Антоанета Селенска, преди това Тодорова, е участничка на 3 олимпиади, световна рекордьорка за девойки и за жени и първият спортист – Почетен гражданин на В. Търново. Тя е многократна републиканска шампионка и победителка в различни национални и международни турнири. През 1981 г. е определена за спортист № 1 на Балканите, № 2 на България и № 6 в света. Селенска е и един от малкото спортисти, посочвани за № 1 в три различни анкети.
Изявената българска атлетка е родена на 8 юни 1963 г. в Самоводене. Още като дете тя се отличава с много добри физически качества и неслучайно съдбата я отвежда в Спортното училище във В. Търново. За него тя разбира от свои близки, чиито деца учат там, и сама взема решение да кандидатства заедно със своя приятелка. Притесненията ѝ са, че има здравословни проблеми, които е възможно да ѝ попречат при кандидатстването и медицинските прегледи, но всичко минава успешно. Дотогава родителите ѝ не знаят за нейните намерения, но впоследствие подкрепят избора, който прави. При покриването на нормативите Антоанета постига най-добрите резултати както при момичетата, така и при момчетата. Това прави впечатление и тя получава предложения от учителите треньори по лека атлетика, баскетбол и волейбол. Избира атлетиката, защото ѝ е най-близка и позната като спорт, кандидатства за тази паралелка и е приета. Тогава тя за първи път се отделя от родителите си и по цяла седмица е на пансион във В. Търново, като се прибира само в неделните дни. В началните класове Антоанета е една от най-добрите в многобоя, но след 7 клас всеки от учениците трябва да избере дадена дисциплина. Противно на очакванията, тя не избира хвърлянията, в които е най-добра, а се насочва към тази, която най не ѝ се отдава – бягането на средни и дълги разстояния. Преди това обаче бъдещата рекордьорка е забелязана от треньора на “хвърлячите” – Иван Павлов, който един ден я взема при себе си и я запознава с копието, гюлето, чука и диска. Оказва се, че тя има афинитет към копието и прави опити да тренира по малко с него, но въпреки това не променя решението си да се отдаде на бягането.
“Така и не си спомням причината за това мое решение, което беше малко на инат. Аз съм с едра и тежка фигура и бях наясно, че не съм за такива бягания. Взех да получавам много двойки и Павлов ми каза, че при този слаб успех ще трябва да ме изключат от училището. Това ме притесни, въпреки че знаех, че съм добра спортистка и няма така лесно да се лишат от мен”, спомня си Селенска, която тогава става окръжна рекордьорка на висок скок, побеждава спринтьорките на спринт, изявява се отлично в хандбала, волейбола, баскетбола и в още други спортове.
В крайна сметка Антоанета склонява и се премества при Павлов, който става и първият ѝ треньор в хвърлянето на копие. Само за 1 година тя претърпява голямо развитие. Още с първоначалните хвърляния на копието достига до 30 м. Следва резултат от 38 м, след което и шампионска титла в младшата възраст. Треньорът решава да ѝ даде шанс да се пробва и в старшата възраст. Едва 16-годишна тя постига световен рекорд за девойки със завидните за времето си, а и сега, 66,40 м.
“Тогава усетих, че това е моят път. Попаднах в точното време, на точното място и при точния човек. Павлов беше прекрасен треньор. Не даваше косъм да падне от главата ми. Постоянно мислеше как да ме тренира и с какво да подобри постиженията ми. Още когато хвърлях 38 м, той ми казваше, че аз съм тази, която ще хвърли 75 м, а на мен това ми се струваше невъзможно”, разказва Селенска. Тъй като Антоанета и в подготовката се справя много по-добре от другите, треньорът ѝ отделя специално внимание, за да доразвие потенциала ѝ. Под вещото му ръководство всяка година тя подобрява резултатите си с по 10 м, което впечатлява дори и него. За съжаление Павлов напуска този свят твърде млад, едва навършил 39 г., и не доживява големите успехи на своята възпитаничка. Това става малко след завръщането им от участие на Олимпиадата в Москва през 1980 г. При подготовката за този форум 17-годишната Антоанета покрива норматива без проблем и става най-младата състезателка в руската столица. Там тя се класира на 10-то място, като това за нея е първото ѝ толкова голямо състезание и липсата на рутина изиграва своята роля.
