Не ресторантьор, а кръчмар е думата, която най-точно описва Григор Шиков. Той е един от най-колоритните великотърновски кръчмари, а култовата му механа “Хаджи Минчо”, чийто собственик е вече над 20 години, пази духа на старата столица от отминалите времена. Отворена е през 1968 г. и бе едно от ред подобни заведения като “Кацата”, “Болярска изба”, “Тихият кът”, но вече е една от малкото, в които човек може да седне и в приятна и непритенциозна атмосфера да се потопи в спомените си.
Григор Шиков е кореняк търновец и казва, че от малък бил впечатлен от историята за Хаджи Минчо, а механата помни още от младежките си години. Наследник е на известен род, с баба и дядо учители, а баща му е известният ревизор Иван Шиков.
Гришата обаче винаги е бил луда глава и макар вече в зряла възраст, годините изобщо не са го променили.
“Израснал съм на “Зеленка”, завърших ОУ “Димитър Благоев”, а мечтата на майка ми беше да ставам военен. Пратиха ме в механотехникума в Сопот, но ученето бързо мина на заден план. Тотално се изхайтихме там, тръгнахме по жени, по мачове. После влязох в Школата за запасни офицери в Плевен, а на втората година в Горна баня вече бях командир на взвод. Обаче редовно обличах цивилните дрехи и ходех на мачове на “Левски”, разказва Шиков. През 1983 г.го взели на работа в Радиозавода, но започнали да го викат запас, за да води военни обучения. Така се запознал и с бъдещата си съпруга.
“Водехме на Ветренци обученията на учениците от местните училища. Много хубави момичета, а аз – ергенче, младо момче… Точно там се запознах с жена си и през 1988 г. се оженихме”, споделя Гришата. Родителите ѝ обаче мърморели, че няма висше образование и той записал задочно история във ВТУ. Но никога не е работил по специалността си, защото решили да бягат в Германия. Минали чешко-немската граница с един москвич. Гурбетът в чужбина е отделна история в бурния живот на Григор Шиков. Там работи какво ли не. Поизкарали пари и се върнали в България през 1993 г.
Още в Радиозавода обаче Гришата завършва курсове за барман и това дава тласък на бъдещото му призвание. “През 1996 г. Борката Макавеев ме взе за барман в Интерхотела, като ми каза: ще взема теб, защото идваш заради хобито, а не да крадеш… 4 години изкарах там. В “Хаджи Минчо” съм идвал безброй пъти, държаха го мои приятели. Отново изчезнах за Германия и като се върнах през 2002 г., разбрах, че имотът се продава. Реших да купя “Хаджи Минчо” и механата стана част от живота ми”, признава той.
Още дотогава кръчмата има богата история. През 1991 г. Лепа Брена идва тук на концерт, кани я Мишел с едно пълно куфарче с марки. Сръбската звезда изпяла в механата 4-5 песни, а оркестърът свирил до сутринта. Две седмици след това реституцията разделя имота на две – входът дотогава е откъм банката, а на сегашното място е била само кухнята.
“Цялото творчество на Тошко Тодоров от 1995 г. нататък е излязло от тази кръчма. Пееше се на един подиум в кьошето. “Радка Пиратка”, “Вале, Вале”, “Тигре, Тигре”, която я взе Радо Шишарката… Аз бях още барман в Интера. Много хитове са излезли от “Хаджи Минчо”, и много известни хора са ни гостували. Милчо Левиев, Марги Хранова, Етиен Леви, Андрей Дреников, Вики Алмазиду… Даже бившият американски посланик Джеймс Пардю, лека му пръст. Доведе го акад. Пламен Карталов. Правят репетиции, свършват след полунощ и няма къде да отидат. Вика ми: отваряй кръчмата в 1 ч., говорят си тук, музичка, гювече, скаричка…”, разказва Гришата.
Великият щангист Наим Сюлейманоглу също му е гостувал.
“Една неделя беше, влиза един тапест… Предлагали му да го водят на Арбанаси, а той казал: заведете ме в проста българска кръчма! “Сливенска перла” с шопска салата, хапна гювече с люта чушчица”, спомня си кръчмарят.
Най-голямото богатство на “Хаджи Минчо” е нейната история. Знаят я поколения студенти и курсанти, минали през Велико Търново. 90 % от гостите са именно хора, които се връщат към младите си години, търсят старата българска механа с гювечетата, с чорбите…. “Преди две седмици влизат едни от Елхово с двете си деца. Те се запознали в “Хаджи Минчо” и решили, като дойдат в Търново, да видят стои ли кръчмата. Хората идват със спомените си, правят си снимки, вече си водят даже внучетата. Направо сме станали като музей.” Кръчмата си работи целогодишно, идват и много румънци. Вече взимат добри заплати, хапват и сръбват добре, почти през цялата година са тук. По Нова година почти всичките гости са чужденци.
Григор не работи заради парите, а да държи името и традициите на кръчмата. Кухнята е най-вече народна – 6-7 вида гювечета, езици, шкембета, воденички, сърчица… Има 20 вида салати, скари, тигани, друсани кебапи – кой каквото обича. Но държат на българското. Който иска, може да ходи на ресторанти с белите покривки, тук се слуша народна музика. “Сега някои правят “рок и кюфтета”, звучи ми като “поло и вратовръзка”, казва култовият кръчмар. Преди няколко седмици му предложили хубава сума да продаде кръчмата, но отказал, не му трябват пари.
Футболът е друга страст на Григор Шиков,
който е заклет левскар и, разбира се, етърец. Като малък се запалил по “Интер” покрай мача им с “Етър” през 1974 г. “Бях в шести клас, имахме един учител по география Кръстьо Ников, който заяви: никакво ходене на мач, който отиде, ще бъде остриган нула номер. Шестима избягахме и отидохме на мача, след което доброволно си лъснахме “цафарите”. И той на следващия ден казва: о, много светло в този клас! “Етър” беше тогава много силен отбор – Цеков, Чакъров, Велинов, Василев… Тренирах при Йордан Ценов, после Тренди Коцев ни взема на републиканско първенство”, спомня си Шиков.
“Левски” обиква заради Гунди, още помни последния гол на Аспарухов на стадион “Ивайло”. В онези години не пропуска мач на “сините”. През 2005 г. давал обяд в “Хаджи Минчо” за Вуцов, Панов, Сашо Костов, Лита Аспарухова, д-р Михайлов… Поискали да го направят председател на фенклуба на “Левски”, но им казал, че е на години и предложил Калин Станчев. Направили знаме “Сините боляри”.
Днес “Хаджи Минчо” е окичен с артикули на “Левски”, с автографи на всички легенди на “сините” и “болярите”.
“Обичам всички легенди на “Етър”. Бях още детенце, когато Цеков дойде с едно “Булгаррено”, ожени се за кака Ани. Много го обичах, така съм ревал за него… И Чакърови идват, и Велинови, и Тренди Коцев… Жоро Василев неотдавна дойде с дъщеричките си”, изрежда Гришата. В кръчмата обаче идват и цесекари. “Марашлиев го доведе тук Кольо Велков, беше голям футболист! Няма значение, че е от ЦСКА. Пламен Марков също, дори фенове на “червените” са идвали. Но най-паметни са гостуванията тук на “Левски”. Имал съм случаи, идват 20 души, носим им билетите тук, половината не отидоха на мача и заседнаха на масите цяла нощ”, спомня си Григор Шиков.
Вече 12 години тук се събират на новогодишен купон ветераните на “Етър”. Намират спонсори за купона, купува се прясно телешко варено, правят се две-три баки чорба, салати, сами си носят ракията и виното. На следващия ден Шиков пак събира още 20 души, защото остава много ядене.
Велико Търново е прекрасен град за посещение, ето сега и феновете на “Левски” идват и казват: любимите ни дестинации са В. Търново и Варна. За утрешния мач на “Левски” срещу “Черно море” на Шиков вече звъняли над 30 души – от Босилеград, Брацигово, Монтана, София, Варна… Помага им с нощувките, хотелите. На стадиона обаче Гришата вероятно няма да отиде, защото ще има много работа в кръчмата. Признава, че най му е трудно да гледа мач между “Етър” и “Левски”. И не ходи, защото и двата отбора са му на сърцето. Как да викне срещу другия?!
Колоритният кръчмар признава, че бизнесът стана много труден. “Държавата много ни товари с токове, данъци, осигуровки, каси, маси… Тормозят ни заради пушенето. Трудно е, но устисквам, защото не плащам наем и си работя сам плюс персонала”, отчита Гришата. Добавя, че младата генерация в бранша не може да общува с хората – с чужденци, гости…
Рецептата на Григор Шиков за кръчмарския бизнес? “Менютата не са задължителни, питаме хората какво обичат и им го предлагаме. Колкото и да си уморен, длъжен си да обърнеш внимание на хората. Защото клиентът винаги има право! Останалото е да имаш душа и сърце на купонджия и да си добър човек.”
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
