Вдъхновена от примера на своята майка д-р Сибила Маринова, чаровната Лили също е избрала да се отдаде на каузата да спасява хора. Младата дама е студентка във Варненския медицински университет, а от есента ще бъде във втори курс. Това лято бъдещата лекарка заедно с още двама нейни колеги е била на стаж в Отделението по анестезиология и интензивно лечение на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”, на което нейната майка е началник.
Д-р Маринова от 19 г. работи в най-тежкото отделение в МОБАЛ, а от 2015 г. е негов шеф.
Тя е координатор по донорство и заедно с колежката си д-р Ваня Лъчезарова бяха номинирани за приза “Достойни българи”.
Шефката на Реанимацията
обича да пътува и тренира бокс
Д-р Сибила Маринова много обича да пътува, да се наслаждава на красиви гледки и забележителности и да търси нови предизвикателства. Освен това спортува активно – бяга на стадиона и тренира бокс, но не пропуска и срещите с приятелки. Предпочита да почива на морето и цени много времето, прекарано със сестра си във Варна. В същото време лъчезарната лекарка не пропуска конференции и конгреси за новостите в нейната специалност. Следващата седмица заминава на форум по клинично хранене в Мадрид, а през октомври ще участва в Европейския конгрес по интензивна медицина в Париж.
По този начин д-р Маринова успява да избяга от болката във великотърновската болница. Това е нейният начин да разпусне от тежките мигове в Реанимацията, където има най-много смърт, а с нея не се свиква. Трябва обаче да се научиш да я приемаш, а в университета никой не те учи на това, дори как да я съобщиш на близките. За 19 г., откакто работи в най-тежкото отделение, се е научила да не се ангажира емоционално с пациентите. Ако рухваш при всеки отделен случай, как ще помогнеш на тежко болния. Старае се да не носи вкъщи преживяното през деня, но невинаги успява. Знае много добре, че който иска да стане всеотдаен лекар, няма лично време и от това страда най-вече семейството. А и лекарят трябва да свикне с напрежението, психическото натоварване и безсънието. Признава, че понякога се ядосва, че пациенти я търсят в 3,00 часа през нощта, без да си дават сметка, че и тя като човек има нужда от почивка. Трябва да се съвземе от тежкия ден, за да може утре отново да спасява човешки живот. Но понякога смъртта е по-силна.
Прекрасната ѝ дъщеря Лили и любимият мъж, който много я цени като лекар и жена, са двете най-големи опори в живота на всеотдайната докторка. Двамата винаги я подкрепят и това я прави щастлива. Когато е свободна, обича да готви, като заедно с Лили са фенове на здравословното хранене.
Д-р Маринова признава, че медицината не била мечта за нея. Като ученичка в 10 клас баща ѝ предложил да кандидатства във Варненския икономически университет. Но тя разбира, че медицината е несбъдната мечта на майка й, на която, тъй като била дъщеря на царски офицер, не разрешили да стане лекар. По онова време близките до царската власт не са имали право да се занимават с тази професия. В мига, в който разбрах това, вече знаех, че искам да сбъдна тази мечта на моята майка, споделя шефката на Реанимацията. Кандидатства медицина в три университета в страната – Варна, София и Пловдив, но избира Варненския медицински университет. После по интересен начин попада в анестезиологията, тъй като мечтаела да стане педиатър. Но никъде нямало място за тази специалност. Тогава търновската болница обявила конкурс за анестезиолог, тя се явила и го спечелила. Така започнала работа в ОАИЛ, а след 15 години станала и началник на отделението.
Д-р Маринова с усмивка признава, че съдбата ѝ да стане анестезиолог сякаш била предопределена. Много преди това често сънувала нощем, че ѝ слагат дихателна маска на лицето. Но тогава не знаела какво означава това. Сега твърди, че не е съжалявала нито за миг, че се е доверила на съдбата. Всъщност още като студентка във Варна упражненията по педиатрия се провеждали в детската реанимация на УМБАЛ “Света Марина”. Тогава педиатрия и реанимация просто се смесвали, а днес в ОАИЛ д-р Маринова с екипа си лекуват и деца. Мога да кажа, че реанимацията за мен е любов от пръв поглед. Това е моето “нещо”, а трудностите ме мотивират. Най-обичам някой да каже, че това не може да стане, с усмивка казва д-р Маринова. И добавя, че това лято дъщеря ѝ Лили и двама нейни колеги са били на стаж в търновската Реанимация. Разрешихме им да правят манипулации под наше ръководство. За мен това е много важно, защото на образованието сега много му липсва практика, признава тя.