“Аз бях едно младо момиче от село, което попадна в огромен град като Москва. Само Олимпийското селище беше колкото Самоводене, че сигурно и по-голямо, и там имаше всякакви удобства като фризьор, козметик, ресторанти и какво ли не още. Храната и напитките бяха в изобилие и всичко това ми беше непознато. Дотогава бях ходила на различни състезания, но Олимпиадата си е Олимпиада и останах силно впечатлена”, спомня си Антоанета.
Когато губи треньора си, младата надежда получава предложения да се присъедини към най-добрите спортни клубове в България – столичните “Левски”, ЦСКА, “Академик” и “Славия”. Не липсват и други оферти, включително и от чужбина, но тя избира да тренира в Казанлък, при треньора Петър Рахманлиев. Под негово ръководство през 1981 г. Антоанета поставя световен рекорд с постижение от 71,88 м на състезание по лека атлетика за Европейската купа в Загреб.
С времето резултатите на състезателите в хвърлянето на копие изведнъж започват да стават много силни. Жените достигат 80-те метра, а мъжете – над 100 м. Това става причина да се направят и някои промени по характеристиките на копията, за да се премахне това драстично, нереално бързо като резултат увеличение на постиженията.
“Аз лично присъствах при поставянето на световния рекорд на Уве Хон, който е 104,8 м. Тогава копието прехвърча над целия терен и се заби в едни мрежи. Така станах свидетел и на друг световен рекорд, освен моя”, припомня си с усмивка Селенска.
През 1982 г., при подготовката си за Европейско първенство Антоанета получава много сериозна травма. Нормативите, които трябва да покрие, са изключително високи, като постиженията за класиране на форума трябва да са почти на ниво златен медал. Това изисква голямо натоварване и въпреки че успява да спечели квотата, тя получава лоша контузия. Дълго време атлетката търси специалист от страната или чужбина, който да помогне с лечението. В крайна сметка претърпява операция в България, но психическата травма от случилото се остава. Това повлиява зле на резултатите ѝ и Антоанета така и не успява да възвърне предишното си ниво.
През 1984 г. копиехвъргачката от Самоводене е много добре подготвена за второто си участие на най-голямото спортно състезание в света. За него тя и до днес има чувството, че е можело да бъде нейната Олимпиада, но тогава социалистическият блок бойкотира игрите и състезателите от тези държави не отиват в САЩ, а се включват в алтернативните игри, организирани в Берлин и Прага. В Чехия Антоанета става втора, като и досега съжалява за пропуснатата възможност да вземе медал от истинска Олимпиада, защото резултатите от турнирите в Берлин и Прага не се признават официално като постигнати на Олимпийски игри. През 1988 г. самоводчанката участва на Олимпиадата в Сеул, където става 14-а, а през 1992 г. – на тази в Барселона се нарежда на 18-о място. При подготовката за последното си участие на Олимпийските игри в Атланта Селенска отново е сполетяна от контузия. По време на почивката между тренировките на лагера в Белмекен, при една игра на футбол, тя скъсва ахилесовото си сухожилие и това слага край на надеждите ѝ за последно участие на Олимпиада, преди да сложи край на състезателната си кариера.
След активната си спортна дейност Антоанета се отдава на грижите и спортната подготовка на своя син – Михаил Селенски, който тренира и се състезава като дискохвъргач. Като своята майка – треньор, той също постига големи успехи, достигайки до Балкански и Европейски състезания и печелейки редица награди. През 2007 г. треньорката създава и свой собствен спортен клуб, като тя самата също участва в състезания и дори взема медали от държавни първенства почти без да тренира. Антоанета подготвя и републиканската шампионка на България – Деница Колева от Русе.
В момента Селенска работи като учител по физкултура и спорт в Старопрестолната гимназия по икономика. Тя продължава да запознава учениците с различните спортове, да ги насочва към подходящите за тях клубове, а от време на време им разказва и за отминалите времена, в които е покорявала спортните върхове.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив
