Д-р Цветосавка Тихова, регионален координатор на Националната програма за орално здраве при децата във Велико Търново: “80 процента от децата над 6 години имат кариеси”

– Д-р Тихова, вече завърши програмата за безплатна силанизация на зъбите на малчуганите за т.г. Какво показват резултатите?
– За четвърта поредна година правим силанизация на първите постоянни зъби на подрастващите от 6 до 9-годишна възраст и дейността е включена в Националната програма за оралното здраве при децата. В нашата област са обхванати 329 деца, като силанизирахме 1237 зъба. Целта е през следващите няколко години да предпазим от кариес тези зъби. Това се прави без намесата на машина, но зъбите трябва да бъдат абсолютно здрави. В кампанията се включиха 12 зъболекари от Велико Търново, Полски Тръмбеш, Стражица, Елена, Свищов, Павликени и Горна Оряховица, които преглеждаха и деца от околните села. Но при силанизацията не се отнемат дейности, които са определени и се заплащат от здравната каса. Когато установим кариес, уведомяваме родителите, че трябва да започне лечение.
– А каква е съпоставката с миналата година?
– През 2013 г. сме силанизирали 1407 зъба, но аз мисля, че тази разлика идва от това, че имаме застъпване на групите по възраст тази година. Но едно дете със синализирани вече първи постоянни зъби не може да бъде повторено, макар да влиза в новата група. Това се прави, ако силантът е паднал, но дейността не се отчита, тя си остава за сметка на зъболекаря.
– Защо силантите се поставят само на дъвкателните зъби, а не и на останалите?
– Силантите са течни, за да навлязат в ямките на фисурите на тези зъби. Не е възможно силантите да се задържат върху гладките и страничните повърхности на останалите зъби. Практиката показва, че вместо да чакаме да се развие кариесът, който трябва да се изчисти, а зъбът – пломбира, по-добре е да поставим силанти. Те спестяват много страдания и болка на децата, време и пари на родителите, свързани с лечението.
Проучвания доказват, че силантите са 100 процента ефективни при дъвкателните детски зъби. Те имат много ямки и фисури, които са тесни и дълбоки и децата трудно ги почистват с четка и паста. Това създава условия за натрупване на зъбна плака в тези зони. Освен това най-ниска е минерализацията в тези вдлъбнатини и именно там се развива кариес. Първите постоянни зъби пробиват във възрастта между 6 и 8 години, затова ние искаме да ги предпазим още в началото със силанизация. А и в тази възраст децата още нямат утвърдени навици за устна хигиена.
– А на вече пломбирани зъби поставят ли се силанти?
– Такива зъби не са подходящи за силанизация. С нея ние искаме да предотвратим кариеса на здравите зъби, затова тази процедура се прави при възраст от 6 до 12 години.
– Д-р Тихова, каква е заболеваемостта на децата именно в тази възраст?
– Голяма, 80 процента от децата над 6 години имат кариеси. И не е само причината за това, че малчуганите не спазват необходимата устна хигиена. Профилактиката на оралните заболявания трябва да започне още по време на бременността на майката. Най-честите проблеми в устата са зъбният кариес, възпаленията на венците и зъбно-челюстните деформации. Зъбният кариес се среща най-много от всички орални заболявания. Той засяга както временните, така и постоянните зъби на много деца. Неговото развитие зависи от устойчивостта на емайла на зъбите, консумацията на въглехидрати, наличието на микроорганизми в зъбната плака, които образуват киселини, а те извличат минерали от емайла. Така се образува кариесът. Тъй като факторите за него са известни, той може да се предотврати с методите и средствата на денталната профилактика.
Постоянните зъби, които ние искаме да запазим здрави още от началото, пробиват с незавършена минерализация, като емайлът узрява в устата две години след пробива. През този период зъбите са с по-слаба устойчивост спрямо кариес. От друга страна, всички профилактични методи са най-ефективни при зъбите с незавършена минерализация. Затова детската възраст е най-подходяща за профилактика на зъбния кариес.
Устната хигиена трябва да започне още от най-ранна възраст на детето и веднага след първия пробив на зъбите. Необходимо е четката и пастата за зъби да са съобразени с възрастта на детето. Първата паста не трябва да съдържа флуор и това се отнася за децата до 2 години. След тази възраст до 6 години флуорът не бива да е по-голям от 250 ррm. Подрастващите до 6 години не бива да използват пасти за възрастни и трябва да си мият зъбите сутрин и вечер, като продължителността на измиването е 3 минути. Всичко това се контролира от родителите. За съжаление всеки ден се натъкваме на факта, че около 30 процента от малките пациенти не полагат никакви грижи за устната си хигиена. Причината за това е нехайността на родителите и липсата на редовни профилактични прегледи. Те трябва да се провеждат два пъти в годината, както и при възрастните хора.
