката

С юбилейния концерт “Живот, отдаден на музиката” проф. Божанка Моцинова ще отбележи своята 70-годишнина и 50 години творческа дейност. Видната музикантка ще събере свои приятели, колеги, студенти в конферентната зала на хотел “Премиер” тази вечер от 17,00 часа.
Този концерт е един вид равносметка за мен, защото след толкова години съм решила да си дам малко почивка, макар че все още преподавам в Университета като лектор, споделя проф. Моцинова, която свири и пее, откакто се помни.
Спомня си, че още когато била на 3 години, приятели на баща ѝ я слагали с една мандолинка на масата, за да ги забавлява. “Майка ми ме записа в Музикалната школа по настояване на моя учителка от детската градина. Първоначално свирех на пиано, но в ония години трудно се намираше този инструмент, а и школата беше далеко, затова се прехвърлих на цигулка, за да си имам инструмента у дома и да напредвам по-бързо в изкуството. В началото имах една много добра преподавателка – Ирина Беливанова, тя ме запали. След това ме пое Стаю Касабов, бившия диригент на оперетата. Той ми определи съвсем ясно направлението в музиката, макар че моите родители смятаха, че трябва да имам по-сериозна професия. По-друго е човек да има пред името си нещо като инженер и доктор”, обяснява музикантката. Професор Моцинова разказва, че в ония годините тъкмо били открили Строителния техникум и голяма част от нейните съученици започнали да учат в него. Тя решила да продължи с музиката, въпреки че конкуренцията била голяма, тъй като много деца свирели на различни инструменти. В Музикалното училище в Русе от 30 цигуларчета трябвало да приемат 10. За нейна радост тя била сред тях. Трудни бяха онези години за родителите ми, защото и сестра ми беше отишла да учи в София, но те се справиха, признава с умиление проф. Моцинова.
В Русе класният ѝ ръководител Атанас Павлов държал на всичките си ученици, нямало разделение, искал всичките да бъдат добри. “Годините в Русе ме обогатиха в цялостната област на изкуството, защото там посещавахме спектакли на Музикалната опера, срещахме се с колоси като Арам Хачатурян, Дмитрий Шостакович”, разказва музикантката.
В консерваторията избира теоретичния отдел, а не инструменталния, защото искала да има по-широка теоретична подготовка. “Мечтата ми беше да стана диригент, може би заради примерите, които имах в Русе – Добрин Петков, Константин Илиев. Тази моя мечта е свързана с желанието ми да покажа как аз чувствам музиката”, пояснява тя.
В Консерваторията великотърновката попада на още по-големи музиканти, с които продължава да контактува и след като завършва. “Поради липса на база в София преместиха част от теоретичния отдел в Пловдив. Ние се водехме филиал на Българската държавна консерватория, който по-късно се обособи като отделна академия. Бяхме гледани от преподавателите си като техни деца. Водеха ни в Родопите, за да записваме изпълненията на местните изпълнители. Нотирахме ги, защото тогава още нямаше добра техника, както сега” разказва проф. Моцинова.
След първите две щастливи години в Пловдив става така, че баща ѝ се разболял и става невъзможно той да я издържа. Майка ѝ издържала сестра ѝ и тогава се наложило Божанка да премине на индивидуален план на обучение, да завърши предсрочно и да започне работа. Тогава временно се разделила с мечтата си да бъде диригент, защото диригентският профил се изучавал след втората година като един вид специализация. Така бъдещата професорка завършва като музикален педагог.
“Но когато много искаш дадено нещо, то ти се сбъдва. След години доста дълго работих като диригент. Завърших специализации при Георги Робев, Клавдий Птица от Московската консерватория, който идваше в Албена, при Васил Арнаудов”, разказва 70-годишната дама. Дълги години проф. Моцинова успешно ръководи Хора на великотърновските учителки, който просъществувал от 1974 г. до 1991 г. С него изнасят над 100 самостоятелни концерта. Правят турнета в Русия, Полша, Унгария. Печелят златни медали, лауреатски звания.
Другата насока, в която музикантката се развива, си остава цигулката. “На нея се посвети и моята малка дъщеря Нели Моцинова, която тръгна по моя път. Цигулката ѝ лепна, още когато беше на 5 години. Тя сама си я пожела – бях започнала да уча голямата си дъщеря, но малката я вземаше от ръцете ѝ и изсвирваше мелодията, която репетирахме. След това сестра ѝ започна да учи пиано, но избра да се развива в друга област. Насочи се към логопедията и психологията и в момента работи във ВТУ. Написа няколко книги. Малката е в Италия, учи там и остана да работи на Ботуша”, разказва гордата майка.
Във Великотърновския университет проф. Моцинова най-напред започва да преподава цигулка, а по-късно и теоретични дисциплини, като история на музиката, камерна музика, методика. “Бях учителка в Езикова гимназия и през 1985 г. се откри Педагогическият факултет, тогава ме поканиха за клас по цигулка. После спечелих и конкурс за преподавателско място. Бях избрана за ръководител на катедра “Музика”, започнах да увеличавам състава ѝ. С колегите създадохме и специалността музикална педагогика. Трябваше да убедя някой от най-добрите преподаватели от Консерваторията да идват тук и да водят лекции, за да укрепим специалността. Гордея се, че сме стигали до 8-9 души да се борят за едно място”, разказва тя.
В университета проф. Моцинова започва сериозно да развива своята науча дейност и чрез Образователното министерството отива в Италия на специализация. Там се среща с ръководителката на института “Паганини”, която я насочва към изучаването на неговото творчество.
Проф. Божанка Моцинова признава, че е постигнала всичките си успехи, защото семейството винаги е било нейна упора. В семейството трябва да има човек, който да се грижи за семейните задължения. Аз съм голям късметлия, защото съм попаднала на един сериозен човек, който винаги ме е подкрепял. През август ще празнуваме златна сватба с Емил Моцинов, който дълги години преподаваше математика в Математическа гимназия, беше и заместник-директор на училището. Аз съм емоцията вкъщи, той е разумът, балансираме”, споделя тя.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив