Д-р Георги Кръстев, председател на Български лекарски съюз – Пловдив:
“Искаме народен референдум за здравето на нацията”
Искаме народен референдум за здравето на нацията, ако не бъдат направени промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на НЗОК, обяви д-р Георги Кръстев по време на Седмите “Моллови дни”, които се проведоха от 9 до 11 юни в Арбанаси с участието на лекари, юристи, здравни експерти от страната, депутат и ръководството на БЛС. Като председател на Регионалната колегия на Лекарския съюз в Пловдив, д-р Кръстев заяви пред “Янтра ДНЕС”, че това предложение вече се подкрепя не само от неговите колеги и съграждани, а от лекари от цялата страна. Не може здравеопазването да се ръководи от финансовия министър и да слагаме рамка колко хора ще се разболеят през месеца, защото такава прогноза е непредсказуема, е категоричен шефът на БЛС. Според него всички признават, че здравната система не работи, но никой нищо не прави това да се промени. За реформи се говори само предизборно или от опозицията, но когато политиците влязат в изпълнителната власт, всичко се забравя.
Здравната каса трябва да отвори резерва и да актуализира бюджета си, за да се спре изнемогването на системата. Освен това парите, които се разпределят за болниците, трябва да са ясни, защото те могат да надвишат лимитите си с 3 процента месечно и НЗОК трябва да им плати тази надлимитна дейност. А сега дейността на болниците е рамкирана с ограничени средства. Къде е пациентът тогава, той има право да си избере фризьор, строител, но няма право да си избере лечител и трябва да чака, защото лимитът е свършил. Д-р Кръстев припомни, че философията на здравната реформа била парите да вървят след пациента, а сега става тъкмо обратното – болният търси лечебно заведение, на което са дали по-голям бюджет.
Лекарите искат още с промените в Закона на бюджета на НЗОК здравните вноски да бъдат в отделна партида, а не да постъпват в НАП. Тогава те ще отиват наистина за здраве. Управляващите декларират постоянно през 2015 и 2016 г., а вероятно и през тази година, че вноските за здраве са се увеличили. Тогава защо има недостиг на средства и за спешността. Д-р Кръстев отчете, че когато през 2016 г. предложили този модел за финансиране на медицинските дейности в Народното събрание за обсъждане, имало брожение. Сега моделът отново ще влезе в Парламента.
Здравната система у нас се крепи, благодарение на ентусиазма на българските лекари, които все още се надяват на промени, е категоричен пловдивският шеф на БЛС. Да направим сравнение срещу колко пари се подписва всеки месец един депутат и един лекар и каква е отговорността на всеки. За лекарите всеки ден е референдум, тъй като те поставят подписите си срещу лекарствата, с които лекуват, а също и диагнозата. А това е огромен риск, понякога може да се сгреши, защото лекарят също е човек. Нека един политик изкара по едно дежурство в кабинет на джипи или в спешна помощ. Едва ли би издържал, но поне ще види реалността.
Десетки опити сме правили за промени в положителна посока за здравеопазването, но всичко е без успех. А положителният резултат ще бъде за пациентите, защото те се нуждаят от помощта на лекарите. За съжаление, у нас все още няма реално финансиране на медицинските дейности и голяма част от диагностично-лечебния процес е дофинансиран от самите пациенти, посочи д-р Кръстев. Той добави, че ако управляващите не се вслушват в предложенията за промяна в здравните закони, то до един месец в страната могат да се съберат не 500 000, а 1 млн. подписи за здравен референдум. Тук става въпрос за здравето на хората и за техния живот, за демографската ни криза и болната нация.
Освен това, д-р Кръстев предлага всеки да има индивидуална партида на здравните си вноски, които да се наследяват и с право на преотстъпване. По думите му по този начин ще се избегне отварянето на дарителски сметки и унизителното събиране на средства за лечение на тежко болни деца и възрастни. Медицина не се прави с Българската Коледа и с sms-и, това е демагогия.
