Константин Проданов е роден през 1977 година в София. Той е бивш съветник на Георги Първанов по икономически и финансови въпроси в последната година от мандата му. През 2014-а Проданов беше кандидат за евродепутат от ПП АБВ на изборите за европейски парламент.
Завършил е международни отношения в Юридически факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и магистратура по финанси в Токио, Япония. Между 2001 – 2011 година работи в банковия сектор в Токио в инвестиционни банки като UBS и “Голдмън Сакс” в качеството си на вицепрезидент на девизия “Търговия с деривативи”. Владее английски, руски, японски и френски език. Част е от ПП АБВ още от самото ѝ създаване.
– Колко време ще ви е необходимо да се еманципирате като лидер на АБВ и да докажете, че не бяхте посочен?
– Аз не намирам необходимост да се еманципирам, защото не се възприемам като посочен. Бях избран от конгреса. Мисля, че с начина, по който говоря, и с първите си действия показвам, че съм доста различен като визия и като поведение.
Аз съм доста по-радикален
от президента Първанов.
– Дразнят ли ви тези внушения и съмнения?
– Не, по-скоро ме амбицират да покажа, че съм различен. Георги Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин са хора с голям авторитет, с много постижения в обществения живот. Те слагат за мен една доста висока летва, която трябва да се опитам да надскоча. Приемам предизвикателствата с удоволствие. Те ме амбицират, а не ме демотивират.
– Какво от това, което носят старите лидери, не бихте искал да пренесете във вашето поведение на лидер?
– Новите времена изискват нов тип хора и нов тип мислене. Това не означава, че старият е бил погрешен, но хората се променят. Искат нещата да им бъдат казвани по различен начин и да се действа по различен начин. Стилът на президента Първанов винаги е бил много диалогичен и приобщаваш, винаги се е старал да хвърля мостове, което, когато беше държавен глава, беше работещият подход. През последните няколко години има много тежко противопоставяне и сега е много по-важно човек да се разграничи, да си нарисува политическата физиономия и да покаже с какво той е различен. В момента да се опитваме да примирим абсолютно всички различия от крайно ляво до крайно дясно би било много добре, но на практика няма как да стане. Конюктурата налага по-резкия изказ, който имам аз, докато за по-дипломатичния тон в момента няма чуваемост.
– На какво ще заложите в предстоящите избори?
– Прави ми впечатление, че ние сме единствените, които искат да защитават интересите на работещия човек, не на предприемача, въпреки че там също има много какво да се направи, а на наемния труд. Това е нашата основна цел. Искаме да защитаваме тези хора от експлоатацията, от бедността, която е основната причина за демографската катастрофа. Амбицията ни е да изпълним с ново съдържание понятия като справедливост и солидарност.
– Какво трябва да се направи?
– Необходимо е преосмисляне и промяна на данъчната система. Общо концептуално като философия трябва да се работи към промяна на съотношението между косвени и преки данъци, което в момента е най-антисоциалното в рамките на целия Европейски съюз. Съотношението е около 70 % на 30 %, а нашата цел е да стане поне 55 на 45 %. Косвените налози са ДДС акцизите, които товарят в най-голяма степен най-бедните и уязвимите. Това са данъци върху потреблението. Всеки един човек независимо дали взима минимална работна заплата, или 10 000 лв. заплата, яде, пие, пуши и кара кола еднакво, но на този, който взима 10 000 лв., му е по-лесно да си плати ДДС-то на хляба. Така че на първо място смятам, че трябва да се преосмисли този модел. На второ място поставям борбата с плоския данък, който беше въведен преди 10 години и нито една от ползите му не се материализира в степента, в която се очакваше. За нас е важно да се премине към система на прогресивно подоходно облагане като основният акцент там е възстановяването на необлагаемия минимум, защото в този си вид, без необлагаем минимум, плоският данък почти не съществува и няма аналог в света.
За нас това е акцентът –
не наказване на богатите, а по-скоро раздаване на справедливост
за най-уязвимите.
Добрата икономика е да се даде на най-бедните, които имат най-висока склонност да потребяват. Когато им дадем малко повече разполагаем доход, той веднага ще се завърти в икономиката и ще се върне под формата на ДДС, акцизи, печалби за фирмите и т.н. Тук говорим за умерена скала с пределни ставки от порядъка на до 25 % за най-високите доходи и необлагаем минимум.
– На каква цена бихте участвали отново в коалиционно правителство?
– Участието във властта под каквато и да е форма трябва да е предмет на обсъждане вътре в партията, преди да бъде направено. Аз лично съм на мнение, че АБВ няма какво да прави в дясно правителство. Участието ни в управлението на ГЕРБ беше грешка, защото то легитимира тяхното присъствие и безобразия през последните две години. В бъдеще всяко едно участие в центристко или ляво правителство трябва да е много добре проговорено с нашите членове. Възнамерявам по такива въпроси да провеждаме вътрешнопартийни референдуми, за да могат хората да решат. Но всичко ще е на принципна основа. Ще заставаме зад платформа, зад програма, а не само за да консумираме властта.
– Как АБВ вижда мажоритарната система?
– Президентът Георги Първанов още преди да създаде АБВ, беше първият, който разви необходимостта от мажоритарен елемент. Нашата позиция и до сега не се е променила. Да, трябва да се даде възможност на хората да гласуват за личности, но този краен вариант на мажоритарен вариант, който се предложи по време на референдума – абсолютно мнозинство в два тура, ние не приемаме за работещ, защото на практика ще бетонира статуквото. Ще има две или три партии, но ще се загубят гласовете за всички по-малки политически формации. Ще се получи така, че протестът на хората срещу политическата система ще доведе до механизъм, който ще я бетонира
По-добре е да се възприеме смесен тип избирателна система от типа на немската, където се пускат две бюлетини – едната е за партията, а другата за личността, така че и пропорционалният вот за всяка една партия е отчетен и не се губи, но на първо място се гласува за конкретни личности. Това за нас е по-работещият модел. Но каквото и да се прави, трябва да има разяснителна кампания и сериозен дебат. Не може такива решения да се вземат под уличен натиск.
– С какво патриотизмът на АБВ е по-различен от този на останалите формации?
– Патриотизмът на другите се гради преди всичко на определяне на външен враг и “бой” срещу него.
За АБВ патриотизмът
е любов към българското,
защита на нашите интереси, традиции, история, производство. Към всеки един външен субект ние се отнасяме с разбиране и уважение, а не го приемаме като враг.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
