Станислав Стоянов: Държавата – това сме ние. Решаването на кризите зависи от нашето обединение

Без да чертае апокалиптични картини, великотърновският предприемач Станислав Стоянов е силно притеснен за обстоятелствата, в които бизнесът в България е принуден да оцелява. И не само заради ковид вълната, а заради наслагването от кризи, които увреждат бизнес средата. Той ги нарича “перфектна буря” и определя ситуацията като време на нестабилност. “Огромен скок в цените на енергийните ресурси, ръст на суровините, ръст на инфлацията, здравна криза, икономическа криза, политическа криза. Всичко това влошава значително бизнес средата и не дава хоризонт за прогнозиране и планиране. Инвестициите ще бъдат замразени или отложени. Ще се премине в режим на свиване на разходи, ще последват съкращения и фалити”, казва Стоянов и допълва, че цените на газа и електроенергията принуждават редица предприятия да затворят временно или завинаги.
Дава пример със свой колега в малкия частен сектор с хранителни стоки, който затваря магазина си след последната сметка за ток, увеличена петкратно. “В момента разпродава имуществото и си е намерил работа на друго място. За съжаление, това вече се случва масово. Проблемът е, че държавата закъснява с мерките за подпомагане”, казва Стоянов за ненавременните и даже никакви реакции на правителството.
Наслагването на кризи и решенията:
Енергетиката – Трябваше да бъде решена в спешен порядък, защото тя касае не само частния, но и публичния сектор, т.е. държавата също губи от несправяне навреме с този казус. Кабинетът можеше да гласува компенсации за небитовите потребители чрез отрицателна ставка на такса “задължение към обществото”, а през фонда за сигурност на електроенергийната система да подпомогне енергийно-интензивните производства. Това, че едно правителство е служебно, не дава основание да се смята, че трябва то да абдикира и да хвърли “горещия картоф”, на който дойде след него – седем месеца не са малко време.
Икономиката – Не знам колко хора си дават сметка, но повишаването на основни суровини на световния пазар като стомана, алуминий, тор, дървен материал ще се отрази на всеки продукт, произведен или зависим от производството на всяка от тези суровини. Всеки производител ще заложи в себестойността на продукта си повишението и накрая пак ще платят гражданите. Да не казваме и че на всичко това има и ДДС. Не може да се върти тази спирала до безкрай, защото в един момент нито потребителят ще има пари да купи, нито работодателят ще има откъде да му плати. Държавата има възможности временно да компенсира сектори, които засилват инфлационните процеси и по този начин да задържи или намали повишението на цените. Сами си даваме сметка, че за инвестиции и дума не може да става – няма предприемач, който да рискува в подобни времена без адекватна оценка на риска.
Мерките за бизнеса – Служебното правителство казва, че няма средства за икономически мерки. Същевременно изтеглиха заеми за милиарди левове, а през лятото слушахме гръмки заглавия за рекордна събираемост и огромни излишъци. Къде са тези пари? Никой не казва. А можеше да си спасим и стабилизираме икономиката с няколко навременни действия. Ако бяха внесли навреме плана за възстановяване и устойчивост, днес вече щяхме да разполагаме с първия транш и милиарди евро щяха да се вливат в българската икономика. Програмата за енергийна ефективност е променена по такъв начин, че просто няма да работи. Всичките хиляди одобрени до момента молби ще бъдат анулирани. Ще се кандидатства наново, но по нови правила и с 20 % самоучастие на етажната собственост. Програмата на ГЕРБ беше без хората да плащат, а със 100 % финансиране с европейски средства и всички одобрени до момента предложения щяха да бъдат финансирани. Не трябваше да се ограничава инфраструктурното строителство. Напротив, трябваше да се увеличи и ускори.
Политическа криза и обществен хаос – Темите, които ние от ГЕРБ обясняваме вече месеци наред и то не за да плашим хората, а за да разбере обществото, че граденото десетилетия може да се разруши бързо, когато няма действащи институции. Месеците на “чегъртане” и “зачертаване” ще оставят дълбока следа върху следващото десетилетие, което ще платят и децата ни. Броени седмици ни делят от поредната криза – държавният бюджет за 2022 година. Кметовете ще са изправени пред непосилната задача, поради липсващ парламент, да работят със стария бюджет, а това е невъзможно при галопиращите цени в почти всички отрасли. Без подпомагане от държавата общините няма да могат да се справят. Това също ще създаде проблеми за бизнеса, защото държавата и общините са едни от най-сериозните участници в икономиката на страната и намаляването на икономическата им активност ще доведе до допълнителни сътресения.
Във времена на криза е нужно обединение. Обединение във всички сектори и смислени планове за справяне с предизвикателствата. Стига вече разделения! Държавата това сме ние – като граждани, семейства, населени места!