Д-р Георги Хаджиев е роден в плевенското село Българене. През 1997 г. завършва медицина в Плевен, след което работи известно време в болницата в Свищов. Класическа хомеопатия практикува от 2000 г. Посещавал е лекции на Георгиу Витулкас, хомеопат от световна величина, носител на алтернативна Нобелова награда за здраве, в неговата Международна академия по класическа хомеопатия в Гърция, о. Алунисус.
Д-р Хаджиев има специализации в Индия при едни от най-известните хомеопати – проф. Прафул Виджейкър, ректор на Хомеопатичния медицински колеж в Бамбай, и проф. Аджит Кулкарни, директор на Изследователски хомеопатичен институт в Сатара.
Автор е на книгата “Болестознание и кое е първичното – симптомът или болестта”. Има кабинет във В. Търново, дава и консултации в София. Преподава класическа хомеопатия и Шуслерова терапия.
По случай Световната седмица на хомеопатията, която се проведе от 10 до 16 април 2016 г., д-р Хаджиев се срещна с великотърновци, с които дискутира горещата тема за наследствените болести, към които имаме генетична предиспозиция – хипертония, диабет, метаболитен синдром, дисфункция на щитовидната жлеза, алергии и др. Д-р Хаджиев сподели, че по примера на Индия, където хомеопатията стои пред конвенционалната медицина, Швейцария приема от май 2017 г. този начин на терапия като официален, заедно с няколко други холистични методи.
Човек задължително унаследява наследствени слабости на своите родители, но може те да се отключат по-късно или да бъдат преодолени по-леко чрез профилактика, твърди д-р Хаджиев. Според него има няколко концепции за това и едната от тях е за стимулиращите терапии и холистичните методи. Другата теза е за епигенетиката, която изследва влиянието на околната среда върху нашите гени и клетки и как да променим стила си на живот, за да се предпазим от наследствените болести. Третата концепция е за потискането на заболяванията. За да боледуваме, една от причините е потисканетото на имунната, хормоналната и останалите системи.
Хомеопатията не потиска организма, за да се преодолее болестният проблем. Човешкото тяло е един организъм и при заболяване хомеопатичният метод го кара да даде най-доброто от себе си. Този подход го тласка към еволюция да се развива и болестите не се принуждават да навлизат във вътрешността на тялото. Когато има разболяване от гнойна ангина или бронхит, това значи, че имунитетът в тези зони, а спаднал и няма ресурси да се поддържа добър контрол над микроорганизмите в съответните области. Бактерия или вируси са се размножили прекомерно и имунната система възбужда защитна възпалителна реакция. Появяват се болка, секреция, кашлица, оток.
Като дадем химическо лекарство, ние убиваме микроорганизма, но имунният проблем си остава.
Затова, като спрем приема на лекарството, болестта се явява отново. При нерешаване на имунните проблеми патологиите се връщат все по-често. Но се случва и друго – тъй като ние потискаме имунитета с химическо лекарство, болестта може да се насочи към друг, по-важен орган, защото няма кой да го защити. Например, от устната кухина болестта може да се насочи към белите дробове, от кожата – към ставите, от пикочния мехур – към бъбреците. Хомеопатичните лекарства нямат токсичност и нежелани действия, могат да се включат във всеки един стадий на заболяването във всяка една болест и диагноза, да се комбинират с всеки един терапевтичен метод, без да има негативи. С хомеопатията могат да се повлияят както елементарни настинки и грип, така и тежки дегенеративни заболявания и стерилитет. То се отнася за астма, болести на щитовидната жлеза и сърдечносъдови проблеми, уртикария, пневмонии, дори тежки депресивни разстройства. Всяко заболяване засяга целия организъм, защото той е едно цяло. Хомеопатията възприема организма като множество от мрежи, които непрекъснато общуват енергично и използват различна информация.
Дали наистина сме обречени да наследим болестите на родителите
Никога болестите не са случайни и някои от тях имат наследствен зародиш. Като стимулираме имунитета, правим така, че те да не се провяват. А колкото имунитетът е по-силен, толкова лечението е по-лесно. Най-добре се управляват острите болести като възпаления и температури. При хроничните заболявания става по-бавно и трудно, защото организмът е изтощен. Това са ракът, дегенеративните проблеми, алергиите, гнойните процеси. Борбата с тези болести е трудна и продължителна. Но няма значение коя болест лекуваме, винаги стимулираме имунитета. Каквото стои в гените, то се профилактира във всеки един момент. Този стимулиращ метод по индивидуален начин държи под контрол наследствените болести. Това е ценното на хомеопатията, че когато детето е лекувано от възпалени сливици, се профилактира развитието на туморни процеси, хипертония, диабет и др. след няколко десетилетия. Д-р Хаджиев дава пример и със собствените си деца, които се лекуват само с хомеопатия, не са опитвали химическо лекарство и не знаят какво е инжекция. По принцип децата най-добре се повлияват от хомеопатията, тъй като при тях няма дългогодишно повлияване на химическа терапия. При възрастните, които пият лекарства десетилетия, процесът на лечение е бавен и труден.
Гените ни залагат болести, но по-голямо значение те да се развият имат външните фактори. Ние можем да ги променим така, че да сме здрави. Един от тези фактори е затлъстяването – епидемията на 21 век, която, за съжаление, засяга вече и децата. Наднорменото тегло е върхът на айсберга, наречен метаболитен синдром, който води след себе си сърдечносъдова патология, рак, алергии и др. Храната може да ни лекува, но и да ни разболява. Установено е, че съвременният начин на хранене с месо, хляб, сладки храни и др. води до повишена киселинност на тъканите в тялото. Именно този процес стартира наследствените заболявания, а също така забавя възстановяването на организма след заболяване.
Пием ли достатъчно вода?
Проблемът с дехидратацията е сериозен и той може да бъде променен от самите нас. Не бива да чакаме да усетим, че сме жадни. Това означава, че вече сме дехидратирани. Нормата е да се приемат по 35 мл на килограм телесно тегло.
Липсата на витамини и минерали също е сериозен проблем. Ако прибегнем към синтетичните хапчета, те не ни помагат. На помощ идва Шуслеровата терапия като метод за регулиране на минералния баланс. От друга страна, прекомерната употреба на алкохол, цигари и кофеин интоксикира организма и руши алкално-киселинното равновесие.
За съжаление съвременният човек не се движи много. А повишената двигателна активност нормализира кръвната захар, стимулира функциите на ставите и мускулите, балансира кръвообращението, засилва имунитета, подобрява съня, улеснява детоксикацията чрез потенето и осигурява добър контрол на телесната маса, коментира д-р Хаджиев.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив
