Търновските височини трябва да станат природен парк
Искам да бъда добър православен християнин е първото, което казва Евгени Коев за себе си. Потомък на един от старите търновски родове, който след падането на Търново са преселени в Одринска Тракия, а след Освобождението техните наследници се връщат отново на север от Балкана. На 50 г. е. До сега е инициирал изграждането на два параклиса, свързани с историята и културата на Велико Търново – “Св. Богоявление”, на мястото, където е бил третият манастир в търновския Дервент и “Св. Ив. Рилски” на връх Кръстец, където в продължение на седем дни са престояли мощите на св. Иван Рилски.
Евгени Коев е старши учител в ПГТ “Д-р В. Берон”, където вече над 20 г. преподава география и икономика. Любовта му към историята обаче не е отслабнала, като проучва къде е била къщата на многозаслужилия за Търново д-р Васил Берон и с постоянство допринася там днес да има монтирана паметна плоча. В гимназията е разработил курс по екология на туризма, както и експериментален за България курс по манастирски туризъм. Коев е и ръководител на единствения в България ученически спелеоклуб, с който има значителни успехи. Заедно с членове на Пещерен клуб “Дервент”, на който е председател, провеждат за първи път в България архитектурно заснемане на Ивановските скални манастири, като вече са картирани два от тях. “Открихме уникално скално ложе за свети мощи, предназначено най-вероятно за поклонение пред мощите на първия канонично признат български патриарх, и това ни дава основание да смятаме, че това е манастирът, основан от търновския патриарх “Св. Йоаким I”, обяснява Евгени Коев. През годините Коев е открил и проучил редица скални манастири и светилища, като по този повод е бил и гост на “Шоуто на Слави”.
Коев е и секретар на ТД “Академик ВТУ”, и като такъв е организатор и ръководител на десетки национални и регионални туристически прояви, включително и такива, посветени на Освобождението на България, Освобождението на Търново, Велчовата завера, въстанието на Капитан Дядо Никола и др. Като бивш волейболист, съотборник на известния ни спортист Любо Ганев, той все още предава опита си на училищните отбори по волейбол в ПГ по туризъм и мечтае най-успешната българска игра да стане любима и за търновските деца, за което според него не трябват и много инвестиции.
Освен всичко е и председател на синдикалната организация на СБУ в училището, председател на общинския стачен комитет на СБУ и член на изпълнителния комитет на регионалния съвет на КНСБ в старата столица. Като синдикалист е и един от организаторите и ръководителите в гр. В.Търново на голямата учителска стачка – най-голямата стачка в новата история на България.
Моята мисия ще бъде да представлявам трудещите се и обикновените граждани в Общинския съвет. Необходимо е да върнем града на гражданите, общинския съвет да работи в интерес на обществото, а не на шепа т.нар. бизнесмени, категоричен е Евгени Коев. Ще акцентирам и върху необходимостта от колективно трудово договаряне и ползата му както за трудещите се, така и за бизнеса, спокойствието и мотивацията на трудещите се е изключително важна и за хората, и за производството, обяснява Коев. Особено внимание, според него, трябва да има за младежките инициативи. Младите хора в Търново трябва да имат шанс за реализация и развитие, защото те са нашето бъдеще.
Като еколог и туристически деятел за Евгени Коев е особено болезнена темата за екологичното състояние и опазване района на В. Търново. “Благодарение на нашата дейност бяха спрени вредните за местната общност намерения за изграждане на кариери при с. Мусина и с. Димча”, категоричен е Евгени Коев. Моя цел ще е разширяване на защитената територия в района на Търновските височини, това ще даде възможност за привличане и на допълнителни туристи с по-дълъг престой в нашия град. Местността Търновски височини трябва да се превърне в природен парк. “С нищо Шуменското плато не е по-добро и значимо, но някой се е сетил да защити статута му и това облагодетелства цялата общност, това може да се осъществи и в Търново и зная как това да стане”, обяснява Коев.
Като свой приоритет Евгени Коев определя намирането на справедливо и в интерес на всички решение на проблема с гората на Картала. “Този район беше много по-посещаван, отколкото хълма Света гора. С монтирането на ограда там се унищожиха всички подстъпи и екопътеки към Търновските височини и към Пеображенския манастир. Две писма писахме до бившия общински съвет с настояване да се осигури възможност на желаещите да преминават, но без резултат. Не искаме ничия собственост, но не може по такъв безпардонен начин, с лишаването от възможност за придвижване, да бъде погазван общественият интерес на децата, гражданите и гостите на града. От петте преградени пътеки трябва поне две да бъдат освободени за преминаване”, коментира Коев.
Специална подкрепа и отношение са необходими за лансиране на всички обекти от търновската Света гора. Пълен абсурд е, че днес до Преображенския манастир и до Патриаршеския манастир “Св. Троица” няма нормален път и лично за мен е срамно софийската Света гора да е по-представяна и по-известна от търновската, коментира Евгени Коев. Десетилетия наред не може да се намери начин за решаване на проблема с опазване и съхраняване на архитектурния резерват, обхващащ стария град. Безобразие за Търново е, че къщата на Стефан Стамболов от десетилетия е в руини, а на мястото дори няма и паметна плоча. Вместо да се опазват архитектурните паметници, тази година беше съборен и метохът на Преображенския манастир. Местната власт трябва бързо да намери начин и да положи енергични усилия за съхраняване на културните паметници във В. Търново, категоричен е той.
