Майсторът тъпанджия Данчо Кабата оцелява в прехода с поне 20 професии

Толкова е сладкодумен, че слушателите му понякога се усещат и питат: “Ама това наистина ли е така?”. Аз винаги говоря истината, дори и на първи април не лъжа – така и така никой не ми вярва, кълне се Кабата. Той по паспорт се води Йордан Кабаиванов, но всички хора в Павликени и в цялата община го знаят като Данчо Кабата. Носи по три обеци на всяко от ушите си. Защото смята, че поначало обецата е мъжки атрибут, поне при фараоните е било така. А той е спечелил досега шест битки в живота си (сам си ги знае кои са) и за всяка се е тунинговал поотделно. Ходи с дълга коса, вързана на опашка, защото “Лъв без грива няма!”. Известността му се дължи на много причини, най-гръмогласната от които е тъпанът, с който не се разделя десетилетия наред. Но освен майстор тъпанджия, Данчо Кабата владее още двадесетина професии: монтьор, шофьор, обущар, охранител, сервитьор, телевизионен оператор… Всяка една за него е означавала нова надежда за оцеляване – не само неговото, но и на четиричленното му семейство. Като всички българи и той е претърпял какви ли не превратности на живота и често оставал безработен.
Но Кабата не унивал и все гледал с майтап да преминава през трудностите. Усвоявал нова професия и …така до днешни дни, когато вече е улегнал ресторантьор и много близък приятел на известния кулинар Иван Звездев.
Неизвестно кой посетител, останал доволен от обслужването в Данчовия ресторант в Павликени, споменал за него пред Звездев във Велико Търново. Идва готвачът в Павликени да търси Данчо, звъни му по телефона и казва: “Така и така, аз съм Иван Звездев, в момента съм на площада в Павликени, може ли да се срещнем”. “Абе, приятел, я стига си се бъзикал с мен, ти си Иван Звездев толкова, колкото аз съм Христо Стоичков, ами не мога да те позная кой си!”, бил отговорът на Кабата. Доста труд положил горкият Звездев, докато придърпа Данчо Кабата на среща на павликенския площад. Срещнали се, припознали се един друг и… сякаш от 100 години били заедно. Вече имат няколко съвместни кулинарни предавания по телевизията, а в края на август Кабата ще бъде почетен сватбар на сватбата на дъщерята на Звездев…
Трудовата си реализация започнал като нередовен учител по практика към средното тогава училище по механизация на селското стопанство в Карайсен. За едно лято. После работил като монтьор в автосервиз. Но най-много го влечело свиренето. С приятели сформирали оркестър “Младост” с ръководител покойния вече Евтим Евтимов. Какви сватби само правехме – спомня си днес Кабата. – Хората тогава още бяха радостни, имаха пари, канеха по 100-200 сватбари, че и до 500 са стигали. Като опънат едни дълги трапези – край нямат. Караха чеиза на булката с камион. А ние се скъсвахме от свирене по няколко дена – от петък вечерта до понеделник сутринта не се прибирах. Ха за кръстника, ха за зетя, ха за булката… Все с оркестъра напред. Ама и ние така свирехме, толкова се харесвахме на хората, че отлагаха сватбите, само и само ние да им свирим, спомня си Кабата.
После за около една година отишъл с друга формация да свирят и пеят в Сърбия. Добри пари падали. В Долни Малановац изпълнявали предимно сръбски парчета, но и мелодиите на Борис Карлов много вървели. Бакшишите валели, като златен дъжд по Гергьовден, но… дошла войната. Усетихме я по появата на много военна техника по улиците, на много полиция и най-вече по напрежението сред хората. Не им беше до музика на съседите. Ние си прибрахме инструментите и у дома, разказва Кабата.
Касата с парите я намерихме, но без ключа – по тази формула завършило и друго трудово начинание, с което Кабата се захванал с още един приятел, с надеждатар ако не забогатеят, то поне да свържат двата края. Отишли да работят като шофьори на тирове в Испания. Превозвали някакви товари до Франция. Всичко добре, но започнали нещо да се съмняват какви точно товари ги карат да превозват. Докато баща и син, българи, от техните колеги не били задържани във Франция с наркотици в товара. Пратили ги в затвора. А испанският им работодател въобще се отказал от тях. Аз такива хора не познавам и не съм ги виждал никога – били думите му пред разследващите органи. Данчо Кабата и приятелят му си плюли на петите и хайде пак у дома. И пак безработни.
Карал школа за охранители ин касо и лична охрана в Симеоново и станал охранител към банка в Павликени. Но банката фалирала и Данчо пак останал без работа. Известно време превозвал суровини и готова продукция между Холандия и българска фирма за мебели в Ловеч. Известно време всяка събота и неделя правел курсове с автобус от Павликени до Капалъ чарши в Истанбул, докато не затихнала и тази мода на местната търговия. И Данчо пак останал без сериозен трудов ангажимент. Бил и общ работник в джантовия завод в Павликени. По цял ден пренасял джанти насам нататък. Няма срамна работа – категоричен е Кабата. Един ден го срещнал стар приятел, Петър Петров – тогава директор на Кабелната телевизия в Павликени. Поканил го на работа в кабеларката и така Данчо станал вече монтьор и телевизионен оператор. За около две години. Но те и кабелните телевизии биват закривани, та и Данчо приключил с телевизионната журналистика.
