Деница Александрова – новата Цилика на търновския театър

Деница Александрова е новата Цилика в “Царицата на чардаша” на търновския театър. Този образ в прочутата оперета на Имре Калман от години се изпълнява от живата легенда на МДТ “Константин Кисимов” Лина Ковачева, а сега в ролята се превъплъщава и по-младата актриса. Почитателите на музикалното изкуство могат да гледат Деница и нейните колеги от трупата на Музикално-драматичния театър във Велико Търново на 19 февруари от 19 часа, когато “Царицата на чардаша” ще започне нов сценичен живот. Спектакълът е възстановен и обновен под режисурата на Петко Бонев.
“Благодарна съм, че мога да бъда в една роля с голямата Лина Ковачева, защото нейната Цилика ме вдъхновява. Лина ми дава ценни съвети и ми помага на сцената. Но аз се старая да направя една различна Цилика – по-емоционална и загрижена за сина си и за семейството, което тя се опитва да запази с цялото си сърце. Докато в класическия прочит на творбата, към който се придържа и Лина Ковачева, Цилика е истинска гранд дама, княгинята владее положението със самочувствие и респект”, споделя Деница Александрова.
Търновци вече познават талантливата солистка на театъра в различни роли – като принц Орловски в “Прилепът” на Йохан Щраус, Янка в “Българи от старо време” на Асен Карастоянов. Последното предизвикателство за нея е образът на циганката Маня от другата обичана оперета на Калман – “Графиня Марица”. В този спектакъл сопраното изпълнява прекрасно меланхоличната песен за щастието на гадателката. Със своята дарба да вижда в бъдещето тя е на крачка пред всички останали, а това дава основание на Маня да се държи като господарка на сцената, обяснява своя творчески замисъл актрисата.
“Във всеки герой се старая да откривам по нещо от себе си, защото само така може да се получи истински образ на сцената. Когато трябва да съм строга, намирам тези черти в характера си и ги показвам. Когато трябва да съм весела и забавна, изваждам на показ друга част от моето аз. Затова ми е трудно да определя коя е любимата ми роля. Може би като при всеки актьор на сърцето ми винаги лежи последният образ, тъй като той владее цялата моя същност в момента”, признава сопраното. А след това допълва, че благодарение на своя сценичен опит е установила, че колкото по-многопластов е даден герой, толкова по-интересен е той за публиката.
Деница е част от трупата на търновския театър вече 12 години. Тя попада в Храма на Мелпомена в старата столица след седемгодишна работа в чужбина. С различни оперни трупи българката е пътувала в цяла Европа. В театрите в различни държави, сред които Австрия, Холандия, Норвегия, Германия, тя е изиграла почти всички сопранови роли в моцартови постановки. Пяла е като Деспина в “Така правят всички”, изпълнявала е арията на Церлина в “Дон Жуан”, играла е Сузана и Барбарина в “Сватбата на Фигаро”, Блонда в “Отвличане от Сарая”, Илиа в “Идоменей”.
“Кастингите се провеждаха във Виена, а ангажиментите ни бяха основно в седем държави. Ангажиментите в чужбина ме научиха на дисциплина и отговорност. Това е най-важно в нашата професия, но за съжаление в България липсва. Добрият професионалист трябва да се раздава на 100 процента, за да се получи нещо истинско на сцената. Но при нас има една бариера, която няма как да се обясни на публиката покрай цялата ситуация в страната. Има една неизказана последна реплика, която остава да виси във въздуха”, твърди Деница.
Оперетната прима е възпитаничка на Средното музикално училище “Любомир Пипков” в София. Завършила е оперно пеене в Националната музикална академия “Панчо Владигеров” в класа на проф. Мила Дюлгерова и проф. Мати Пинкас. Тя е първата солистка на МДТ с магистърска степен. През годините е работила с най-големите ни съвременни диригенти, като Недялко Недялков, Иван Вулпе и Александър Йосифов. Носител е на редица отличия от наши и международни конкурси. Една от наградите, с която най-много се гордее, е лауреатското звание от Националния конкурс за млади оперни дарования “Светослав Обретенов” в Провадия. Издадени са четири диска с нейни изпълнения, а от Българското национално радио са направили много записи с нейния глас.
“Върнах се в България, за да завърша магистратура, но по същото време ми предложиха работа в търновския театър. Тук срещнах прекрасен колектив от хора, които ме обградиха с много внимание и топлина. Заради атмосферата в МДТ реших да остана в родината и да се посветя на каузата МДТ “Константин Кисимов”, споделя Деница Александрова.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив