Пе­тя Лу­ка­но­ва – Спор­тист № 1 на Ве­ли­ко Тър­но­во за 2014 г.: “Глав­на­та ми цел е кво­та за Олим­пи­а­да­та”

Със­те­за­тел­ка­та по спор­т­на стрел­ба Пе­тя Лу­ка­но­ва бе обя­ве­на за Спор­тист № 1 на В. Тър­но­во за 2014 г. Тя за вто­ри път пе­че­ли от­ли­чи­е­то след 2010 г., ка­то бе  пред­по­че­те­на за­ра­ди тит­ла­та си от дър­жав­но­то пър­вен­с­т­во с пуш­ка и пос­та­ве­ни­те ре­пуб­ли­кан­с­ки ре­кор­ди на 60 из­с­т­ре­ла – лег­нал, же­ни, на све­тов­но­то в Ис­па­ния, на 3х20 из­с­т­ре­ла в Но­ви Сад и на 40 из­с­т­ре­ла въз­душ­на пуш­ка.
– Очак­вах­те ли то­ва приз­на­ние?
– Чес­т­но ка­за­но – не. Пре­диш­ния път през 2010 г. го очак­вах, но се­га си мис­лех, че има и по-го­ле­ми пос­ти­же­ния от мо­и­те. Мно­го не стоя във В. Тър­но­во, през по­ве­че­то вре­ме съм на под­го­тов­ка в Со­фия. От дру­га стра­на, ка­то се за­мис­ля – ни­как не са мал­ко три ре­кор­да и учас­тие на све­тов­но пър­вен­с­т­во, ко­е­то бе­ше мно­го труд­но при фи­нан­со­во­то по­ло­же­ние на стрел­ко­вия съ­юз и всич­ки ад­ми­нис­т­ра­тив­ни не­у­ре­ди­ци. Ис­к­ре­но се из­не­на­дах, но мно­го бла­го­да­ря!
– Как­ва го­ди­на из­п­ра­ща­те?
– Мно­го труд­на го­ди­на и се на­дя­вам да не се пов­та­ря ни­ко­га по­ве­че. Труд­на от глед­на точ­ка на ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те не­у­ре­ди­ци и кон­ф­лик­ти­те със ста­ра­та фе­де­ра­ция, но­вия стрел­ко­ви съ­юз. Не се зна­е­ше ще има ли фи­нан­си­ра­не. Имах­ме ед­на ну­ле­ва го­ди­на, ко­е­то бе­ше мно­го труд­но. На ко­съм ус­пях­ме да за­ми­нем за све­тов­но­то… Теж­ка го­ди­на из­п­ра­ща­ме.
– Теж­ка, но ус­пеш­на за вас…
– Мо­же­ше да е и по-ус­пеш­на, но да, лич­но за мен бе­ше ус­пеш­на.
– Как­ви са ви це­ли­те за 2015 г.?
– Це­ли­те са за пред­с­то­я­щи­те го­ди­ни до Олим­пи­а­да­та – да мо­га да взе­ма кво­та. Учас­тие в ев­ро­пейс­ки и све­тов­ни пър­вен­с­т­ва и Све­тов­ни ку­пи, са­мо там да­ват кво­ти. Се­га през март има ев­ро­пейс­ко на въз­душ­но оръ­жие, там ня­ма да се раз­да­ват кво­ти, но от след­ва­щи­те ве­че ще се да­ват и ще бъ­де ху­ба­во да учас­т­вам на Олим­пийс­ки­те иг­ри.
– Как­во по­же­ла­ва­те на ве­ли­ко­тър­нов­ци и на спор­тис­ти­те?
