Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето: “Над 1700 деца и младежи вече са изведени от домовете”

– Г-жо Жечева, докъде стигна процесът за деинституционализация в България?
– Вие знаете, че извеждането от домовете започна първо при децата с увреждания. В момента са останали само около 50 такива деца, което означава, че следващите два-три месеца ще бъдат закрити техните домове. Ние наистина изпълняваме деинституционализацията така, както е планирана.
По отношение на качествените показатели за всички рискове се вземат съответните мерки за подкрепа на персонала, за подготовка и предаване на грижата на децата и сега предизвикателствата са да се осигури образованието и здравеопазването им. Всъщност вече е осигурено образованието на всички обитатели от центровете за настаняване от семеен тип в страната, съобразили сме се с интересите и така всеки ще учи това, което е пожелал. Разбира се, има проблеми, но колкото по-бързо ги открием, това ще ни мотивира да реагираме навреме. Така че новата 2016 г. ще посрещнем с минус 24 дома за деца с умствена изостаналост, минус 8 дома за медико-социални грижи и минус 5-6 дома за деца, лишени от родителска грижа. По този начин общата бройка на класическите домове в България намалява. Не забравяйте, че имаме специализирани училища и интернати, възпитателни училища, които също трябва да бъдат включени в реформата. Затова имаме още доста работа.
– Сега се водят спорове дали да бъдат закрити помощните училища и учениците от тях да се влеят в масовите класове. Какво е вашето мнение?
– Те няма да бъдат закривани, а преструктурирани. Споровете бяха в Народното събрание, където по-голямата част от депутатите коментираха, че детето има право да живее в интегрирана среда и да получава общо образование. Ние като Държавна агенция за закрила на детето ви гарантираме, че ще следим процеса и всички рискове ще бъдат отработени и ще се вземат мерки. Но дали ще се казва помощно училище или център за личностно развитие, важното е какви са плановете, каква е грижата и как детето се интегрира.
– Вече имаме изградени доста центрове за настаняване от семеен тип в страната. Какво показват проверките в тях, спазва ли се философията на реформата за деинституционализация?
– Наистина има проблеми, защото тази социална реформа е твърде млада, тя току-що е започнала, от домовете са изведени над 1700 деца и младежи. Понякога проблемите, които възникват, не зависят само от изпълнение на проектите, а от координацията, екипите и от местната власт. Най-важното е, че вече много бързо се реагира на проблемите. Регионалните структури припознават деинституционализацията като много важен процес и му отделят голямо внимание и подкрепа.
Тази седмица ще бъде огласено едно мащабно социологическо проучване, което направихме, в което участваха 6200 респонденти, които изследваха общественото и професионалното мнение на хората по отношение на деинституционализацията. 57 процента от професионалисти по социални грижи подкрепят процеса и считат, че новите услуги са по-добри за децата. Те казват, че това е първият голям процес на мащабна промяна, който през цялото време държи сметка за правата на децата. Можем да бъдем удовлетворени от резултатите на изследването, което ни задължава да бъдем критични към всеки проблем или нарушения.
– Г-жо Жечева, имахте опасения дали персоналът в семейните центрове, който идва от домовете, ще се справи с новите изисквания. Какво показват проверките?
– Не всички идват от старите домове, има и нови хора. Няма нищо притеснително сега. Институционалната грижа е тази, която вреди на децата. А индивидуалният тип грижа в новите центрове е съвсем различна. Има методики, които са в полза на децата. Разбира се, че има случаи на нарушения, но именно обучението на персонала ще бъде един от приоритетите ни през новия програмен период 2014-2020. И най-важното – ще стартираме като пилотен проект изследване на промяната у децата. Как всъщност животът им в тези нови услуги е променил тяхното развитие и как е повлиял върху тях като личности, образование и здравеопазване. Така че скоро великотърновските центрове за настаняване от семеен тип, а и останалите в страната, ще имат много сериозна оценка. А защо да не обявим резултатите именно във Велико Търново.
– Не смятате ли, че тези семейни къщи са твърде големи и това е разхищение на средства при издръжката им. Едва ли има българско семейство, което да живее при такива условия?
– Вижте, това са стандарти, които сме приели още в началото на деинституционализацията. Тази къща ще се развива, това не е дом, който просто ще затвори тези 12 деца и те ще живеят вътре. След време тази къща може да стане център за заместваща грижа, да приюти друга услуга, въобще трансформацията е в основата на нашия процес. Всичко зависи от нас как ще планираме бъдещето на националната стратегия за деинституционализация, която трябва да приключи окончателно до 2025 г.
Но тази година на 15 септември в класните стаи влизат 1076 деца от новите центрове за настаняване от семеен тип. 550 от тези деца ще посещават общообразователните училища, а 43 от младежите ще учат в професионални гимназии. За 58 момчета и момичета е осигурена индивидуална форма на обучение.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив