Проф. д-р Петко Ст. Петков
Първите преговори за примирие се водят в Казанлък на 8/20 и 9/21 януари 1878 г., където по това време е Главната квартира на руското командване. На османските представители са предложени условия за мир, одобрени на 17/29 декември 1877 г. в специална Инструкция на император Александър II. Първоначалната неотстъпчивост от турска страна е преодоляна след решителното януарско настъпление на руските войски. В 18.00 часа на 19/31 януари 1878 г. в Главната квартира на Действащата руска армия в Одрин главнокомандващият Н. Николаевич и пълномощниците на султана подписват “Основи на мира”, а след час и примирие, слагащо край на военните действия и определящо демаркационната линия между руската и османската армия.
В първия член на “Основите на мира” се постановява: “България в границите, определени в съответствие с принципа на мнозинството от българското население, които в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, определени от Цариградската конференция, ще бъде преобразувана в автономно княжество, плащащо данък, с национално християнско правителство и местна милиция. Отомански войски няма да бъдат разполагани повече там”. Границите на Българското княжество според “Основите на мира” съвпадат с признатия от султана диоцез на Екзархията – българската протодържава. Същите територии са включени в двата автономни български вилаета и според общите решения на великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 г. Но в одринските “Основи на мира” през 1878 г. липсва вътрешната линия север-юг, разделяща признатите от султана и от великите сили през 1876 г. български земи на две части. Това отклонение от общите договорености в Цариград, налагането със сила, на които е официалната мисия на Русия в тази война, не се харесва на Великобритания и на Австро-Унгария, но е напълно естествено от руската гледна точка на победител, а и съвпада с българските национални интереси. Големите страдания и жертви на местното население, както и руските военни успехи, оправдават включването на признатите от всички меродавни фактори български земи в едно единно, макар и васално на султана, Княжество България. Такова решение на българския въпрос, основаващо се на вече постигнатия консенсус между великите сили за границите и обхвата на българската автономия, е и по-защитимо, по-реалистично е да стигне до макар и ревизирано утвърждаване на предстоящия им общ конгрес, защото почива на вече заявеното им в края на 1876 г. общо съгласие, че именно това са границите на българската нация. Докато санстефанските граници на българската държава, които не съвпадат нито с екзархийския диоцез, нито с границите на цариградските два вилаета, категорично не се приемат от другите велики сили и на Берлинския конгрес са радикално променени в ущърб на България.
Анализът на “Основите на мира” показва, че значението на това официално руско-османско споразумение като стъпка към окончателния изход от войната е твърде важно. За първи път именно в този исторически документ се говори за създаване на Българско княжество, и то върху принципа на етническото мнозинство. Дори и в минималния си вариант – на основата на решенията на Цариградската конференция от 1876 г. – границите на Княжество България според “Основите на мира” не се отклоняват от утвърдените с екзархийския ферман от 27.02.1870 г. и с допитванията след това и международноправно потвърдени от великите сили в Цариград през 1876 г. официални граници на българската нация. Одринските “Основи на мира”, макар и нехаресвани от Виена и Лондон заради почти целокупното включване на българското национално землище в новото Княжество България, не отблъскват така западните велики сили, както санстефанският прелиминарен мир. Одринските постановления от 19/31.01.1878 г., получили подкрепата на германския император и на канцлера Ото фон Бисмарк, съвпадат с официалната мисия на Русия, отредена ѝ от великите сили в навечерието на войната – да наложи със сила на Османската империя решенията на европейските държави от Цариградската конференция за преодоляване на поредната Източна криза чрез предоставяне на автономия на недоволните от османското управление балкански народи. Неслучайно одринските “Основи на мира” предвиждат и признаване независимостта на Черна гора, Румъния и Сърбия, както и автономия за Босна и Херцеговина.
“Основите на мира”, предложени от победителката Русия и приети от победената Османска империя на 19/31 януари 1878 г., имат основополагащо значение за изхода от войната. Преди всичко те имат това предимство, че са по-защитими в предстоящите трудни дипломатически преговори между Русия и другите велики сили. Принципът, по който се определят границите на Княжество България в този документ, не се различава от вече приетите от великите сили основания за определяне границите на българските два вилаета на Цариградската конференция, а това всъщност е признатият от султана, а и от Силите, диоцез на Българската екзархия. И обратно – “сваляйки картите си” чрез санстефанските прелиминарии, предоставящи ѝ възможност за мечтания излаз на топло море през “временно” окупираното от руски войски Княжество България, Русия ускорява изолацията си сред “европейския концерт” с оглед предстоящия конгрес и сама затруднява превръщането на военните си успехи в трайни политически резултати.