– На спор­тис­ти­те по­же­ла­вам мно­го здра­ве и ус­пе­хи и към то­зи спор­тен хъс, кой­то го има все­ки един спор­тист, да се при­ба­ви и мал­ко инат. Мно­го хо­ра не са съг­лас­ни с мен, но при мъ­же­те и же­ни­те спор­тът се дър­жи на ина­та. Ние сме от по-ста­ра­та шко­ла и в на­шия спорт ня­ма мно­го па­ри и об­що взе­то сме на инат. Да ви­дим до­къ­де ще го до­ка­ра­ме, ни­що че ня­ма па­ри, ня­ма ба­зи и ни­що не е на­ред…
– Труд­нос­ти­те май ви мо­ти­ви­рат още по­ве­че?
– Ка­то че ли да. Аз съм та­ка­ва в жи­во­та – ня­кой ка­то ка­же, че не­що не мо­же да ста­не, аз пък каз­вам да­ли на­ис­ти­на е та­ка и проб­вам за­дъл­жи­тел­но да го нап­ра­вя.
– Не мис­ли­те за от­каз­ва­не от спор­та?
– По­не до след­ва­ща­та Олим­пи­а­да – не. Ка­за­ла съм на мо­и­те ко­леж­ки, ко­и­то са дос­та по-мла­ди от мен: ко­га­то за­поч­не­те да ме по­беж­да­ва­те, то­га­ва мо­же и да се от­ка­жа (смее се). Още не са за­поч­на­ли, та­ка че ще стре­лям още (смее се).
– Т.е. да си из­во­ю­ват пра­во­то?
– Да. На мен ни­кой ни­що не ми е да­вал да­ром, не ми е пос­ти­лал чер­ве­но ки­лим­че. Всич­ко е би­ло със зъ­би и нок­ти, та­ка че и те тряб­ва да го пра­вят.
– Кое е най-важ­но­то ка­чес­т­во за стрел­ба­та?
– Спо­койс­т­вие и трез­ва ми­съл. За­то­ва е важ­но в се­мейс­т­во­то ми всич­ко да е на­ред, за да мо­га да бъ­да спо­кой­на, да тре­ни­рам и да си вър­ша ра­бо­та­та. Има ли кон­ф­лик­ти в се­мейс­т­во­то, ни­що дру­го не вър­ви, та­ка че съм мно­го бла­го­дар­на на съп­ру­га си, на све­кър­ва си, на сес­т­ри­те си, на ця­ло­то се­мейс­т­во за под­к­ре­па­та.
– Как виж­да­те тър­нов­с­ка­та стрел­ба?
– Ох, мно­го е труд­но. До­ка­то ня­ма ба­за, до­ка­то ня­ма ед­но нор­мал­но стрел­би­ще, с нор­ма­лен мет­раж, с нор­мал­ни тем­пе­ра­ту­ри за ра­бо­та, ня­ма как да ста­не. Се­га ис­ка­ме да вка­ра­ме де­ца в Спор­т­но­то учи­ли­ще, но как да ста­не, ка­то ня­ма къ­де да тре­ни­рат. За да вка­раш ед­но де­те в Спор­т­но­то учи­ли­ще, да се съг­ла­си, тряб­ва да убе­диш ро­ди­те­ли­те, че е ху­ба­во да се за­ни­ма­ва със спорт. И ка­то го за­ве­деш в ед­но стрел­би­ще, къ­де­то вън­ш­ни­те тем­пе­ра­ту­ри са 10 гра­ду­са, а вът­ре е ед­ва 5 гра­ду­са, ня­ма как да ста­не. Все­ки нор­ма­лен ро­ди­тел си гле­да пър­во здра­ве­то на де­те­то, а пос­ле всич­ко ос­та­на­ло. За да тръг­не стрел­ба­та във Ве­ли­ко Тър­но­во да на­би­ра си­ли, пър­во тряб­ва да се оп­ра­ви ба­за­та. Спе­ци­а­лис­ти има­ме, ето Ни­ко­лай Ле­чев е съг­ла­сен да ра­бо­ти, до­ка­зал го е и го пра­ви цял жи­вот, но най-го­ля­ма­та спън­ка е ба­за­та.
Ана­то­ли ПЕТРОВ