Хората трудно свикват със стария вкус, предпочитат търговските
имитиращи продукти, твърди овцевъдът Йордан Димитров
Семейството на Пепа и Йордан Димитрови от Твърдица отглеждат овце, имат малка мандра, магазин за месо и правят сирене по стандарт, чийто вкус помним от времето на соца. Тогава то зрееше 45 дена. Ако се случваше специалистите от държавния ветеринарно-санитарен контрол да установят, че този срок е съкратен дори с няколко дена, сиренето се бракуваше. Сега от промените през 90-те години такива случаи са рядкост. Почти няма сирене, което да е зряло 45 дена. Същото се отнася и за кашкавала, който отлежаваше 60 дена. Това разказват Пепа и Йордан, които бяха направили щанд със своята продукция на Националния събор на овцевъдите край Лясковец.
В началото хората не знаеха за нас, а и българинът по принцип е недоверчив. После като разбраха, че при нас може да се намери наистина български продукт, вече ни търсят, имаме поръчки от цялата страна, разказва Пепа.
Семейството решило да затвори цикъла с малка мандра и магазин. Доскоро имали сирене от миналата година, което по думите им, колкото повече престоява, толкова по-хубаво става. Димитрови предлагат и прясно сирене, което също се търси. В него няма сол, по-диетично е. Според производителите все повече млади хора държат на българските продукти, искат да се хранят здравословно, осъзнават, че почти всички болести идват от некачествената храна. Какво ни предлага днес пазарът – химизирани храни. Стигнахме дотам на етикетите да пише, че това сирене или кашкавал е от… мляко, чудят се Димитрови.
Семейството има ферма от 10 г., а минимандра – от 3 г. Отглеждат 300 дойни овце и са доволни, че епидемията от син език ги е засегнала малко по-миналата година. Пепа обяснява, че в техния магазин няма имитиращи храни като алтернативен щанд. Според нея имитациите предизвикват алергии, особено сред децата. Жалко, че тези продукти масово се продават в търговските вериги, защото са по-евтини, отчитат Димитрови.
Йордан споделя, че иска да се научи да прави сирене брънза, запазено в Родопския край от векове. Ходих при Пашата на другия край на изложението (Салих Пашов от Смолянско, ревностен производител и пазител на брънзата). Той е голям приятел и учител, казва Йордан. Родопчанинът живее сам и много иска да предаде майсторлъка за брънзата, да не се затрие този древен занаят. Затова идва всяка година на Събора на овцевъдите, носи си и самобитната дървена инсталация за биене на сиренето. Родопската брънза е перлата на бабините рецепти, признава Йордан. Навремето са съхранявали продукта в кожени мехове, изтрайвал е с години и така се е изхранвало многолюдното семейство. Днес тази практика не се прилага. За съжаление родопските продукти не са много познати у нас, местните хора обаче ги знаят, харесват ги и ги търсят. Затова Димитрови искат да научат този древен занаят за брънзата, да го разпространят и в Предбалкана.
Овцевъдът добавя още, че откакто се е уволнил от войниклъка през 1991 г., и до ден днешен се занимава с животновъдство. Започнахме с прасета, но после се прехвърлихме и на овцете, тръгнахме и с крави, но сега основният ни бизнес е в овцефермата. Три години отглеждали и щрауси, но върху един декар място, и за екзотичните птици това се оказало тясно. Разболели се, но преди това опитали и от щраусовото месо. По думите им то е много вкусно. Даже кулинарният спец Ути Бъчваров, с който ловуват заедно, дошъл на гости в Твърдица, заклали единия щраус, правили наденички. С Ути сме приятели повече от 15 години, с гордост казва овцевъдът.
Стигаме до болезнената тема за държавното субсидиране на животновъдството. Тази година сме доволни, с цялата подкрепа на държавата се пада субсидия над 100 лв. за овца, отчитат Димитрови. Част от млякото си той продава на мандра, тъй като събира по 700-800 л месечно, а от останалото прави сирене. В момента изкупната цена на суровината е по 1,30 лв. за литър. Животновъдът започва машинно доене на животните, защото според него това е голяма придобивка. Наистина преустройството и инсталацията във фермата струват над 15 000 лв., но това е пътят да се развиваме. Без механизация няма прогрес в отрасъла. За животните, мандрата и магазина на Димитрови се грижат само четири души. Едно механизирано доене облекчава непривлекателния труд. За нас няма почивка, ние сме 365 дена в годината и ден, и нощ в кошарата, животните не признават семейните ваканции и отдих, казват съпрузите.
Животновъдът разказва, че на Събора на овцевъдите осигурил доста овче сирене, което хората да опитат безплатно, за да си припомнят вкуса на истинския млечен продукт. Целта беше не да правя търговия, колкото да припомним за българското бяло саламурено сирене, известно в целия свят. Но забелязах как посетителите се мръщят като опитат. Според овцевъда причината е, че просто сме забравили стария истински вкус на сиренето. Той даде пример с дъщеричката си Венера, която предпочитала търговските млечни храни и колбаси. Как да я променим, като в училище ги хранят с тях, а ние винаги имаме вкъщи прясно месо, кайма и наденици … И тъй като са патриоти, Димитрови събират деца от Твърдица на детско парти в двора на къщата си. Черпят с техните млечни и месни храни. Искаме наследниците ни да растат здрави, затова сме се отдали на животновъдството с всичките му несгоди и проблеми, казва Йордан.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
