Илиян Киряков – едно футболно момче на 2 х 25

Енергичен, техничен, отдаден на терена, любимецът на няколко поколения защитник, Илиян Киряков днес става на 50 години. Цифрата малко го стряска, но пък е и благодарен на живота, който е бил щедър към него.
Футболът е сбъднатата му детска мечта. Докато бягал след топката в родното Лесичери, малкият Илиян мечтаел един ден, когато стане голям, да тренира професионално футбол. Затова дошъл на изпит в Спортното училище във Велико Търново и го приели. Още на приемните изпити треньорът Иван Стефанов забелязал червенокосото момче, усетил, че в него има хляб, и го поискал за вдигането на тежести, но бащата на Киряков бил непреклонен – “По-добре да си го взема на село, отколкото синът ми да стане щангист”. Самият Илиян и за миг не е съжалявал, че не е избрал другия спорт, защото кариерата му във футбола е много богата.
Пътят обаче не бил лесен. На 13 години – още в шести клас, станал самостоятелен. Бяха вълнуващи години. За да влезем в Спортното училище, имаше два изпита, от 100 кандидата от цялата страна приемаха само 12-13 души. А сега ги молят, за да ги запишат в Спортното училище. Условията също бяха много добри – живеехме на пансион, имахме осигурени закуска, обяд и вечеря, следобедна закуска. Тренирахме по два пъти на ден, ходехме на лагери. Беше ни осигурена пълна екипировка, спомня си той.
Първият му треньор във футбола е Стоян Петров. С него работил около две години, защото той станал помощник-треньор на първия отбор “Етър” и ги поел Трендафил Коцев. Повечето му съученици не станали футболисти, а се захванали с бизнес. Най-известният сред тях е строителният предприемач Пламен Дешков.
Голямата цел на бъдещия шампион била да влезе в националните юношески формирования. Спомня си, че 1983 г. след републиканско първенство “Етър” станали трети, а той бил гол-майстор. Забелязали го и от тогава неизменно е бил във всички национални гарнитури.
Казва, че треньорите харесвали в него енергията, себераздаването. Бях универсален футболист, можех да играя на много постове, може би това е причината, споделя той. Киряков признава, че себераздаването е едно от нещата, които много липсват в съвременния футбол. Забелязвам понякога и в нашия отбор, че стана нещо като тенденция да проспиваме първите полувремена. Липсва агресия от наша страна, нямаме самочувствие, когато видим, че дяволът съвсем не е черен, второто полувреме вече играем по съвсем друг начин. Спортът, и в частност футболът, е себераздаване и труд, иначе няма резултати. Струва ми се, че днешните футболисти понякога се скатават, гледат да минат по-лесно, но ако искат да ги гледат и стадионите да са пълни, трябва във всеки мач да играят все едно е най-важният и от това зависи животът им, тогава никой за нищо не може да ги упрекне. Играй докрай, остави сърцето си на терена, тогава пак ще чуеш аплодисментите, дори и да загубиш мача, категоричен е Киряков.
С радост си спомня времето, когато на “Ивайло” на мачовете им с Левски и ЦСКА идвали по 25 000 души, а за останалите срещи редовно се събирали по около 7000 души. Сега едва се събират 700, а като играем домакинските ни срещи в Ловеч, няма и толкова. Няма заряд в мачовете, все едно играем контрола. Получава се така, че всичките ни усилия от миналата година, когато направихме силен сезон, отиват напразно, откровен е сърцатият защитник.
Споделя, че успехът на техния, шампионски, “Етър” е резултат от няколко фактора. Когато имаш футболисти с качества и добър треньор, резултатите идват. Треньорът прави спойката, от него зависи дали ще има ред на терена и спокойствие в съблекалнята. На Световното първенство не мога да кажа, че сме били в перфектни приятелски отношения, имаше групички – левскари, цесекари, от провинцията, от столицата, но излезехме ли на терена забравяхме всичко, бяхме много задружни и си вярвахме, спомня си Киряков.