За себе си казва, че е перфекционист и това изисква от колегите си. Дразни се от неизпипаните неща, това дори я изкарва от равновесие. Затова може и да се разкрещи на колегите си, но те не ѝ се сърдят. Високият тон не подминава и Лили, ако вкъщи не е свършила нещо както трябва. Но после и на двете бързо им минава.
После признава, че донорството е нейната тръпка. Много ми е на сърце, защото виждаме резултатите. “Роднините на последния донор са изключителни хора. Помолиха ме, когато имам резултат от трансплантацията, да им се обадя дали всичко е минало добре. Когато им звъннах с добра новина, те казаха, че с тази информация съм повдигнала духа им, нищо че през деня е било погребението на техния близък”, разказва лекарката. Според нея в случая вече се установява някаква специална връзка между лекарите и близките на донорите.
А що се отнася до обидното отношения на пациенти към лекари, шефката на Реанимацията смята, че тази негативна кампания срещу медиците не е от днес. “Не може да обвиняваш някого за нещо, преди да имаш резултати. Хората умират от заболявания, ние само се опитваме да им помогнем и да ги спасим. Има болести, за които трябва да се направи малко, а за други нищо. Дори някой колега да е сгрешил, не може да изразиш недоволство, като му разбиеш носа. И в чужбина има грешки, обаче там нашата професия се ползва с обществено уважение. У нас тази ескалация към лекарите трябва да спре”, категорична е д-р Маринова.
Лили Кръстева: “Присъствах на донорска ситуация и вече
нямам колебание каква специалност да избера”
– Лили, защо реши да следваш медицина?
– В началото нямах намерение да уча медицина, макар всички да ме питаха като мама ли ще стана. Дори бях в паралелка по география в ПМГ. В 10 клас реших да се насоча към медицината. После кандидатствах във Варна, но не ми достигнаха 12 стотни и това в началото много ме разочарова, но и ме мотивира да се подготвя по-добре. Така на втората година ме приеха.
– Трудно ли ти е?
– В началото – да, защото обучението е различно от това в училище. Страхувах се и на какво момиче ще попадна в квартирата, но имам късмет, много си допаднахме и се разбираме. Вече завърших успешно първи курс.
– Лили, ти стажува две седмици при майка си в реанимацията. Уплаши ли се, докосвайки се до тежко болните. Присъства и на донорска ситуация, а с това едва ли може да се похвали твой колега. Как се почувства?
– Не, не се изплаших, минавах заедно с лекарите на визитация, показваха ми различни манипулации, правих инжекции, дори интубирах пациент с помощ, разбира се. А донорската ситуация бе първата за мен. Вълнението беше голямо, а и някакъв прелом, че един ден ще стана като мама, макар да съм си мислила, че мога да избера и педиатрия. Но още съм в началото на следването и не мога да се дистанцирам от болката на пациентите. Страдам заедно с тях.
– Много млади хора отидоха да следват в чужбина. Ти нямаше ли такова желание?
– Не, може би за специализация по-късно. Искам да следвам в България, тук е моето семейство и близките хора.
– Искаш ли съвети от майка си и за какво?
– За следването не съм имала колебания, но в живота винаги се съветвам с мама. Много сме близки, ние сме като добри приятелки.
– Какво ти забранява? Като характер вие сте доста различни?
– Не може да се каже, че ми забранява нещо. Иначе е строга майка, учила ме е да бъда амбициозна като нея, но аз я подкрепям във всичко и тя мен. Сега баба се намира в труден здравословен момент и ние сме до нея, доколкото е възможно.
– Какво може да те ядоса?
– Ако някой не си е свършил работата докрай.
– С майка ти се обличате в дрехи с еднакъв цвят. Това някакъв символ ли е?
– Така ни харесва, който не ни познава дори мисли, че сме сестри. Освен това харесваме дрехи с едни и същи цветове.
– Какво правиш през свободното си време?
– Обичам да чета книги, слушам музика, ходя на театър, срещам се с приятелки.
– Какво е твоето кредо?
– Да помагам на хората, това ми носи удовлетворение.
Вася ТЕРЗИЕВА
Сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив
