Областният управител проф. Пенчо Пенчев – между икономиката, политиката, неотворения учебник за лов и футбола

Областният управител проф. Пенчо Пенчев празнува днес рожден ден. Той е от хората, които не обичат излишната показност. Суетата му е чужда, не преследва успеха на всяка цена. Затова ни казва, че разговорът ни ще бъде труден, когато молим да си поговорим за онова друго негово лице, което остава скрито за мнозина.
В началото на срещата ни го питаме работохолик ли е, защото знаем, че времето му е разпределено между дейността му като губернатор и работата като университетски преподавател. “Хората казват, че съм работохолик, но човек трябва да бъде такъв, иначе няма как да успява”, признава проф. Пенчев. Трудно му е да отговори по колко часа работи в денонощието. Това зависи най-вече от конкретните ситуации. Споделя, че е от хората, които обичат да организират работата си добре, но винаги възниква нещо допълнително. “Много пъти съм оставал след края на работното време. За предходния мандат се оказа, че голяма част от свлачищата и лошите неща станаха през почивните дни”, допълва той.
Разкрива още, че до сега не му е писвало да се занимава с политика и обществена дейност, но му е неприятно, когато хората не оценяват направеното. Макар че винаги е бил по високите стъпала на йерархичната стълбица, предпочита да не се държи като началник, а да говори с човека като с човек. Не помни от 1982 година до сега да е повишавал тон на някого. “За някои хора това е обратен знак, но такава ни е народопсихологията. Имаме много черти, които ни пречат. При нас е силно изразена завистта, обединяват ни, за съжаление, преди всичко бедствията”, казва губернаторът.
В политиката проф. Пенчев не може да свикне и да приеме хамелеонщината. По думите му има много хора, които, гледайки гребена на вълната, се опитват да се доберат до нещо определено. Категоричен е, че човек не трябва да се води само от конюнктурата.
Детството, родителите, средата са онези, които изграждат човека. Своето детство областният управител е изкарал във Велчево. Баща му още като малък останал сирак и леля му от София се върнала да го гледа.
От баща си професорът е запомнил, че ако не може да помогнеш на някого, е по-добре да не му пречиш. Знае още, че човек, независимо накъде върви, трябва да гледа назад, защото в живота често се случва и да се изправиш, и да паднеш.
Проф. Пенчев не губи връзката с родното място, къщата е построена от дядо му. Почти всеки ден пътува до Велчево, за да види майка си. Там се зарежда. Опитва се да се грижи и за градината със зеленчуци и лозето, но не му остава много време. Областният управител разказва, че баща му правел хубаво вино, но той не е опитвал. Губернаторът признава, че вино може да не прави, но е майстор на еленския бут. Обяснява, че за да стане хубав, е много важно какво ще е животното, от което е взет. То трябва да е отгледано на свобода сред природата и да е по-голямо на възраст.
За типично мъжки хобита на проф. Пенчев не му остава време. Подарили му били учебник за лов, но така и не го отворил.
През последните години, когато му останело малко време, проф. Пенчев се занимавал с научния си труд за малките и средни предприятия в хранителната промишленост, който определя като венец на дейността си през последните 30 години. Да го напише го мотивирали учителите му проф. Камен Луканов и проф. Иван Дочев.
Работата в университета винаги му е била много интересна, никога не му е тежала. “Предизвикателство е  теоретичните постановки да се реализират на практика. В последно време много се говори за изграждането на ефективен работен екип, който обаче може трудно да се постигне в България. Пречи ни това, че трудно създаваме общи цели. Нас, българите, ни водят преди всичко личните амбиции. Винаги пишем “Аз” с главна буква. В последното време ми се струва, че и “З” направихме главна. Липсва ни уважението между хората в един екип”, добавя той.
Пред проф. Пенчо Пенчев никога не е стояла друга дилема, освен да се занимава с икономика. Завършил е Първа гимназия. Благодарен е на учителя си там Ганчо Христов, който водел кръжока по математика. Благодарение на него той и съучениците му постигали много добри резултати. Сред тях е хирургът д-р Божидар Ангелов, с него стояли на един чин.
Като завършил гимназията, можело да се кандидатства само в един ВУЗ или във Военното училище. “Аз си бях решил, че ще уча в Стопанската академия в Свищов. Приеха ме още преди казармата. Завърших специалността “Организация на производството и управление на промишлеността”. Няколко месеца работих и в практиката по разпределение. Първото ми работно място беше машиностроителният завод “Заря” в Павликени. Там шеф ми беше сегашният заместник-кмет на града Венци Иванов”, спомня си областният управител.
Губернаторът може и да няма типично мъжки хобита, но като почти всеки представител на силния пол обича много да гледа футбол. Причината е, че като млад е играл в студентския отбор централен защитник. Любимият му футболист бил Димитър Якимов. Сега проф. Пенчев следи внимателно всичко, което се случва с любимия му “Етър”.
Споделя, че в последните години времето е започнало да върви много бързо. Сякаш магнит се е залепил за часовника му. Спомня си, че 1995 година, когато си взел дипломата за доцент, в автобуса от София към Свищов, където преподавал, се замислил, че не е успял да разбере кога е пораснала дъщеря му, дори подредил тези свои вълнения в стихотворение. Съжалява, че сега не може да го намери. Листчето се изгубило някъде, когато семейството му се пренасяло от Свищов към Велико Търново. Дъщерята на проф. Пенчев е голямата му гордост, макар и да не е могъл да ѝ отдели нужното време. Спомня си, че един път дори объркал в кой клас е и тя му се разсърдила.
Наследничката на професора през 2009 година беше кандидат за евродепутат. Работи в Брюксел. Първо в генерална дирекция “Околна среда” в европейската столица, а сега в генерална дирекция “Конкурентоспособност”.
На проф. Пенчев му е трудно да отговори каква е цената на успеха. Знае обаче, че я плащат близките на човека, който е на съответния отговорен пост. Никога не забравя и думите на историка Владо Попов, който преди години му казал – враговете са ясни, пази се от своите. Уточнява, че не става дума за политиката.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив