Тежки убийства в Еленско заради скрито злато

Еленският балкан е едно от най-красивите места у нас, но той крие и своите тъмни тайни за жестоки убийства. За тях разказва Николай Николов, който от 1981 г. до 1989 г. е работил като криминалист в местното полицейско управление. Това са първите години в кариерата му, по-късно той преминава почти през всички нива в системата и е сред най-младите полковници.
Николов споделя, че още като дошъл в Елена, имало неразкрито убийство, свързано с изчезнал човек. Районът бил характерен с това, че като население е малък, но селищата в него са разпръснати на много голяма територия. Често се случвало в най-отдалечените махали да живеят по един-двама души и това създавало допълнително трудности.
В една такава махала, някъде през 1980 г., жена отива при съседа си бай Йордан Ников да му иска коса, за да окоси. Свършила си работата и след известно време отива да му я върне – вика, вика, няма го. Помислила си, че е заминал някъде след кравите и я оставила, за да си я прибере, когато се върне. Минало известно време, гледа косата не бутвана, стои си на същото място. Решила да извика полиция, защото се притеснила за съседа си. Отишли униформите, гледат – животните, две прасета и кокошките затворени, стопанина го няма. Преди това бил продал кравата, което означава, че имал пари в него. Бай Йордан споделял, че иска да отиде в Нова Загора, където да си купи къща, за да е близо до дъщеря си, която живее там.
Вратите на къщата били затворени отвътре, имало само един отворен прозорец на втория етаж и следи от гумени галоши, които подсказвали, че някой се е спуснал от там. Бай Йордан го нямало никъде. Тогава криминалисти, сред които и най-добрият в окръга Тодор Георгиев, посещават къщата, за да направят детайлен оглед. По това време обаче става и двойното убийство в Миндя и този случай бил изоставен. Основание да не се занимат с него им дал и фактът, че и друг път се е случвало възрастни хора да изчезват в Балкана. Тръгнат на някъде и по пътя ги застига бялата смърт или пък се изгубват заради старческа деменция.
Млад, енергичен, завършил школата на МВР, Николов идва в Елена. Първото нещо, което видял в кабинета си, била опушена папка, оставена върху касата, с информацията по случая. Започнал да чете, направило му впечатление, че около леглото в стаята с отворения прозорец имало следи от кафява течност, тоест кръв.
Била описана по този начин, защото не била изследвана и нямало категорични доказателства какво е точно.
Николов споделя, че за съжаление като криминалист е нямало човек, от който да наследи службата, от който да почерпи опит, но като нов и млад служител, искал да се докаже и да приложи на практика наученото и веднага се захванал със случая. В района на къщата направил повторни огледи със свои колеги, обиколили местностите и намерили череп, който бил леко счупен. Започнал да проверява къде в района по времето на инцидента е имало хора, които да преминават по различни поводи. Намерил такива, които са участвали в залесяване и дърводобив. След многото проучвания, стигнали до една жена, която му обяснила, че идвал някакъв, който бил голям престъпник. Продавал откраднато люцерново семе, което било доста скъпо. Обяснила, че е от Карнобат. Младият криминалист го намерил в затвора в Бургас с подозрение за извършени тежки криминални престъпления срещу възрастни хора в Бургаско. Връзвал ги с въженца, рязал им тестисите.
В затвора използвали сътрудник, който, без да знае какво точно прави, успял да изкопчи информация от съкилийника си, който признал, че той е убил възрастния мъж в Еленско. Отишъл да му продава семе, но бай Йордан го ядосал нещо и се стигнало до престъплението. След като го убил, го увил в едно одеяло, занесъл го близо до къщата, покрил го с дърва и го запалил. Върнал се е заключил всички врати, за да открият липсата на възрастния мъж по-късно, и излязъл през прозореца. Николов обяснява, че вероятно намереният череп е бил на бай Йордан, а от запаленото тяло нямало следи, защото остатъците от него били разнесени от животните. Престъпникът бил един от последните, осъдени на смърт чрез разстрел за три доказани убийства.
Николов разказва и за “самоубийство” на мъж и жена. Случаят бил много интересен, достоен за филм или книга. Момичето било мюсюлманка, а момчето българин, имали интимна връзка. В един момент ги намират в плевника на една къща, която била в края на село Търкашени, след което имало още една махала, Дърлевци, и от там насетне нямало път за никъде. Откриват ги в един плевник и двамата самоубити с ловна пушка. Интересно е, че месец и половина преди това същият този човек е ходил много разтревожен, говори се, че е оставил една чанта с пари на негови приятели, търсел е оръжие, бил е уплашен, държал се е като човек, който е преследван, разказва криминалистът.
Друга интересна подробност е, че два месеца, преди да се случи това нещо, в този район е имало намерен обърнат един голям камък с кръст на него, а под него си личало, че е имало голям съд, който е взет. Встрани бил оставен крик, имало е и следи от кола. Като се навържи всичко – този съд, крикът, говореше за чанта с пари, с която той е ходил, се подрежда версията, че момчето най-вероятно е намерило някакво количество злато. Предполага се, че информацията за имането е дошла от жената, мюсюлманката, с която живеел, и по-точно от нейните братя, някои от които живеели в Турция.
Николов прави скоба и разказва, че когато турците бягали по време на руско-турската война, те не са вземали всичките количества злато, които са притежавали. Вземали са малка част, а другата са я укривали тук с намерението да се върнат после и да си я извадят. Оставяли са го, защото по пътя можело да бъдат ограбени. Архивите също показват, че в Балкана хайдутите също укривали своето злато. Когато навремето имането е било крито, са оставяни белези и в този район те са много
Криминалистът, който по това време бил отпуска и не могъл да работи по случая, не вярва на версията за самоубийството. За мен това е признак за мафиотско убийство. През 1985 г., когато се случи, мутрите набираха сила. Те държаха нерегламентирано заложни къщи, пунктове за изкупуване на злато. Възможно е да има пръст и бившата държавна сигурност. Това самоубийство е направено с подготовка, а когато говорим за разправия между близки и роднини на верска основа, там няма такава подготовка, нещата се случват по-инцидентно. Докато тук някой е подготвил цялата тази инсцинировка, това не може да стане случайно и вероятно става дума за много пари. Чантата с български пари, която той е разнасял, подсказва, че той може да е разменил част от златото. Няма логика хора, които са намерили злато, които искат да живеят заедно, да се самоубият без причина, разказва Николов и допълва, че е било по-удобно случаят да бъде обявен за самоубийство с цел да се намали процентът на неразкритите престъпления.
Той споделя и за случай, при който бащата дал злато на синовете си, но единият искал да вземе повече и убил родителите си и после се самоубил. В началото и тук се смятало, че става дума за самоубийство, докато жена не споделила пред свои познати, че като къпали жената, от ухото ѝ излизала кръв. След разследването се оказало, че синът им е счупил прешлена в основата на врата и така ги е убил.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