Някъде там в дългия тунел на прехода, който никой още в България не знае свършил ли е, при поредното оставане без работа приятели обущари го приели да им помага. Як мъж е, поне ще може да разпаря старите подметки на обувките за ремонт. Разпарянето – едно на ръка. Но майсторите обущари правели и нови обувки по поръчка и на Кабата му станало много интересно как става от цървул обувка. Научил се. Днес се хвали, че поне на себе си е направил цели три чифта нови пантофи. Двата чифта са половинки, другият – боти. Толкова били добри, че чак приятели (за приятелките – да не говорим!) го заглеждали в краката и завистливо го питали откъде и за колко пари си ги е купил…Напуснал сам обущарницата, след като прилежно отремонтирали на цялата община обувките…и поръчките съвсем намалели. Не исках да съм в тежест на приятелите – казва Данчо Кабата. – Но се кълне, че ако се наложи, и днес може да препаше престилката и да отвори една малка, спретната обущарничка.
Една зима работил като сервитьор и барман. Завършил курс за ресторантьори в частна школа в Горна Оряховица и поел един ресторант в Павликени заедно с приятелка, майстор-готвачка. Вече над 10 г. се крепят взаимно в този бизнес. През последните години нещата са по-сигурни и надеждни за Кабата. Назначен е за отговорник за художествената самодейност при павликенското читалище и свири на тъпан в читалищния фолклорен оркестър “Извор”. Освен това от една-две години има и собствена фолклорна формация “Полянци” с певици Цветомира Христова и Мая Страшилова. И с двата състава е обиколил почти всички радио и телевизионни студия в България. Навсякъде са посрещани радушно и с покани отново да гостуват. Ходят по фестивали и в чужбина. По-нисък медал от златен не сме получавали – скромничи Данчо.
И през цялото това време не е преставал да се занимава и със земеделие, което въртят заедно с братовчед си в полетата на Карайсен, селото на баба и дядо му. Там е и тракторист, и комбайнер, и каквото още се наложи за отглеждане на реколтата. Но това не е всичко. От една година той се изявява и като общински съветник. Поканили го от ПД “Социалдемократи” в кандидатската им листа от гражданската квота. Станало така, че номерът на бюлетината на партията – 7, съвпаднал с неговия номер в кандидатската листа. И магията на това съвпадение изиграла доста лоши и добри шеги на много хора и партии на последните избори, задействала и при него. Така от седми в листата Данчо става втори по получени гласове. Сега вече любимото му число не е 6, а 7. Отнася се сериозно към новите си задължения и старателно разучава предлаганите за гласуване материали. Но ако го запиташ, от всички професии коя най му лежи на душата, какъв всъщност се чувства той, Кабата изненадващо казва: “По душа аз съм си селянин!” И не защото се занимава със земеделие, а защото на полето се чувства свободен и душата му се отпуска на воля. Затова толкова често обича да се разхожда с любимите си кучета Джеси и Кали по поляните на Карайсен. И с любимия фотоапарат в ръка…
Данчо Кабата е преживял много страшни моменти в живота си със загуба на най-близки хора. От тогава знае, че когато те потупват по рамото с думите: “Дръж се, ще се оправиш!”, означава да не се надяваш на нищо. Мрази да го потупват по рамото. Принципът му е да разчита сам на себе си. Има едно приятелско семейство лекари и още двама верни другари. И разбира се – своето прекрасно семейство. Със съпругата си Емилия оцеляват заедно 28 години, а дружат от 33. Навремето за пръв път я забелязал на басейна, че не може да се реши да скочи от кулата във водата. Била осмокласничка тогава. Отишъл при нея и я окуражил: “Скачай! Няма страшно!” Тя и до ден днешен все му вярва, че когато са заедно – няма страшно. И все в дълбокото скачат. Сега дипломираната инженерка от далекосъобщенията, потърпевша от повсеместните съкращения в пощите, работи при Данчо в ресторанта като барманка. Оцеляват пак заедно. Имат две много добри деца. Стефани вече е завършила висшето си образование и работи като счетоводител в София, а Ангел е четвърти курс студент по дентална медицина. Напоследък Данчо Кабата има силно желание да усвои още една професия – тази на дядо на едно малко сладко внученце. Запознал е с тази си мечта по надлежния ред дъщеря си, но тя, като почти всички съвременни млади хора, все отлага раждането на първата си рожба – имат цели, имат проблеми за решаване с приятеля си… – Ама ти само го роди, ние с майка ти ще го поемем още на другия ден и няма да имаш грижа – настоявал нетърпеливият кандидат-дядо Данчо Кабата. Преговорите в тази насока все още продължават…
Елка СПАСОВА, сн. личен архив