С рекордните над 550 млн. лв. увеличават средствата за образование през 2018 г.

С рекордните над 550 млн. лв. са увеличени средствата в бюджета за образование за 2018 г. Това съобщи във Велико Търново председателят на Парламентарната комисия по образование и наука Милена Дамянова. Тя ръководи изнесеното заседание на комисията, което се провежда в старата столица от неделя. “Това не е европейско финансиране, а пари, заделени от приходите за образование и наука”, поясни депутатката.
Над 70 млн. лв. са заделени за наука, а с тях ще се развиват приоритетните направления, записани в Стратегията за научни изследвания. “Предвидени са средства за млади учени. Преди 2 г. стартира специална програма за подкрепа на младите учени в БАН, която ще продължи и т.г., а това ще бъде един от основните акценти в нея. Заложено е финансиране и за повишаване на стипендиите на докторантите”, каза още Милена Дамянова.
Повече са парите и за училищното и предучилищното образование, като усилията там са насочени към промяна в делегираните бюджети. “Тази промяна училищата ще усетят още от 1 януари 2018 г., защото част от средствата са предвидени именно за обезпечаване на този нов модел на финансиране. Като отделен стандарт вече ще се изплащат средствата за постоянни разходи в училищата – осветление, отопление и др., които не зависят от броя на децата”, обясни председателят на образователната комисия.
240 млн. лв. са заложени за увеличение на учителските заплати през сл. г. Друга новост е, че от 2018 г. ще се поемат транспортните разходи не само на учителите, но и на децата, не само до най-близкото училище, а до най-близката професионална гимназия, независимо че тя може да се окаже в съседна община. 3 млн. лева пък се предвиждат за т.нар. защитени професии, които са необходими на икономиката, но към които липсва интерес. Осмокласниците също ще получават стипендии. Осем милиона са заложени, за да се обезпечи всяко българско училище с педагогически съветник и психолог – за превантивна дейност срещу агресията в клас. Над 35 млн. лв. пък са насочени към обхват на децата от уязвимите групи, защото усилията, които полагат учителите за работа с тях, са доста по-големи, каза още Дамянова.
Над 20 милиона са предвидени за системата на висшето образование, където реформата продължава. Масово промените в Закона за висшето образование от м.г. бяха в посока финансиране срещу качество, т.е. повече средства да получават професионалните направления, които заемат челно място в рейтинговата система, посочи депутатът.
Тя подчерта, че държавата не може да се меси на пазара на висшето образование с оглед намаляване на вузовете. “Няма как държавата да каже механично: от 50 висши училища, примерно, ще останат 20. Всеки вуз трябва да изгради стратегия да предлага добро обучение, защото няма как Ветеринарният университет в Стара Загора да подготвя икономисти например. Това е неспецифична специалност, поради което държавата спира да финансира тази специалност – ето това е механизмът за регулация!”, обясни Милена Дамянова.
З. ГЕОРГИЕВА