Не може да приеме твърденията, че успехът им през 1994 г. е бил плод на случайността. Та ние като юноши и младежи бяхме минали през европейски и световни първенства, а сега младежите ни не могат да спечелят едни квалификации, за да отидат да играят на голям форум, продължава да обяснява със съжаление той. Според него на младите футболисти сега се дава по-малко шанс да влязат в първите отбори, за да трупат опит, което е пагубно въобще за футбола. Клубовете гледат да вземат повече чужденци, за да върви отборът, не искат да рискуват с юноши, а навремето нас, младите, ни налагаха. Аз, Краси, Трифон започвахме да играем на по 16-17 години. Ние бяхме и много по-дисциплинирани. Сега животът стана такъв, че не можеш да им кажеш нищо, защото после родителите имат претенции, че си повишил тон. Навремето ги нямаше тези неща, искаха да сме дисциплинирани и да учим, който имаше три последователни двойки го постригваха нула номер. И аз, и Краси Балъков, и Трифон Иванов, и Георги Георгиев сме били стригани много пъти. Васил Матев само идваше в Спортното училище, поглеждаше дневника и като отидем на стадиона, тези с двойките веднага ги изпращаше при бръснаря на пазара, но родителите не казваха нищо, а сега нашите деца едва ли не ги галим с перце. Така не се става борец, аргументира се Илиян Киряков.
Като начинаещи футболисти искахме да се докажем пред по-големите батковци, пред треньорите. Моята цел беше от съблекалнята на гостите, където бяха юношите, да мина от другата страна, където беше тази на първия отбор. Доста мачове изиграх, докато извървя тези 4-5 метра, но и това се случи един ден, вълнува се сега защитникът. Първият му мач при мъжете бил през зимата на 1984 г., играли за Купата на България. Няколко месеца по-късно станал неизменен титуляр на виолетовите. А от там пътят бил само нагоре.
1989 г. с малко късмет станахме трети в първенството, беше голяма радост, защото се случваше за първи път в историята на клуба. Следващата година пак бяхме трети, но апетитът идва с яденето. В следващата шампионска година не си бяхме поставили цел да станем първи, но на полусезона бяхме втори след “Славия”. Втората част на полусезона започнахме да играем мач за мач, еуфорията в града беше голяма, повярвахме си и се окичихме с шампионската титла, припомня той паметните години за великотърновския футбол. Щастлив е, че е работил с Георги Василев. Определя го като интелигентен, мислещ човек, който всичките 24 часа в денонощието мислел само за футбол. Той беше новатор в онези времена, “Етър” имахме съвсем различен стил на игра, обяснява Киряков.
След шампионската година идва и поканата да играе в Испания – 1991 година подписва с Депортиво Ла Коруня. Било голяма радост за него, а и в клуба влязли доста пари.
По време на футболната си кариера е изиграл много мачове, но най-сладки са му тези от Световното първенство в САЩ. Тогава не знаели какво се случва в България, като говорел с родителите си по телефона те му казвали, че хората тук се радват, но едва когато гледал записите, видял за какво става дума. Сега да се класираме пак ще е голям шанс, защото при жребий вече ни поставят в урната на аутсайдерите и винаги се падаме с два-три силни отбора и ни е трудно да станем и втори, обяснява той.
Като приключил с активната футболна кариера, Киряков работил към Българския футболен съюз, после бил помощник-треньор в Балчик, но парите не му стигали. Валентин Игнатов му намерил работа в частна футболна академия в Кипър. Четвъртият в света трябвало да започне работа от 1 септември, но отишъл рано и през лятото нямало какво да прави. Започнах работа на един плаж. Аз съм момче от село, научен съм на труд, за мен няма срамна работа, като ученик всяко лято работех в селското стопанство, за да си изкарам някой лев, спомня си с горчивина за момента, когато беше тиражирана информацията, че е стигнал до там да къса билетчета на плажа.
Споделя, че жълтата преса е изписала за него много лъжи. Скоро имаше информация, че съм отглеждал фъстъци, някаква къртица ги ровела и аз съм слагал риба в дупките, за да мога да я убия. Другото беше, че съм си продал колата и съм си купил Лада Нива, за да мога да се занимавам със земеделие. На майка ми съм ѝ казал да не чете такива вестници, но все ще се намери някоя съседка, която да ѝ обясни “какво се случва” с мен, разказва Илиян.
На 37 години той става баща за първи път. Децата са най-голямата му радост. Първо се родил синът му Илиян. Съпругата ми много искаше да го кръсти на мое име, съгласих се, но когато се роди дъщеричката, аз избрах името. Нарекохме я Елена, на града, в който се запознахме с жена ми. Пренебрегнахме малко бабите и дядовците, но те го приеха, защото е по-важно да има деца и те да са живи и здрави, признава Киряков. Футболистът е много отдаден като баща – води децата си на училище, на тренировка, когато били по-малки най-редовно бил с тях в парка. Децата сплотяват семейството. Искам да ги видя пораснали, утвърдени в живота. Сега на 50 години това е моята цел в живота, заключва той.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив