Вчера неочаквано ни напусна историкът проф. дин Иван Тютюнджиев. Той бе декан на Историческия факултет при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и почетен гражданин на Велико Търново. Професорът има огромен принос за изучаването на историята и културата на старата столица и за издигането и утвърждаването на града в национален и международен мащаб.
Една от последните родолюбиви каузи на водещия историк бе изграждането на паметник на цар Ивайло на хълма Света гора във Велико Търново. Проф. Иван Тютюнджиев бе сред членовете на управителния съвет на Инициативния общонароден комитет “Асеневци”, а също и ръководител на екипа по изграждане на монумента. Той бе категоричен, че делото на цар Ивайло в историята на България през XIII век има европейски измерения. Най-големите му заслуги са изгонването на татарите и даване на сериозен отпор на Византия, която винаги е имала апетити към страната ни. По думите на професора Ивайло е грандиозен български владетел, национален герой, който заслужава достойно място в историята на Велико Търново.
Като част от “Асеневци”, проф. Тютюнджиев подкрепяше и другите два мащабни проекта на комитета – за позлата на на кубетата на Патриаршията на крепостта “Царевец” и за изграждането на покрит пешеходен мост над р. Янтра. Два дена преди неочакваната кончина на историка, той се свърза с екипа на “Янтра ДНЕС” с молба да публикуваме позицията на акад. Васил Гюзелев в подкрепа на идейните разработки на интелектуалците от “Асеневци”.
Иван Тютюнджиев бе сред утвърдените български историци, който се ползва с голямо признание в страната и в чужбина. Той е възпитаник на търновската алма матер, където е завършил висшето си образование с пълно отличие. Преподавателската му кариера във ВТУ започва през 1974 г., а през годините е бил ръководител на катедра “Стара и средновековна история, археология и етнография”, зам.-декан на Историческия факултет и зам.-ректор по международната дейност. В своите научни изследвания, посветени най-вече на историята на българския народ през XV-XIX в., проф. Тютюнджиев издирва и публикува неизвестни или слабо познати гръцки, български и други извори, които показват миналото на Велико Търново в нова светлина. Неговите солидни монографични трудове доведоха до съществена преоценка на ролята на Велико Търново като църковен и духовен център не само в българските земи, но и в православния свят.
Висока оценка заслужава и обществената активност на проф. Иван Тютюнджиев. Негова е заслугата за пренасянето на част от тленните останки на генерал Гурко от руския град Твер във Велико Търново. Костите на генерала тържествено бяха положени в руската църква “Възкресение Христово”. Търновският учен е почетен професор на Тверския държавен университет, а от 2011 г. бе ръководител на международна магистърска програма “Културно-историческо наследство в България и Русия” съвместно с Историческия факултет на руския вуз. Носител е на ордена “За веру и труда” на Руската православна църква, както и на почетния знак “За усердие к наукам” в памет на проф. В. В. Болотов.
Екипът на в. “Янтра ДНЕС” поднася искрени съболезнования на семейството!
Светла да е паметта му!
сн. архив
С любов към Велико Търново и България
Преди няколко години в гр. Велико Търново беше създадена една обществена организация, чиято дейност е прекрасен пример за родолюбив възрожденски труд в полза както на старата българска столица, така и на цялата наша татковина България – Инициативен общонароден комитет “Асеневци”. Организацията вече се ползва с престиж сред широката общественост не само на Велико Търново, но и в страната. Това не e случайно, тъй като Инициативен общонароден комитет “Асеневци”, с председател г-н Марин Павлов, работи за реализирането на патриотични и общополезни каузи, които се радват на обществена подкрепа и с които привлече и моето внимание, симпатии и лична подкрепа. Става въпрос, например, за поставянето на дневен ред на отдавна назрялата идея за изграждането на паметник на цар Ивайло – един от най-харизматичните народни водачи в средновековната история на България. Спомням си, че първоначалният идеен проект за такъв паметник датира от преди повече от три десетилетия – още от 80-те години на XX век и е свързан с името на уважавания проф. Димитър Даскалов.
Изграждането на паметник на емблематичния народен водач и цар на средновековна България Ивайло безспорно е, бих казал, една наболяла необходимост за скъпата на всеки българин столица на Второто българско царство, чието осъществяване адмирирам от цялото си сърце. Едва ли е необходимо да бъде коментирано огромното историческо значение на самата личност на цар Ивайло, както и, разбира се, позитивното отражение на изграждането на този паметник върху укрепването на чувството за родолюбие и патриотизъм и опазването на историческата памет. Нека да припомним, че Ивайло е единственият народен водач в цяла средновековна Европа, който е успял да заеме владетелския престол на своята страна.
Трудно може да се оспори и благоприятното отражение, което би имало изграждането на един паметник на цар Ивайло върху културно-туристическия облик на гр. Велико Търново – град, който с пълно право би могъл да претендира и за короната на културно-историческа столица на България. Издигането на този паметник на подхода към историческата Търновска Света гора би бил в ансамблово единство с емблематичния паметник на Асеневци и, по мое мнение, би допринесъл съществено за културно-историческия и туристически облик на Велико Търново.
Внимание предизвиква също и идеята на Комитета за изграждане на многофункционален покрит мост на р. Янтра в района на паметника на Асеневци и старата част на града. Заслужава да бъде обсъдена в един по-широк обществен формат и идеята на ИОК “Асеневци” за позлатяване на кубето на един православен храм с голямо културно-историческо значение – църквата “Възнесение Господне”. Практическото реализиране на тези идеи ще направи В. Търново още по-красив и атрактивен за туристите град.
Не може да не бъде адмирирана и една друга важна и полезна инициатива на Инициативния общонароден комитет “Асеневци”. ИОК “Асеневци” съвсем резонно постави важен въпрос, свързан с неоспоримия факт, че в съзнанието на всички нас в исторически план българската държавност се отъждествява със средновековната столица на Второто българско царство Царевград Търнов. С добре аргументирана декларация Комитетът изтъкна, че по примера на редица други държави е редно Велико Търново да получи един по-специален статут като бъде обявен официално за историческа столица на България и в него следва да бъдат обявявани актове от особено важно държавно значение (включително и там трябва да се полага клетвата на държавния глава при встъпването му в длъжност), като това, разбира се, не засяга по никакъв начин официалното положение на София като държавна столица на Република България. По време на Третото българско царство Велико Търново е имал такъв статут на историческа столица на България и този му статут трябва да бъде възстановен, а като символично негово олицетворение би било оправдано да се приеме и предложението на ИОК “Асеневци” празникът на Велико Търново на 22 март да бъде обявен за официален държавен празник като “Ден на старите български столици”.
Цялата тази богата дейност впечатлява със своите размах, благородство, алтруизъм и родолюбие! От все сърце желая успех на Инициативния общонароден комитет “Асеневци” и неговата общополезна не само за великотърновци, но и за всички българи дейност.
Академик Васил ГЮЗЕЛЕВ