Д-р Кръстев коментира също, че всички плащат данъци и трябва да имат право на минимален спешен пакет от услуги за здраве, извън здравноосигурителния си статус. Солидарният принцип трябва да важи за 4 процента от здравните вноски, които държавата сега осигурява за всички ученици, пенсионери, военнослужащи и др., вместо 8 процента, както се осигурява всеки останал върху реалните доходи. Всичко нагоре от 4-те процента трябва да се събира в индивидуални партиди с натрупване и да бъде неприкосновено.
Сега какво се случва с работещия пенсионер, а над 70 процента от тях са принудени да работят поради ниските пенсии. За медицинската общност работа е до гроб, за голямо съжаление. Държавата го осигурява с 4 процента от регламентираната здравна вноска, на работата му удържат още 8 процента. Прави общо 12 процента. И парадоксът е, че такива пациенти най-трудно достигат до лекарската помощ.
За съжаление, българинът е по-болен, отколкото е беден, заяви известният ортопед. И не само физически, а и душевно. Отдръпнахме се от образованието и опорочихме най-доброто, което имахме – здравната система. Та 90 на сто от елита ни говори на диалект и смята това за предимство. Освен това трябва да се върне доверието между пациент и лекар и ниското заплащане на здравните работници да бъде променено. Не може една чистачка в банка да получава повече от тези, които дават живота си, изживяват мъките на пациентите, пренасят нещастието в семействата си. Сега е голяма финансовата дистанция между лекувани и лечители, коментира д-р Кръстев.
Адв. Мария Шаркова, директор на Национален консултативен център по медицинско право:
“Лекарските грешки са резултат от лоша здравна система, а не от лоши медици”
Лекарските грешки са резултат от лоша здравна система, като условия за пропуски, слаб контрол, липса на протоколи, а не от лоши лекари, каза адв. Мария Шаркова, директор на Национален консултативен център по медицинско право. Тя беше лектор на Седмите “Моллови дни” в Арбанаси, като форумът беше организиран от РК на БЛС във В. Търново.
Според Шаркова, за лекарските грешки трябва да се говори, да се обсъждат причините и да се приемат като възможност за подобряване на системата. Обратното, ако те се прикриват или демонстративно се търсят изкупителни жертви, проблемът се задълбочава. Проучване по дела за медицински грешки, публикувано с “Лансет”, показва, че пациентите, претърпели вреди по време на лечението, не желаят отмъщение. Те искат да се уверят, че това няма да се случи на друг. Искат да знаят истината, да получат съчувствие и извинение. Едва на последно място се посочва паричното обезщетение.
И стигаме до комуникацията между лекар и пациент, която силно е влошена. Вече много редки са случаите, когато на пациент преди операция му се обястяват рисковете, алтернативите и ползите от това лечение, коментира Шаркова. Болният често се възприема като един обект на медицинска грижа, а все още патриархалният модел в болниците у нас не могат да го поставят в центъра на внимание. И в заведените дела за последните десет години 26 процента от пациентите се оплакват от лоша комуникация.
По данни на ИА “Медицински одит” за 2015 г., 60 процента от жалбите срещу лечебни заведения са свързани с недоволство от качеството на медицинската помощ, а 32 процента – от нарушения и слабости в организацията и управлението на лечебния процес, посочи Шаркова. Сред тези нарушения се включват и липса или недобра комуникация между различните звена в болницата. За да се избегнат тези конфликти, и да не се стигне до съд, много успешна е работата на медиацията и болничните омбудсмани. Резултатите за разрешаване на споровете са повече от обнадеждаващи. Делата срещу болниците намаляват драстично, а също и обезщетенията, и това е добра практика в Пенсилвания, САЩ, която аз съм наблюдавала там, информира адв. Шаркова. От друга страна, медиацията помага и на медицинския персонал, който също е стресиран при конфликт в болницата. И не на последно място, този процес помага на директорите на лечебните заведения да открият пропуските и да ги коригират. При използване на медиация в Мериленд, САЩ, за една година са разгледани 82 случая на нежелани реакции при пациенти и нито един от тях не е стигнал до съда.
За да няма съдебни спорове в медицината, е необходима цялостна промяна и изграждането на култура на безопасност. Това означава медицинският персонал да не се страхува при докладване на нежеланите събития, да знае, че информацията ще помогне на системата, в която работи, коментира адв. Шаркова.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
