Историци от ВТУ настояват да бъде свикан църковно-народен събор

Час по-скоро да бъде свикан църковно-народен събор, който да се произнесе дали да бъде официално призната Македонската православна църква. Това апелира проф. Иван Тютюнджиев, декан на Историческия факултет при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Той е категоричен, че ако св. Синод на Българската православна църква има някакви колебания във вземането на това важно решение, ще бъде най-добре да се допита до народа.
В петък преподаватели от Историческия факултет на ВТУ разпространиха отворено писмо до Българския патриарх Неофит. В него те призовават св. Синод да отговори положително на молбата на Македонската православна църква да бъде призната като дъщерна църква на Българската патриаршия. Под писмото стоят подписите на декана проф. Тютюнджиев и историка проф. Пламен Павлов.
“Изразената позиция на Македонската православна църква да бъде призната от Българската като нейна духовна дъщеря е в пълна хармония с въжделенията и очакванията на поколения българи и с духовното наследство, оставено ни от нашите велики отци. По този начин делото на св. св. Климент и Наум, на св. цар Борис-Михаил Покръстител, на архиереи, духовници и народни будители получава своите съвременни измерения”, се казва в писмото.
Неотменна историческа истина е, че православната църква в Македония е наследница на Охридската архиепископия “…на Първа Юстиниана и цяла България…”, обяснява проф. Тютюнджиев. В епохата на Средновековието тук идват най-видните ученици на Кирил и Методий, за да разпространяват православието и българския език, да учат местното население. В драматичната 971 г. светият патриарх Дамян напуска окупираните източни български земи и намира убежище при великия български цар Самуил и неговите братя. След много борби и митарства нашият древен патриаршески престол се озовава в скъпия на всяко българско сърце град Охрид, допълва професорът.
“В епохата на Възраждането борбата за самостойна независимост включва и българските земи и когато се създава Екзархията – тя включва голяма част от териториите на днешна Македония. Българското население там се определя като екзархийско, т.е. като подчинено на българската църковна йерархия.
Политическите събития в ново и най-ново време направиха така, че това население да бъде отделено от естествения си духовен ръководител Българската православна църква. В Средновековието съществува един принцип: на самостойна държава – самостойна църква. Мисля, че тя е валидна и за новото време. След като сме признали Македония за самостойна държава, нормално е да признаем и Македонската църква за самостоятелна църква”, коментира деканът на историците в търновската алма матер.
Златина ДИМИТРОВА