Семейството на 11-годишната Мелиса, която страда от детска церебрална парализа, не спира да се бори и да се надява, че момиченцето им ще се оправи
Ръководството на Община Златарица стартира дарителска кампания за набиране на средства за лечението на Мелиса Азисова от село Резач, която страда от детска церебрална парализа. 11-годишното момиче е със 100 % инвалидност. То не може да говори, да ходи, да сяда.
Гласим се за операция в Сърбия през март или юни, но не знам дали ще успеем да съберем пари. Искаме поне крачетата ѝ да се оправят, защото сега те са свити в коленете и не могат да се изправят, обяснява майката на Мелиса Кадрие Азисова. Самата операция струва 2850 евро. На семейството ще са необходими и средства за път и хотели, които обаче те нямат. Крепи ги надеждата, че има добри хора, които ще им помогнат, за да облекчат състоянието на детето си.
Кадрие и мъжът ѝ завели болната Мелиса при д-р Александър Назаркин от Институт по Клинична рехабилитология в гр. Тула, Русия, който периодично провежда безплатни прегледи у нас на деца с ДЦП. Той им обяснил, че една операция може да помогне, но след това ще трябва много рехабилитация. Иновативната медицинска интервенция, по която руските специалисти работят, представлява хирургически метод, при който специален скалпел пробива кожата в определен брой точки и така се постига освобождаване на срасналите мускулно-сухожилни участъци. Операцията засяга минимална като обем тъкан, рискът от кървене е много малък, а възстановяването е максимално бързо. Характерно за методиката е прекъсването на фиброзните мостове в сухожилно-мускулните части на засегнатите мускулни групи. Този метод може да се практикува и в България, но за да се случи това, са необходими разрешения от здравните власти. Засега най-близкият вариант за операция е Сърбия, където този метод се практикува.
Едва ли ще проходи, но ще ѝ се отпуснат крачетата и ще й е по-удобно. И на мен ще ми е по-лесно, когато я вдигам, за да я сложа в количката, обяснява майката на Мелиса.
Детето се ражда в това състояние. В началото не знаехме, че тя е болна. Но стана на 8-9 месеца и ми направи впечатление, че не прави опити да пълзи, да се обръща. Заведох я на лекар във Велико Търново и там ми казаха, че има детска церебрална парализа. Аз не повярвах в началото, а и тогава не знаех какво точно означава това заболяване. Реших, че лекарите може да са сгрешили и с мъжа ми я заведохме в София. Отидохме при детския невролог проф. Иван Литвиненко, който потвърди диагнозата, продължава изповедта си Кадрие. В София тя и болното дете останали доста дълго време по болниците, но без резултат. Преди няколко години Мелиса получила и епилепсия. Сега пие сироп и за нея. Лекарствата на момичето се поемат почти изцяло от здравната каса, родителите ѝ доплаща само 7-8 лева.
Семейството се издържа от парите, които майката взема като личен асистент, детските надбавки и средствата от ТЕЛК-а. Събират се около триста лева на месец. Мъжът на Кадрие лятно време ходи като общ работник в гората за дърва, но през зимата няма работа. Тя не работи, откакто Мелиса се е родила, защото непрекъснато трябва да е около нея. Не може да яде гъсти храни, защото се задавя и аз първо ѝ предъвквам всичко, а след това го давам на нея. Като пиленце я храня, разказва майката.
Обяснява още, че много искала да има момиченце, което да гласи като кукла… В първия момент, като се роди Мелиса, много се зарадвах, защото виждах мечтата си сбъдната, но радостта ми не се оказа за дълго. Предложиха ми да я оставя в дом, когато стана ясно, че няма да може да се оправи. Една лекарка ми каза в очите, че от нея няма да стане човек и е по-добре да я оставя някъде. Но аз ѝ отвърнах, че не мога, защото тя е част от мен и без нея няма да мога да живея, реди думите грижовната майка.
Кадрие имала какви ли не мечти, но с времето една по една те започнали да си отиват. Днес тя вече не мечтае да отиде някъде на екскурзия, като гледа по телевизията, че много хора го правят. Иска да има поне малко свободно време, в което да излезе и да изпие едно кафе с другите жени от селото. Но няма на кого да остави Мелиса. Семейството има по-голям син, на 21 г., който работи в Сливен, и когато е в почивка, си идва, за да помага на родителите си.
Хората се чудят как издържам, че и намирам сили да се усмихвам. Казвам им, че съм длъжна да живея и да съм силна заради нея, защото без мен е загубена, казва жената. Кадрие не губи надежда, че състоянието на Мелиса може да се подобри поне малко. Постоянно я водя на рехабилитация. Преди време ходех и в София, но като порасна, вече не можех да я качвам по автобусите, защото тя много плачеше, и се отказах. Продължихме в Г. Оряховица, но и там започна да ми излиза скъпо и вече посещаваме Дневния център за деца с ментални увреждания в Елена. От там идва бус, който ме взема с детето и ни връща. Ходим за два дена. В Елена спя при мои роднини. Сега през зимата сме преустановили работата с рехабилитатора, но през март месец, като се оправи времето, тръгваме отново, разказва упоритата майка.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
