Малинопроизводители от цял свят идват на среща в Арбанаси

Малинопроизводители от 13 държави, които владеят 90 % от бизнеса, се събират на 11-ата световна конференция на малината на IRO в Арбанаси. Престижният форум се провежда на 2 г., като за първи път България е домакин, след като преди 8 г. се присъедини към Международната организация на малинопроизводителите /IRO/. Преди 2 г. страната успя да се пребори с Австралия и Автономна република Тибет, които също бяха кандидати за домакинство. Конференцията ще се състои от 6 до 9 май в “Рачев Болярски Резиденс”.
Наред с темата за производство на малини ще бъдат представени културата, икономиката, образованието и производството на държавите от IRA. Сред основните предизвикателства на срещата ще бъдат и глобалните проблеми с вредителя Дроздофила сузуки, безопасността на храните, преодоляването на глобалните климатични промени, прилагането на иновативни подходи в малинопроизводството. Специални гости на форума ще бъдат председателят на Международната организация на малинопроизводителите Антонио Домингес и министърът на земеделието Румен Порожанов.
В рамките на форума ще се състои Международното изложение на малинопроизводителите и ягодоплодните. Организатор на двете събития е Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните БАМ-Я, съобщи нейният председател Божидар Петков. Събитието ще се проведе под патронажа на МЗХГ с финансиране от ДФ “Земеделие”. На срещата в Арбанаси ще участват производители на малини и ягоди, земеделски стопани, фирми, занимаващи се с производство и търговия на техника, инвентар и препарати за растителна защита. Участниците получават безплатно 2 кв. м щанд за представяне на своите продукти.
Поканили сме и научни работници, фермери и фирми, ангажирани със сектора. Така изложението ще се превърне в средище на обмен между наука и практика, създаване на нови партньорства и пазари, заяви Петков. Освен това ще бъдат показани интересни технологии за прилагането на студена плазма, катийонна и анийонна вода, ревитализирана вода за борба с болести и неприятели по ягодоплодните, технологии за превенция на норовирусите, хепатит А, салмонела. На форума ще бъде презентирана нова разработка за борба с многогодишните плевели вътре в реда, а също иновативни технологии за отглеждане, растителна защита, торене, прибиране, сортиране, замразяване и съхранение на ягодоплодните. Петков допълни, че в рамките на програмата на двете събития е предвидено посещение на малинови полета и хладилни бази в районите на Попово и Лозница.
На изложението за първи път ще бъде представен и иновативен комбайн за бране на малини и рози. Техниката работи така, че разтърсва малиновите храсти, като падат само плодовете в специални съоръжения. Те се нареждат автоматично в касетки, като преди това са били почистени от въздушни вентилатори. Този модел комбайн е показал най-високи добиви при най-ниски експлоатационни разходи.
Справка от МЗХГ показва, че през последните години у нас при малините се наблюдава нарастване на плододаващите площи, които през 2017 г. достигат до 22 000 дка. Те са се увеличили с 8607 дка спрямо 2014 г. Производството на малини също бележи ръст през 2015 и 2016 г. съответно с 49,8 и 83,8 %, сравнено с 2014 г. Това значително увеличение се дължи на комбинацията от повече площи и по-високи добиви.
Годишно България произвежда 15 000 т малини и тенденцията е производството да се увеличава. Държим стабилното трето място в Европа в тази насока. Освен това страната ни е на първо място по качество, тъй като беритбата е почти 100 %ръчна и продукцията става все по-търсена на Запад, твърди шефът на Асоциацията.
Петков сподели, че м.г. през пролетта голяма част от насажденията на лятна малина са пострадали от студа зимата и след това от късните пролетни слани. В същото време брането на есенната малина е приключило предсрочно поради продължителната суша и екстремно високите температури през август. Т.г. също има опасения, че при лятната малина вероятно ще има измръзване и частична загуба на реколтата. По думите на Петков ниските изкупни цени на малините, липсата на работна ръка, скъпата поливна вода, както и големите разходи за беритбата са само част от причините, които затрудняват сектора.
Вася ТЕРЗИЕВА