След 20 години в чужбина Станислав Гайтанджиев избра старата столица пред Мадрид

Израснах във В. Търново, тук съм роден, но след училище работих в София, а после съдбата ме отвя в Мадрид. Преди 2 години със семейството ми решихме да се върнем в България. Никога не съм си задавал въпроса “Къде в България?”. За мен и до ден днешен има само един отговор – В. Търново. Тук имам интересните приятели, динамиката, която винаги ме е привличала, шума от Мадрид и аромата на любимите ми ястия. Тук липсва напрежението на мегаполиса, но пък имаш всички екстри на цивилизацията. Градът е едновременно модерен и старинен, а туристите му придават особен чар – винаги срещаш някого, който ти напомня, че и ти си бил чужденец в друга страна.
Като човек, живял извън България повече от 20 години, мога ясно да видя разликата и да кажа, че градът е поел по една добра права. Търново има много потенциал и може да дава все повече на този, който е готов да дава от себе си. Нашето бъдеще и благополучие зависи от нашите усилия. Никъде по света хората не разчитат на държавата или на кмета, ако, например, не им стигат парите. Просто работят на 2 и повече места, харчат по-малко. Това са нормални неща в цяла Европа.
Не разбирам хората, които са вечно недоволни и винаги другите са им виновни! Те си стоят вкъщи, следят живота през социалните мрежи и търсят поводи за “протести”. Мисля, че това не е нашият начин да живеем. Ами затова сме хора – да споделяме идеи, а не да се жалваме.
Ясно е, че един жив град винаги ще има проблеми, които кметът не може да реши с магическа пръчка. Трябва да сме умерени в исканията си и реалисти в очакванията, да погледнем първо себе си и да пазим това, което е направено. Защото няма лош или хубав период, има това, което ние сами направим. Ако няма постоянство, няма успех. За мен В. Търново е град с голям потенциал. Когато посоката е правилна, най-логично е да продължиш по този път. Важно е обаче, освен да знаем какво искаме, да си даваме сметка и какво даваме.
Обичам с децата си да ходим в нашия парк, да се разхождаме в старата част, да караме колелета, да играем на Света гора. Затова се прибрах в Търново, защото тук знам къде се намирам. Знам, че когато обичам града си, и той ще ме обича.