Деян Гемижев – Спортист № 1 на В. Търново за 2020 г.: “Емоцията трае секунди, но целият труден път трябва да носи щастие”

Лекоатлетът Деян Гемижев бе избран за Спортист № 1 на 2020 г. в анкетата на Община Велико Търново. Състезателят на СК “Ивайло-93” спечели убедително гласуването, като събра 99 точки.
Деян показва непрекъснат прогрес, като през 2018 г. бе шести в анкетата, а през 2019 г. бе втори. През изминалата година той стана държавен шампион на диск и на зимното, и на лятното първенство, спечели международни турнири, четвърти е на Балканските игри. На хвърляне на гюле е четвърти в страната. Включен е в проектоолимпийския отбор за Токио.
– Как приемаш признанието Спортист на годината на В. Търново?
– С голяма благодарност. За мен това беше въпрос и на семейна чест, защото преди 30 години баща ми е бил удостоен със същия приз.
– Доволен ли си от постиженията си през 2020 г.?
– За постиженията ми през тази тежка за всички 2020 година мога да кажа, че се представих добре спрямо обстоятелствата, но чак доволен – не. Аз съм от тези себекритични спортисти, които почти никога не са доволни и винаги има какво да подобрят.
– Какво не ти достигна?
– Няма нещо, което да не ми е достигнало. Аз тренирах всеки ден по два пъти дори и през онзи период, когато всички зали и спортни съоръжения бяха затворени. Благодарение на моя баща и треньор аз имам собствена зала в къщата ни на Беляковец и направихме 6-месечен лагер там. Още съм млад и зелен – може би това най-точно ще опише опита ми в хвърлянето. Трябва ми време, за да усъвършенствам техниката си, която според титаните в моя спорт се учи и прилага през цялата спортна кариера.
– Всяка година се изкачваш в класацията, но и резултатите в сектора се подобряват…
– Прогресът е това, към което се стремим аз и моят треньор. Както знаете, аз започнах да се занимавам сериозно с хвърляния доста по-късно от моите съперници, на 19-годишна възраст, а сега съм едва на 22 и имам огромни резерви. Защото, както знаят повечето спортисти и хората, които се занимават със спорт, всичко е техника, а тя се учи с годините.
– Тренирал ли си нещо друго преди това?
– Като малък съм тренирал футбол, но това бяха аспирациите на моя баща и всъщност той не желаеше аз да тренирам лека атлетика. Аз никога не съм се чувствал футболист, макар и според него да бях добър. Когато навърших 12 години, имах “лек” спортен застой, игри до късно на компютъра, примесени с разбъркан сън, абсолютно никакви тренировки, лоша храна – общо взето всичко, което е антагонистично за един спортист. Напълнях много през този период, достигайки до 110 кг на 13 г. След това подигравките на моите връстници ме мотивираха да предприема действие и така чрез тренировки в залата успях да смъкна близо 30 кг.
– Кое е най-важното качество на един успешен хвърляч?
– Най-важното не само за един успешен хвърляч, а спортист и човек, е да следва целите си, да се старае да бъде дисциплиниран във всяко едно отношение – както в спорта, така и извън него. Благодарност – напоследък се говори много за нея, но малцина я чувстват. Вярата и волята са две изключително важни качества. Когато стане трудно, трябва да вярваш, че нещата ще се оправят и няма вечно всичко да бъде зле. Да можеш да пребориш тези тежки ситуации като продължиш да правиш това, с което си се захванал.
А може би най-важното е да правиш всичко с удоволствие и обич. Няма смисъл да правиш нещо само за да изкарваш пари. Вярвам, че човек трябва да намери собствената си цел и тя да му доставя удоволствие. Удоволствието от победата, всичката еуфория, емоция – тя трае броени секунди, но целият път на всички усилия, тренировки, всякакви видове лишения, той е труден и той трябва да ти носи щастие. Ако ще тренираш 10-15 години, чувствайки се зле, за емоция, която ще трае няколко секунди, за мен няма смисъл.
– Какво представлява тренировъчният ти цикъл?
– Разбира се, няма да издавам тънкостите му, но ще обобщя основното. Обикновено всичко е разпределено на макро- и микроцикли до най-малката подробност, започвам да тренирам в началото на месец октомври с 15 дена бягане. След което има 15 встъпителни дни за тежестите. През ноември започвам натоварване с двуразовите тренировки – 4 пъти седмично хвърляне, 3 пъти щанги, 2 пъти тренировки за бързина, отскок и взрив. Общо тренировките са 4-5 часа на ден, 11 пъти седмично в продължение на 11 месеца. Разбира се, натоварването се променя спрямо състезанията и периода. Един интересен факт – направих любопитно изчисление на всички килограми, които съм вдигал през годината – 2508 тона. Това са 2 508 000 кг за 11 месеца!
– Трудно ли е да те тренира собственият ти баща?
– Изключително трудно, защото се наместват много емоции. Но смятам, че както е по-трудно, така е и по-добре.
– Какво си мислиш, когато влезеш в сектора за поредния опит?
– Когато влизам в сектора, мисля само за движението и за нищо друго. Тогава съм напълно фокусиран, отдаден и спокоен. Буквално светът около мен изчезва.
– Амбициите ти за 2021 година?
– Амбицията за 2021 е една – тя стои на 66-метровата линия. Това е нормативът за Олимпиадата в Токио.
– Какво ще пожелаеш на себе си и великотърновци за Новата година?
– Пожелавам на всички да бъдем живи и здрави и през новата 2021 г. да се подобрим във всяко едно отношение!