Снежана Боянова е преподавател във ВТУ, йога инструктор и веган с вкус към пътешествията в далечни и екзотични земи. Пътешествала е в Индия, Непал, Танзания, Занзибар и Перу. Тази година приключенският дух я отвежда в Мароко. Поводът е връх Тубкал, който със своите 4167 м е най-високият в Северна Африка и втори по височина в Африка след връх Ухуру, Килиманджаро, който вече е част от колекцията на Снежи от сбъднати мечти.
Обича да пътува сама, защото това ѝ дава възможност да се потопи в местната атмосфера. Този път решава да сподели пътуването си и кани свои приятели, но съдбата се намесва по неочакван начин и тя отново се озовава сама.
След многократни промени на полета от страна на авиокомпанията маршрутът се оформя през Рим и Барселона до Маракеш. В Барселона се оказва, че ваксинационните паспорти не са достатъчни на спътниците ѝ, за да продължат пътуването, и така те остават в Испания, а тя продължава към Маракеш сама. Шокът от създалата се ситуация се подсилва от необходимостта да направи реорганизация на цялото пътуване. Но в предизвикателствата и несигурността понякога се крие и чарът на пътуването. Това показва от какво си направен.
Maракеш е розово-керемиден град. Старият град, наречен Медина, е известен с площада Джема-ел-фна, градините Жарден Секрет, двореца Бахия, тесните сокаци и уличните търговци на всичко. Основната цел на Снежи обаче е трекът, който включва изкачването на връх Тубкал. “Планината впечатлява с ореховите гори, ябълковите насаждения, терасираните градини в долините и берберските селища, изградени изцяло от камъни и глина. Съвсем примитивно съществуване, с много стада от кози и овце. Удивително е как на такава голяма височина хората успяват да впрегнат потоците, да изградят напоителни системи и да отглеждат домати, тиквички, боб, царевица, череши и ябълки в пълна симбиоза на над 2200 м н.в. По високото остават само камъните и бодилите. Преходите са дълги, денивелацията понякога е доста, но тръгнеш ли просто вървиш. Човек не знае на какво е способен, докато не направи първата крачка и после просто продължи”, споделя тя.
Пред нея се откриват величествени гледки, просторът я тегли, върхът я очаква. Атаката на върха започва в 3 часа. Доста късно в сравнение с атаката на връх Ухуру, но и височината е различна. В 7 ч., заедно с водача си, Снежи посреща изгрева от върха. Тя, Хюсейн и върхът. “Незабравимо усещане. Нямаше никой друг. Освен гаргите, които искаха да бъдат почерпени с фурми и ядки. Тръгнахме си от там едва когато дойдоха други хора, за да ни снимат заедно”, продължава увлекателния си разказ страстната пътешественичка. Първата и основна цел на Снежи е постигната. Отправила носталгичен поглед назад, нямало да се върне повече тук, не защото не ѝ харесва, а защото има толкова дълъг списък с мечти.
Следващата ѝ дестинация се нарича Аит Бенхаду – град, построен до древна крепост, която наричат касаба и която е изградена на керванен път, свързващ Сахара и Маракеш. Цялата касаба е построена от червено-кафява глина и е обявена за обект на световното културно-историческо наследство от Юнеско. Днес там живеят няколко семейства без електричество и канализация. “Посещението ми в този град съвпадна с всенароден мюсюлмански празник, наречен Аид. Абсолютно всичко беше затворено, никой не ходи на работа. Всички си бяха вкъщи и подготвяха курбана. Градът беше пуст, хотелът е празен. Усещането ми беше, че съм в призрачен град. Бях единственият гост в хотела и се радвах на вниманието на двамата братя, които го стопанисват. Единият ме разведе из древната крепост и ми разказа историята ѝ. Другият влезе в ролята на гид и ме отведе до езерото Ифни – най-голямото в Мароко и едно от най-високите в света със своите 2295 м н.в. Разположено е в централните Атласки планини, размерите му са главозамайващи, отвсякъде е оградено от стръмни склонове и камари от камъни, водата е кристално чиста и не особено студена. Мястото е магическо и не ти се поема по обратния път”, не спира да реди думите Снежи, а вълнението ѝ се чете в тях.
