Днес отвсякъде ни залива информация за агресия на младежи и възрастни и като че ли тя се превърна като част от ежедневието. На много хора дори вече не им прави впечатление. А тези, които я забелязват, я приемат като нещо нормално, присъщо в човешкия живот, към което трябва да се адаптират.
Последно време все по-честа става агресията при децата. Те копират всичко от възрастните и това агресивно поведение е винаги подражателно. Децата виждат всеки ден грубостта вкъщи, суровостта на отношенията между родителите, най-често възникнала поради материални и финансови затруднения. Те са свидетели на насилието на улицата и искат или не, им се налага да изработят механизми, с които да му отвръщат и да се защитават. Освен това детските филмчета и голяма част от компютърните игри също са пропити от жестоки битки и кръв. Тези кибератаки зомбират подрастващите, които са постоянно във виртуалното пространство. И странното е, че и родителите са в киберпространството, всеки затворен в своя свят.
По тази тема разговаряме с психолога и психотерапевт Адриан Аврамов, ръководител на Центъра за психологическо консултиране и психотерапия “Логос” при “ДКЦ 1- Велико Търново”.
– Г-н Аврамов, може ли да търсим дълбокото страдание в душата на детето като причина за агресията. Задълбочава ли се този проблем?
– Да, можем, но не точно страданието, а липса на внимание от страна на родителите. Живеем в динамично общество, семействата са мултифункционални и свръхангажирани и не отделят никакво внимание към децата. Освен това всички деца имат достъп до социалните мрежи и 90 процента от материалите там са проява на агресия. Насилие има и в семействата или примиренчество между родителите, живеят заедно само заради детето. А то расте в т.нар. “токсична среда”. Тази имитация на родителство с нищо не помага, само пречи за нормалното развитие на детето. И това е една от най-големите грешки в съвременното общество, родителите да живеят фиктивно и по този начин да си мислят, че помагат на детето. А то разбира какво се случва, дори още на 3-4-годишна възраст. Може да се появи една хиперактивност, която се обяснява с неговото преживяване от това, което вижда. Това състояние се задълбочава и трябва да се търси психолог. Смятам, че в детските градини и училищата са необходими психолози. Те могат да разпознаят тази хиперактивност много рано и да се вземат мерки.
– В тази връзка чувството за малоценност и уязвимостта на детето в едно такова семейство провокира ли към агресия. А това се отнася и за възрастните?
– Да, тласка към агресията. Детето се чувства неутвърдено, то търси себеутвърждаване на улицата, както и възрастните. Много често питам родителите, знаят ли къде са децата им в момента. Отговорът е не. Като му звъннат по телефона, то или няма да отговори, или ще вдигне с досада.
Друга голяма грешка, които допускат семействата, е да наемат детегледачки. При тези случаи детето започва да възприема новата жена като майка. И оправданията, че има нужда от детегледачка са, че майката е много ангажирана и няма време за детето. А в същото време тя ходи по магазините, среща се с приятели, бъбри си с козметичката или фризьорката, но не и със собственото дете. И питам, дали тази детегледачка възпитава правилно?
– Дали невинните игри при малчуганите, при които има победител, този лидер може да се превърне в бъдещ агресор?
– Много често едно дете да се утвърди като лидер за него няма прегради, то минава през всичко, за да бъде победител сред децата, защото в семейството не може да се изяви, там го потискат. И тук също имаме “токсична среда”, но действията на този малък лидер да бъде център на внимание стават патологични, нарцистични. Той се чувства по-възрастен и това чувство се утвърждава всеки ден.
– Семейството, училището, приятелите – кой влияе най-вече за оформяне на една бъдеща агресивност и неподчинение? И може ли да говорим за вродена агресия, закодирана в гените, която рано или късно се проявява?
– И трите фактора. Детето има семейство, има училище, двете си взаимодействат, а ученикът остава някъде встрани, получава се порочен кръг. Когато има проблем в училище, родителят го неглежира и казва, че всичко е наред. Когато разговарям с детето, се оказва, че не е така и проблемът се откроява. То се чувства защитено при психолога и казва истината. Често се оказва, че в семейството бащата – най-често, е агресор, тормози всички вкъщи. И обикновено това са образовани и високопоставени в професията си мъже, а като дойдат при нас си слагат защитни маски. Когато тези татковци отидат в училище за проблема на своето дете, те обвиняват съучениците, учителите, а не виждат в себе си именно подстрекателя на агресия, пренесла се върху собственото момче или момиче. Всичката агресивност и неподчинение идва от семейната среда.
При всички нас е заложено генетично да проявим някаква агресия някога през живота. Но няма някой да се е родил агресор, като изключим вродени или след това придобити тежки физически и психически заболявания.
– Ниският успех на един ученик може ли да доведе до злоба и агресия, гняв, тъга, болка? И всичко това да се насочи към по-добрия ученик?
