Майсторът бай Киро: “Кожарският занаят не е за всеки”

Обработката на кожи е характерна за бита на всички народи, при които преобладава скотовъдството. Преди много векове, когато прабългарите идват на Балканския полуостров, донасят със себе си изкуството за обработването на кожата. Всичко в техния бит е било подчинено на изделията, които се правят от кожа.
Жилищата им, съдовете, в които са съхранявали течности и хранителни продукти, облеклото им и всичко останало, което е касаело ежедневието им, е било от кожа. 
Когато се заселват трайно на Балканския полуостров, Аспаруховите българи предават културата и технологията на славянския етнос, който вече трайно се е бил установил по тези земи. Близостта до Византия и наследството на траките оказват своето влияние върху изкуството за обработка на кожа, като най-вече тяхното влияние се усеща в естетизирането на продуктите, създадени от кожа. 
Кирил Владимиров е наследник на старите майстори кожари. Срещаме се с него в съседното на Велико Търново Самоводене. В началото не е много разговорлив, но после започва да разказва, че преди много години решил да изучи занаята в специалното кожарско училище в София. Местата за овладяване на този древен обичай не били много.
Системата тогава била такава, че веднага след завършването му получил разпределение, според което трябвало първите десет години от стажа си да работи на строго определено място, което не можел сам да избере.
За щастие той бил разпределен в месокомбината във Велико Търново, съвсем близо до родното му село Самоводене. В предприятието изкарал от 1959 до 1990 година, работел в бригада от около десетина души, която подготвяла кожите за експедиция.
“Дойдоха промените и ни изгониха от работа. Започнах да се чудя какво да правя, за да се спася, и реших да извадя старите учебници и тефтери от кожарското училище. Бях позабравил много от тънкостите при обработката на кожите, но бързо наваксах и започнах да ги правя. В началото бях малко несигурен, но после всичко си дойде на мястото”, спомня си бай Киро.
Майсторът споделя, че обработката на кожи е мръсна и неприятна работа, не е за всеки. Първо трябва да се измие много добре, след което се осолява внимателно и обилно с готварска сол от вътрешната страна. Сгъва се добре и така трябва да престои около десетина дена. Някои кожи се скубят повече, защото не са били осолени достатъчно, разкрива една от тънкостите на занаята си самоводчанинът. Следващата стъпка е поставянето на кожата в химикали, в които трябва да втаса една седмица. Много внимание се изисква при изтъргването на кожата и разчепкването на вълната. Една кожа се прави за 20 дена, докато стане.
Кирил Владимиров е един от малкото останали майстори, които правят всичко на ръка. Не използва никакви специални инструменти. Необходими са му само ножове, които е важно да са изключително добре наточени. В малката му работилница дори няма прекаран ток. Работата изисква много внимание и съсредоточеност, все едно е, че правиш операция. Майсторът трябва да внимава да не я среже, защото и най-малкото прорезче намалява качеството й.
Аз съм касапин и така си набавям кожите, обяснява бай Киро. Има и много ловджии, които му дават кожите на отстреляните животни, за да ги обработи и после с гордост да обясняват колко много ги бива, когато излязат в полето или Балкана. Най-трудно се правят заешките кожи, защото имали много ципи. По-лесно се работело с тези от младите животни, казва още майсторът. Бай Киро е на 72 години, но въпреки тежката работа човек трудно може да му ги даде. Споделя, че тайната е във велосипеда, не е слизал от него от 1957 година, когато за първи път го подкарал.
Най-голямата кожа, която е обработвал, е от мечка, а най-малката от плъх. Тази от гризача я поръчват за майтапчийски подарък, малко странно, но има разни хора, усмихва се Кирил Владимиров. Не брои колко кожи са минали през ръцете му, но най-много са агнешките, лисичите и дивечовите. По-малко са, но все пак е обработвал и кожи от катерици, вълци и чакали. За обработката на една кожа взема от 20 до 30 лева. Сметнал, че за работата на ден му се падало около един лев. Знае, че взема много малко, но казва, че така е по-добре, отколкото да отиде в селската кръчма и по цял ден да играе карти. Пък и повечето хора, които му дават кожи за обработка, са негови приятели и му е неудобно да им взема по-скъпо.
Бай Киро е на мнение, че ако е полезен дивечът, не трябва да се убива само заради кожата, но лисиците и чакалите нанасят повече вреди, отколкото да носят полза, и не трябва да се пазят много.
Сигурен е, че неговият занаят ще го има, докато свят светува, защото кожата топли най-добре. Благодарение на нея са оцелели навремето и обитателите на пещерите.
А иначе в използването на кожи има мода, сега те отново са много актуални. Хората си ги слагат в механите и умело реставрираните стари селски къщи. Кожите, които Кирил Владимиров прави, са само за декорация, направата на кожуси и елеци е много по сложна, трябват машини, разкрояване, които мъжът не се наема да прави. Технологията е много по-сложна.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Бранимир БОНЕВ