Следващата ѝ цел е град Мерзуга – вратата към пустинята. И тук започва една част от пътешествието, пълна с най-много неизвестни и тревоги. Разстоянието е около 450 км и точно в този момент усещането да си сам в чужда страна, където не говорят езика, който говориш, е най-силно и най-плашещо. Оказва се, че автобусът ще тръгне един час по-късно от обещаното и ще пристигне три часа и половина по-късно от обещаното и до последно Снежи няма да знае за кой град пътува. Знае само, че това не е Мерзуга и ще трябва или да търси начин да се придвижи до Мерзуга, или да остане да спи там. Има моменти на отчаяние и безпомощност, има и малко сълзи, признава Снежи. Но човещината и добротата в лицето на двама мъже я спасяват. Оказва се, че те все пак са разбрали, че тя ще пристигне, и безропотно я изчакват в продължение на три часа и половина в непоносимата африканска жега. Моментът, в който я виждат и я разпознават, е момент на безкрайно облекчение, граничещо с щастие. Програмата ѝ една нощ в пустинята Сахара няма да бъде изпълнена в своята цялост. Ще пропусне навлизането в пустинята с камили, ще пропусне и залеза, но това вече няма значение. Първото, което Ахмед прави, след като я качва в колата, е да ѝ купи бутилка студена вода. След това я откарва в лагера в пустинята. Какво е изумлението ѝ, когато палатката се оказва огромна шатра, която побира спалня, единично легло, баня, мивка и тоалетна! Шатрите, общо 10, са подредени в две редици, между тях има опънат огромен килим и наредени фенери. “Там вече ме очакваха другите 6 членове на групата – семейство американци от египетски произход. Започнаха свободни разговори на английски, имаше богата вечеря, песни край лагерен огън, изгрев и 2 часа возене на камила. Сахара вече не беше думичка, научена в часа по география. Видях я, помирисах я, докоснах я и я изживях”, споделя Снежи.
И когато идва ред на следващото голямо придвижване, този път над 700 км, отново на помощ идва Ахмед. Следващата цел на Снежи се нарича Шефшауен – синята перла на Мароко. И това пътуване е съпроводено от силни емоции, разочарования, отчаяние и находчивост. Но точно такива моменти ти вдъхват увереност, че в крайна сметка можеш да се справиш с всичко. Винаги се намира решение, просто трябва да знаеш какво искаш и да не се отказваш, убедена е тя.
“Синята Перла е истинско очарование, загубваш се в сините улички, потъваш в синия цвят и дребните детайли, които го правят толкова пъстър и наситен. Усещането в Шефшауен е различно. Градът е оживен, бълбукащ от живот и хора, ресторантчета и сергии. Тук дори си намерих веган ресторант. И щастието стана пълно. Особено след като двама малчугани решиха да играят ролята на екскурзоводи и да ми покажат най-живописните и най-фотогенични улички”, разказва Снежи.
Не са за пропускане и водопадите на Акшур, където се редуват водопади и вирчета. В по-спокойните води са накацали капанчета и където теренът позволява, масите и столовете са поставени във водата, което ти дава уникалната възможност да си събуеш обувките, да потопиш крака и да се насладиш на един прясно изцеден портокалов сок.
И последен в програмата е водопадът Узуд, втори по височина на континента със своя пад от 110 м. Мястото е превърнато от местните в претъпкан плаж, водата гъмжи от плуващи и скачащи от скалите смелчаци.
Там Снежи има и близка среща с макаци, които чакат да бъдат нахранени, катерят се по главите на туристите и правят изживяването още по-наситено.
Мароко е интригуваща страна, с високи планини, пустиня, огромни маслинови насаждения, водопади, уникални по своя облик градчета и интересни хора. Една прекрасна страница в колекцията на пътешественичката Снежи Боянова.
Весела КЪНЧЕВА,
сн. личен архив
