Последно предизвикателство за твореца е “Измамникът Тартюф” на Молиер
Вече десет години режисьорът Димитър Шарков сбъдва мечтата си да прави изкуство с артистите от трупата на Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов” във Велико Търново. Той е убеден, че за да правиш истински театър, задължително трябва да познаваш публиката, към която е насочен даден спектакъл. Но още по-важно е да познаваш в детайли качествата и характера на актьорите. “Работил съм и в други театри в страната, но тук има отлична трупа с великолепни актьори. Ентусиазмът и неизчерпаемата творческа енергия, които виждам всеки ден сред търновските колеги, ги няма никъде другаде”, признава известният режисьор.
Димитър Шарков е кореняк търновец и още от дете следи изявите на театъра в старата столица. “Помня постановките на сцената на читалище “Надежда” и построяването на новата театрална сграда в центъра. Гледал съм първата постановка на тази сцена – “Под игото” по Иван Вазов, и няма да забравя какво събитие беше за града. В годините, в които се преместих да живея в София, също не съм пропускал постановка на търновския театър. Винаги съм искал да правя представления тук и се радвам, че успях да сбъдна една моя мечта – да работя с актьорите от МДТ”, споделя гост-режисьорът.
Той е възпитаник на Втора гимназия “Васил Друмев”, сега ПМГ, и още в младежките си години избира да се посвети на театъра. Първото му излизане на сцена е в драмата “Иванко, убиецът на Асеня” на Васил Друмев, а на него е поверена главната роля на Иванко. “Бях в 9-10 клас и подготвихме спектакъла за едно училищно тържество. Затова специално беше избрано произведение на нашия патрон. Спомням си, че играхме на сцената на ДНА, а спектакълът се превърна в събитие за училището”, връща се назад в годините Шарков. И признава, че още от дете се е занимавал с изкуство. Посещавал е и сбирките в киноклуба, който е развивал дейност в профсъюзния дом на културата. “Но тогава бяха други години. Имаше художествена самодейност и други ценности, които децата приемаха, а сега, за съжаление, е по-различно”, допълва той.
От 30 години Димитър Шарков е щатен режисьор в БНТ. За телевизията той е снимал шоу програми, филми, театрални постановки. “Биволът”, “Горски дух”, “Езерното момче” са само част от неговите кинозаглавия. По повод годишнината от обесването на Апостола на свободата по БНТ отново ще се излъчи неговия тв спектакъл “Тайната вечеря на Дякона Левски”. “Телевизионният режисьор няма профил, той прави всичко. За съжаление, през последните години телевизионен театър вече не се прави. Може би затова толкова жадувам за театралната сцена. Тук работата е много по-творческа, по-интересна и провокативна”, признава Шарков.
Първата среща на Димитър Шарков с търновската трупа е точно преди десет години в мюзикъла “Човекът от Ла Манча”, а за главната роля на Дон Кихот той беше поканил покойния Коста Цонев. След това направи и историческата драма “Иван Шишман” с участието на звездата Йоана Буковска. “Двубой” със Стефан Рядков и “Железният светилник” с Ивайло Захариев са другите две негови заглавия, в които участват любимци на публиката от телевизията. Но той повече се гордее със спектаклите, които е направил с търновските артисти, тъй като те продължават да се играят с голям успех. Сред тях са “Госпожа Министершата”, “Свекърва”, “Декамерон”, които вече имат по 60 представления. “В този театър могат да направят успешни спектакли и без участието на т.нар. мечки, които публиката харесва от телевизионния екран и държи да гледа на сцената. Директор на столичен театър ми сподели, че не може да напълни салона, без да има мечка, а в МДТ успяват. Спектаклите им се играят с голям успех в цялата страна”, обяснява Шарков.
Той определя театъра като особен вид изкуство, а срещата с публиката за него е решаваща. “Затова една постановка, която е направена в Берлин например, не може да се пренесе във Велико Търново, и обратно. Освен това винаги се съобразявам с предпочитанията на масовата публика, без да принизявам нейния вкус, разбира се. Затова се стремя да правя комерсиални заглавия, такива, в които чрез забавното и атракцията да могат да се кажат смислени и умни неща”, посочи режисьорът.
Последното предизвикателство за него е “Измамникът Тартюф”, а премиерата на спектакъла в МДТ ще бъде на 7 и на 9 февруари. “Търновският театър отдавна не се е срещал с такъв вид класика, каквато е пиесата на Жан-Батист Молиер. Написана е в стихове, което е прави задачата още по-трудна. Това е една трагикомедия или висша комедия, както определят творчеството на Молиер”, казва Шарков.
По думите му тази пиеса е в ренесанс не само у нас, но и зад граница. Играе е се в Комеди Франсез в Париж и в берлинския театър. От няколко месеца Тартюф е звезда в театъра на армията в София, а само преди месец е минала премиерата в Народния театър в Скопие, а над спектакъла е работил българският режисьор Галин Стоев. “Явно европейските ценности се оказаха безценности и хората отново имат нужда да чуят тези гръмки слова като чест, достойнство, свобода, невинност и ред други стойности, които съвременното общество като чели забравя в последно време. Но крайно време е да се обърнем отново към тях”, твърди творецът.
Той е категоричен, че държавна политика по отношение на българския театър няма, а системата, по която работят държавните трупи, е неудачна. “Театрите трябва да се субсидират. Недопустимо е да се превръщат в търговски учреждения, като успехите се определят според броя на продадените билети. Българският театър преди всичко трябва да възпитава. Той е имал такива просветителски цели още от неговото създаване през Възраждането. За съжаление театрите бяха превърнати в работилници за печелене на публика и пари, а политиката е да се спаси по някакъв начин финансовият план, макар че това не е най-важното. Затова в града постоянно виждам афиши на гостуващи трупи със случайно подбрани актьори. Те идват, вземат по два стола и играят. Единственото им преимущество е, че публиката иска да види поредната тв звезда, макар самата постановка често пъти да няма качества и стойност”, не крие огорчението си Димитър Шарков.
След това признава, че най-голямата му болка като творец е, че стойностите в българското общество са разместени, че няма грижа за културата. “Виждате, че нашият театър се нуждае от ремонт, необходимо е субсидиране и за постановки, но пари няма. Не е така обаче в Германия и в Русия например. Там държавата се грижи изкуството да е на ниво, поддържа ги и затова театрите наистина са държавни”, обяснява режисьорът.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и архив