– По-скоро трябва да се търси причината за ниския успех. Ако ученикът е с по-нисък умствен капацитет, то причината е ясна. В случая най-добрият вариант е да се намерят частни учители и в 95 % успехът се подобрява. При останалите 5 процента трябва да се намесят ресурсни учители. Но тук се проявява втори проблем, родителите не приемат, че детето се нуждае от специфични образователни потребности. Дори в момента в Център “Логос” имаме такъв случай. Момчето е на 14 години и спи още с майка си, което е патология. При всеки отказ на майката за каквото и да е, тя получава юмрук в главата. И жената търпи всичко това. За нея това дете е над всички и няма нужда от специфични потребности. За майката всички са виновни за това състояние на момчето – учители, съседи, съученици, дори и непознатите хора. И тъй като момчето пие медикаменти, майката си позволява да ги спира самоволно, тя се държи арогантно със специалистите, които се опитват да помогнат.
– Има деца, които се чувстват в самота, смирение, срам и страдание за недооценка. Може ли всичко това да се превърне в гняв навън за себедоказване?
– Много хубав въпрос. Има деца, които налагат на себе си ниска самооценка, а самотата и смирението не са добър съветник. Имаме такива пациенти, които в даден момент изпадат в т.нар “черна дупка” и тогава идва алкохолът, самотата, агресията. Иначе, когато не пие, младежът е смирен, няма социален живот, става себе си, но гневът го преследва вътрешно и един ден той раздава юмруци.
– В модерното време днес манията за успех на всяка цена измести автентичната религия, която учи на смирение и любов. Има ли вина тук църквата?
– Да, има вина. Нашата църква стана комерсиална, погледнете вида на свещениците, та някои от тях дори не знаят къде се намират. Гледат те в ръцете какво ще дадеш. Няма морал. Кой зачита вече църквата, нашите родители. И парадоксът е провинили се в обществото хора ходят в храма, правят дарение. Какво се случва, 50 процента от младите хора нищо не работят, висят по кафенетата. А откъде са парите- или крадат, или се занимават с наркотици. А после и те ходят в църквите по празници да се пречистват и да забравят за греховете си.
– Има родители, които постоянно бдят над децата си, с цел да ги предпазят от опасностите на улицата. Тази протекция в един момент няма ли да се обърне срещу самото дете, което да потърси по-голяма свобода и нарцизъм чрез насилие върху приятели и близки?
– В този въпрос е и отговорът. Хиперактивните майки са свръхобгрижващи и превръщат децата си точно в агресори. Това не означава детето да остане без контрол.
– Някои хора с добротата си привличат агресорите, без да се им дали някакъв повод. Има ли обяснение? Напоследък ние сме свидетели тъкмо на такива случаи.
– Добрият човек е жертвата и агресорът много добре го усеща. Ако тази жертва се съгласи да играе неговата игра и се подчинява, означава, че го подкрепя. Трябва да се стараем да игнорираме насилника, да влезем в неговата роля, дори и ако агресията е вербална.
– Възможно ли е гневът и насилието да се трансформират в спорт, хоби, страст, за да не се превърне човек дори в камикадзе?
– Винаги препоръчваме негативната енергия да се излее в спорта. И яростните хора трябва да бъдат ангажирани с нещо. Иначе бездействието ражда насилието.
– Защо българинът започна да бие лекарите, които са негови спасители, а също учителите, деца и възрастни също на улицата?
– Няма я психологическата превенция в семействата и училищата, това отговорно родителство трябва да се възпитава от специалисти още преди раждането на детето дори. Има случаи, когато родителите не признават , че са провалени във възпитанието на детето, което става агресор. Най-тежките случаи са при наркоманите. Имаме случаи, когато майка идва при нас и ни казва да предупредим работодателя да уволни сина ѝ, който е наркоман и е опасен за околните. На всичкото отгоре мъжът е заразен с хепатит В и С и разнася храна по домовете.
При агресията срещу лекари пациентите имат свръх очаквания, искат дори невъзможното. Когато не го получат, нападат лекаря, което е недопустимо.
Ето и агресията на пътя, а тя се доближава до мутренската и се увеличава. Винаги по-силният започва да удря по-слабия. Побойникът има по-хубава кола, ако пък е употребил и наркотици “играта” доста загрубява.
– В детски ясли и градини често сме свидетели как лелите крещят на децата, че трябва всичко да изядат. Ако не, са наказани по някакъв начин. Това агресия ли е?
– Много погрешен подход. Да, това също е агресия и ефектът е обратен, детето спира да яде и в него се загнездва страх, плаче вкъщи и не иска да посещава детското заведение. Според мен при назначаване на персонала в детските заведения трябва да има специална комисия с психолог, която да интервюира всеки и да отсява кандидатите за такава работа. Сега жалкото е, че ако една леля си има проблеми, тя излива гнева си върху децата. А те са беззащитни и с крехки души.
– Възможно ли е да намалим агресията в обществото?
– Да, с по-строги закони и санкции. Освен това голяма грешка е родителите да се карат пред децата. Тези скандали ден след ден пораждат агресия още в ранна възраст.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