– Доверчиви ли са родителите към кампанията за силанизиране?
– Родителите са различни, има недоверчиви, а има и такива, които се интересуват, водят децата си, чакат с нетърпение поникването на първите постоянни зъби, за да им поставим силанти.
– Могат ли малките деца да се жабурят с профилактичните води?
– Да, но след 6-годишна възраст, тъй като те съдържат флуор и има опасност от поглъщане. Освен това почистването на страничните зъбни повърхности се извършва чрез конци за зъби и междузъбни четки. Това се отнася и за езика, за който се използват специални четки.
– Храненето може ли да бъде профилактика, след като трудно можем да лишим децата от лакомства като сладкиши и чипсове?
– Храната и хранителният режим имат голямо значение за оралното здраве. Пълноценната храна на бременните и децата са важни за изграждане на устойчиви зъбни структури. Чрез храненето може да се осъществи превенция и контрол на оралните заболявания. Чрез консумация на твърди храни се отстранява зъбната плака и така става самопочистване по време на самото хранене. Всички останали храни полепват и се задържат по зъбните повърхности и увеличават обема на зъбната плака и нейното вредно въздействие.
Употребата на подсладени напитки преди и по време на сън, биберон, намазан със сладко и задържането на храна в устата водят до кариес при децата до 3 години. Честата консумация на лепливи храни, смучещи бонбони и близалки, подсладени и газирани напитки при по-големите деца са най-честата причина за кариес при тях. Затова ние препоръчваме да не се допуска нощно хранене и да не се кърми продължително време, като между храненията да се дава само чиста вода. Освен това храненето с шише и биберон да не продължава след една година на детето.
В предучилищната възраст трябва да се отстранят всички вредни навици като смучене на пръсти и биберон и употреба на кашави храни, които полепват по зъбите и увеличават риска от кариес. Важно е децата да се хранят с повече млечни храни, плодове и зеленчуци, месо, ядки, които имат кариесопрофилактично действие. Същото се отнася и в периода от 6 до 12 години, когато временните зъби постепенно се заместват с постоянното съзъбие.
Когато децата страдат от хронични заболявания е необходимо да се спазва специален хранителен режим, който да бъде съобразен и с основните принципи на хранителната профилактика на зъбния кариес.
– Вярно ли е, че временните зъби на трябва да се лекуват, защото ще се сменят? Има спорове от ваши колеги, които твърдят, че в случая на кариес при тях не бива да се намазват със сребърен нитрат, а да се лекуват с машина?
– Импрегнирането със сребърен нитрат се прави, когато няма оплаквания от временните зъби и те просто са изядени. По този начин ние спираме кариеса, за да не достигне до първите постоянни зъби. Но когато малкото дете има болка и фистули, тогава сме длъжни да лекуваме зъбите.
Не е вярно, че временните зъби не трябва да се лекуват. Един кътник при децата се сменя на 12 години и не можем да го оставим с кариес или гангренозен процес, който може да увреди зародиша на постоянния зъб.
– Препоръчвате ли профилактиката с флуор и в какъв вид?
– Да, още от ранна възраст. Използват се флуорни таблетки и пасти с флуор, дори преди години проведохме кампания при децата от детските градини във Велико Търново, които консумираха флуорирано кисело мляко. Даже силанта, който поставяме, и той отделя флуор.
– Няма ли опасност от предозиране, ако допълнително се приема флуор, тъй като доста храни и напитки съдържат този елемент?
– Не, няма, защото нашата питейна вода не съдържа флуор. Ние питаме децата каква вода пият. Ако е минерална, наистина има води с по-голямо съдържание на флуор и не ги препоръчваме. Но нашите впечатления са, че малките деца пият повече вода от чешмата, а и повечето родители се съобразяват със съдържанието на минералните води.
– Силно минерализираните води развалят ли зъбите?
– Навремето се отчиташе, че в Бургас водата е силно минерализирана и се забелязва флуороза по зъбите. Но аз имам практика над 30 години и за това време флуороза не сам виждала.
– Д-р Тихова, лекувате ли деца с пълна упойка, за да не чустват болката?
– Да, лекуваме, но деца с психически и умствени проблеми, при които няма как по друг начин да им помогнем. Преди това се правят куп изследвания, има консултации с психиатър и психолог. След това присъстват двама анестезиолози.
– Продължителната диета, каквато правят много момичета, може ли да доведе до ерозия на зъбния емайл?
– Не съм наблюдавала такива случаи. Но аз съм против един млад организъм да бъде лишен от рационалното хранене. Като се намали сладкото и тестените храни, може да се постигне редуциране на теглото.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив