В “Етър” се чувствам като у дома си, все едно от 5 г. съм тук, твърди нападателят.
В петък националният отбор на България стартира евроквалификациите си с домакинство на Черна гора. Това бе повод да потърсим за обширно интервю черногорския нападател на “Етър” Велко Батрович. Другата причина са чудесните игри, които той показва с виолетовия екип. За малко повече от година Батрович записа вече 39 мача, в които наниза и 9 гола, два от които – срещу “Левски” в София.
– Велко, вече повече от година си в “Етър”, как се чувстваш?
– Супер, мога да кажа – като у дома си. Бях приет много добре от играчите, треньорите, всички великотърновци. Не съм имал проблеми с адаптацията. Започнах бързо да разбирам български, а после и да го говоря и това много ми помогна. Чувствам се така, все едно съм в България от 5-6 години.
– И как успя да научиш толкова чист български език?
– Когато имаш желание, нищо не е трудно. Още като дойдох имах това желание, защото, като научиш език, винаги е по-лесно да се включиш в колектива и да те приемат. Научих го от разговорите със съотборниците. Преди това същото беше и с полския език, когато бях във “Видзев”.
– Как оценяваш престоя си там?
– Много добре беше, три години и половина изкарах в Полша. Накрая всичко се развали заради президента на клуба, винаги е така, когато един човек държи всичко. Феновете и до днес ми пишат да се върна да помогна, защото сега други управляват. “Видзев” сега е в трета дивизия, но се връща във втора и иска да атакува тяхната Екстракласа. Имах още 1 г. договор, но реших да отида в Словения.
– Там как премина кариерата ти?
– Чудесна първа година в “Заврич”, имах оферта от Турция, трансферът беше уточнен. Но за съжаление се контузих и три месеца бях извън строя, всичко пропадна. После отидох в “Домжале”, но смениха треньора, който си доведе още две крила и нещата се обърнаха. Разделихме се и доиграх сезона в “Кършко”, а през зимната пауза дойдох в “Етър”.
– Как стана трансферът ти във В. Търново?
– Моят приятел и мениджър Божо Джуркович, който е играл в ЦСКА и Германия, ме предложи на Краси Балъков, който гледал мои мачове и ме поиска. Като ми казаха за “Етър”, първо погледнах в интернет и като видях името на Балъков, разбрах за какво става въпрос и не се колебах. Това бе основната причина да дойда тук. Всичко е на високо ниво и върви все по-нагоре. Тук ми е хубаво и съм доволен. “Етър” е с богата история и с големи футболисти в нея и съм много щастлив, че Съдбата е решила да работя в този отбор.
– Какво ти харесва в България и какво – не?
– Харесва ми манталитетът, който е същият като нашия. Хората са отворени и се разбирам много добре с тях. Не ми харесват само съдиите (смее се). Но няма какво да ги коментираме, защото не можем да променим нещата.
– Ляво крило ти е любимата позиция?
– В Полша и първата година в Словения играх зад централния нападател, едва когато дойдох тук заиграх повече като крило. Тя също ми е комфортна.
– “Етър” не можа да се пребори за шестицата, има ли у вас разочарование?
– Имаше, защото всички много го искахме, за да играем с големите отбори. Но след като не е станало, вече не мислим за това и сега ще събираме точки и ще си бием във всеки мач. Целите са ясни – да се преборим за крайното 7-мо място и ако имаме и късмет, можем да играем и в Лига Европа. Преди това ще имаме елиминации за 7-10 място, но това не е нещо ново за нас, миналата година минахме през такива баражи за оставането. Ние обичаме да сме под напрежение и да играем пред много хора, тогава даваме всичко от себе си.
– Как ти действа публиката?
– О, много-много обичам да играя, когато феновете ни са зад нас. На мача с ЦСКА имаше невероятна атмосфера и се чувствах великолепно.
– Предполагам, разбираш се с всички съотборници, имаш ли по-близки?
– С всички се разбираме и си помагаме. Има 5-6 души, които сме постоянно заедно, но на терена всички сме като един.
– А какво е чувството да вкараш гол, ти отбеляза доста важни попадения?
– Най-хубавото чувство за всеки играч е да вкара гол или да даде асистенция. Тези мигове не се забравят. Защото най-хубавото е, когато хората се радват на твоя гол и феновете скандират името ти. Но в “Етър” сме като един и всички се радваме, който и да реализира. Не е важно кой вкарва, важното е да побеждаваме.
– От малък ли играеш като офанзивен футболист?
– Да, от самото начало, защото и баща ми беше крило. Той е бивш футболист на “Партизан”.
– Техниката ли е най-силното ти качество и върху какво още има да работиш?
– Да, техниката. Като малък повече обичах да давам голови асистенции, докато сега се налага и да бележа. На всяка тренировка давам всичко от себе си, за да си вдигам качествата – техника, бързина, завършване… Всичко трябва да се подобрява.
– Баща ти Зоран Батрович гледа ли ти мачовете и какво ти казва?
– Да, всеки мач. След всеки двубой имаме с него разговор и той никога не е доволен. Както и да играя, винаги ми казва, че мога още по-добре.
– Кристиян Карембьо лично те е препоръчал на “Арсенал”, защо не се получиха нещата?
– Мениджърът ми беше агент на Арсен Венгер и веднъж с него дойде Карембьо, който им казал в Англия, че съм интересен млад футболист. Поканиха ме на проби в “Арсенал”, минах ги и останахме още един месец, в който се опитаха да ми извадят работна виза. Но Черна гора не беше член на ЕС, а аз бях едва 14-годишен и не бях пълнолетен. Пречките бяха много, опитаха се, но като не стана, се върнах в Черна гора.
– Съжаляваш ли днес?
– Тогава бях малък и за мен всичко беше нормално. Сега осъзнавам, че съм пропуснал нещо голямо, но не мога да съжалявам, защото направих всичко, което мога, от “Арсенал” също се опитаха. Явно така е било писано.
– Имаш мачове в юношеския и младежкия национален отбор на Черна гора…
– Да, като юноша бях непрекъснато национал, но щом заиграх в Полша, или не ме викаха, или ме оставяха резерва в мачовете. Пускаха предимно играчи от местното първенство. Не играех постоянно. В “А” отбора още не са ме викали.
– Мечтаеш ли за това?
– Разбира се. Всеки футболист мечтае да играе в националния си отбор и аз не правя изключение. Надявам се да ме забележат и извикат, но засега нямам такива индикации.
– А познаваш ли отбора на Черна гора?
– Естествено. С всички съм играл в младежкия отбор, повечето са ми приятели. В петък ще бъда на стадиона за мача с България.
– Как виждаш мача България – Черна гора?
– Труден ще е за домакините, защото ние имаме много технични футболисти. Смятам, че Черна гора ще притежава повече топката, а кой ще спечели – не знам. Най-изявените ни играчи са Стефан Савич от “Атлетико” (Мадрид) и Стефан Йоветич от “Монако”, който обаче за съжаление е контузен. Марко Янкович е в “СПАЛ” в Серия А на Италия, имаме няколко играчи в “Партизан” и “Цървена звезда”. Имаме добър състав и ще затрудним България.
– Има ли фаворити в групата?
– Англия и Чехия. Останалите три отбора – България, Черна гора и Косово, ще водят борба за третото място. Но късметът и тук е важен, така че може някои от нас да се класира на европейското – вашият отбор или нашият.
– Писа се за интерес към теб от “Ботев” (Пд), защото договорът ти с “Етър” изтичал. Вярно ли е?
– Не, аз преподписах с “виолетовите” за още един сезон и оставам чак до лятото на 2020 г. Както казах, чувствам се в “Етър” отлично, макар че, ако дойде някоя хубава оферта, от която да сме доволни всички, не е изключено. Засега първата ни задача е да отстраним “Локо” (Пд) и да атакуваме финал за купата.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
