Педиатри дискутираха наболели проблеми на национална среща във Велико Търново

Двудневна национална конференция във Велико Търново събра педиатри, неонатолози, лични лекари и хабилитирани медици от цялата страна. Медиците обсъждаха “трудните пациенти” в своята практика. Форумът се организира за втора поредна година в старата столица, а инициатор е Българската педиатрична асоцияция и МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. Срещата беше съпътствана с изложение на известни в детската медицина фармацевтични фирми.
Конференцията бе открита от акад. Владимир Пилософ, председател на Педиатричната асоциация. Той изрази опасения, че педиатрите в страната намаляват, младите лекари не избират тази специалност. Има проблеми в българската педиатрия и ще се опитаме в следващите няколко години да обърнем нещата, като засилим интереса към детската медицина, посочи академикът.
Тревожен е фактът, че цената на някои от детските клинични пътеки е намалена драстично, и то с 40-50 %. Има само няколко увеличения на клинични пътеки, което е минимално – с 20-30 лв. Акад. Пилософ отбеляза, че Педиатричната асоциация веднага е реагирала, като е изпратила писмо до Надзорния съвет на НЗОК и парламентарната здравна комисия в Народното събрание. Тези дни в Парламента се е провела интересна дискусия относно ранното детско развитие, в която са били ангажирани Педиатричната асоциация, УНИЦЕФ и БЧК. Преди това се е провела и среща относно ваксинопрофилактиката, където са били поставени щекотливи въпроси и проблеми в имунизационния календар на страната. Знаем, че има проблем с доставката на ваксини, но има нови програми по отношение на превенция на грипа и рака на шийката на матката, при които обхватът и интересът на българина е изключително нисък. От друга страна, няма ваксина за варицелата, а от тази шарка боледуват 30-40 000 деца годишно, посочи шефът на Педиатричната асоциация.
Като служител на Изпълнителната агенция “Медицински одит”, акад. Пилософ информира, че за миналата година експертите са получили 689 жалби и сигнали, като 357 от тях са от физически лица. Извършени са 517 проверки, като при 60 % от тях недоволството е било заради заниженото качество на медицинската помощ. Оплаквания има също за нарушен достъп до лекарите, за нерегламентирани плащания, поети от здравната каса, липса на ценоразпис най-вече за медицинските центрове, а също и за неизпълнени стандарти по време на лечение и при информирано съгласие на пациента, където връзката между лекар и болен се “къса”, алармира шефът на педиатрите. Констатирани са и грешки при гинеколозите, откъдето тръгват и проблемите при неонатолозите и педиатрите. Затова акад. Пилософ апелира към колегите си да не допускат пропуски в документацията за състоянието на детето, диагностиката и терапията. След това академикът представи няколко трудни детски случаи на малки пациенти, които са починали, за които се водят съдебни дела и при които са констатирали документални пропуски и грешки в терапията.
Особено интересна беше презентацията на проф. Пенка Переновска, началник на детската клиника в Александровска болница в София. Тя представи няколко случая на лекарското поведение при белодробни инциденти при глътнати чужди предмети. Доц. Боряна Върбанова от катедрата по педиатрия на Медицинския университет във Варна представи лекция за ползите и вредите на системната кортикостероидна терапия, която вече се осъществява на нивото на генома.
Размисли сред неонатолозите предизвика презентацията на доц. Виктория Атанасова, началник на неонатологията при университетската болница в Плевен. Тя посочи рисковете при бебетата, родени с екстремно ниско тегло под 1000 грама. Тя коментира сегашните стандарти, които казват кога едно новородено е абортен плод или бебе, а всъщност тези деца са на границата на жизнеспособността и се определят като “извънземни същества”. Доц. Атанасова посочи, че преди 30 години е направено проучване при недоносените бебета, при които се прилага петстъпкова система за вземане на решения. На днешно време нищо не се е променило, с тази разлика, че недоносеността се увеличава и проблемите са още по-големи след това.
Статистиката сочи още, че при 60 000 българчета, които се раждат всяка година у нас, 420 от тях ще бъдат с ниско екстремно тегло. Много от тях ще бъдат спасени, благодарение на новостите на медицината, но как ще се развиват после и какви са рисковете от усложнения, това са сериазни ангажименти както на педиатрите, така и на родителите, подчерта доц. Атанасова.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
Интервю с акад. Владимир Пилософ четете в следващите броеве